Решение № 17 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501052 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 08.12.25г. /с участието на секретаря Йорданова/ въззивно гражданско дело № 1052/25г. и констатира следното:

С решение на ОС - Благоевград от 13.02.25г. по г.д. № 195/24г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на „Мега Трейд Ауто“ ЕООД против С. З..

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Мега Трейд Ауто“ ЕООД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е частично основателна /атакуваното решение следва да бъде ревизирано частично/:

Ищецът претендира /съобразно изявлението на процесуалния му представител от съдебното заседание на 08.12.25г./ сумите, удостоверени от приетата в първоинстанционното производство счетоводна /икономическа/ експертиза.

Събраните в процеса /пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност и в контекста на конкретно заявените защитни тези на страните/ удостоверяват, че:

Страните /ищецът – заемодател; ответникът – заемополучател/ са били обвързани от правоотношение /възникнало на основание на договор от 24.08.22г./. Този факт /освен, че е надлежно доказан/ е и изрично признат от ответника /съгласно съдържанието на писмения отговор на С. З., депозиран в рамките на първоинстанционното производство/. В рамките на посочената договорна връзка – ответникът е получил от дружеството парична сума /заем/ в размер на 30 677, 51 евро. Това обстоятелство /от една страна/ не се явява спорно: С. З. не е заявил по делото /при разглеждането на спора пред първоинстанционния съд – съобразно съдържанието на отговора на искова молба/ възражение в такава насока. Същото 1 обстоятелство /от друга страна/ се явява и доказано косвено /но категорично и еднозначно/ с констатациите на приетата в процеса счетоводна експертиза /която установява, че ответникът е правил погасявания – връщания на суми по договора; последните биха се явили лишени от правно основание и житейски нелогични, ако заемът не е бил получен реално; нелогично съществуваща по същите съображения би се явила и учредената ипотека в обезпечение на процесния дълг/. В същата връзка /на последно място/: самият ответник е заявил изрично /в отговора на исковата молба, депозирана пред първоинстанционния съд/, че е правил плащания /погасявания/ по договора /конкретизирани в табличен вид/; същият е представил и писмени доказателства относно това обстоятелство /които са били проверени от вещото лице/. В този смисъл /в контекста на изложеното/: изводът на първоинстанционния съдия /че процесният заем не е бил получен от ответника/ не намира опора нито в съдържанието на доказателствения материал, нито в самата защитна теза на С.

З.. Заявените от последния /едва в процеса пред настоящата инстанция/ възражения в посочена насока /че сумата по заема не е била получена реално/ не могат да бъдат /освен, че се явяват неоснователни – предвид горните съображения/ отчетени /предвид постановките по чл. 266, ал. 1 от ГПК/.

Същата /приетата в процеса пред първоинстанционния съд/ експертиза /конкретно табличната й част – където са описани всички сторени от ответника плащания по процесното правоотношение/ установява и обстоятелството, че обективните факти /предпоставки - по смисъла на т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/ заемът да бъде обявен за предсрочно изискуем /поради забава в плащанията от страна на длъжника/ са били настъпили /преди завеждането на настоящото дело/. Това обстоятелство /забавата в плащанията/ също не се оспорва от ответника /съобразно конкретното съдържание на писмения отговор на С. З., депозиран в рамките на процеса пред първата инстанция/.

Възражението на ответника /в последната връзка/ се концентрира единствено в тезата, че процесната /връчената му/ нотариална покана не съдържа изрично изявление за обявяване на заема за предсрочно изискуем. В последната връзка /относно тази защитна теза на ответника/: действително /от една страна/ изпратената до С. З. нотариална покана не съдържа изрично изявление на ищеца по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ; съдебната практика постановява обаче /от друга страна/, че при предявен осъдителен иск /такъв е предметът на настоящото дело/ предсрочна изискуемост може да бъде обявена и със самата искова молба, ако действително е налице забава на длъжника /именно такава се установява в процеса – съобразно горните констатации; наличието на забава не се и оспорва от страна на заемополучателя – съобразно изложеното по-горе/. Обратното изискване по т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС е приложимо само в хипотезата на чл. 422 от ГПК /при предявен установителен иск след стартирано преди това заповедно производство/. На последно място в същата връзка: искова молба по осъдителен иск /като процесната/ съдържа в себе си /имплицитно; по дефиниция – дори и това да не е отбелязано изрично/ изявление за обявяване на съответното вземане за предсрочно изискуемо /това изявление се явява обосновано с описателната част на исковата молба – където е направена пряка или косвена кореспонденция с постановките по т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/.

Приетата в процеса експертиза констатира /установява/ размера на непогасената /дължимата; предсрочно изискуемата – предвид горните съображения/ главница по кредитора /а именно 23 309, 73 евро/.

Експертизата установява /в табличната й част/ размера и на дължимата договорна лихва /1 509 евро/ за периода от 03.24г. /когато е стартирала трайната забава в погасяването на кредита/ до 09.24г. /когато е заведено делото; когато е била обявена процесната предсрочна изискуемост – съобразно горните изводи/. Именно /и само/ тези суми /главница и лихва/ могат да бъдат присъдени в полза на кредитора /предвид постановката по т. 2 от ТР № 3/19г. на ВКС, съгласно която за времето след настъпване на предсрочна изискуемост се дължат само главница и законна лихва върху същата, но не и договорни лихви или други 2 акцесорни вземания/.

С оглед това - предвид /от една страна/ всички изложени по-горе съображения във връзка с релевантните за /относимите към/ процесния правен спор обстоятелства /и конкретните възражения на ответника/ и доколкото /от друга страна/ липсват доказателства /съответно и твърдения/ посочените суми да са били платени /върнати/ на дружеството /т.е. доколкото предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явяват удостоверени – доказани в процеса/ процесните искове следва да бъдат уважени – до размера на горните суми.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/. В полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл.

78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /адвокатски хонорар/ за производството пред САС.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК /касаещо и двата процеса – първоинстанционен и въззивен/ е основателно: заявеното адвокатско възнаграждение /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде редуцирано до размера на сумите – 3 000 лева /за процеса пред ОС – Благоевград/ и 1 500 лева /за процеса пред САС/.

Тези размери кореспондират /от една страна/ с обема на предоставените защити /основна пред първата инстанция и вторична пред въззивния съд – където са преповторени изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес - при отсъствие на производство по събиране на нови доказателства/; същите размери кореспондират /от друга страна/ с актуалната практика на СЕС и тази на ВКС /които позволяват - адвокатско възнаграждение да бъде присъдено и под минимума по Наредба № 1/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ОС - Благоевград от 13.02.25г. по г.д. № 195/24г. в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на „Мега Трейд Ауто“ ЕООД против С. И. З. ЕГН ********** е отхвърлен за суми в размер на 23 309, 73 евро /главница/ и 1 509 евро /договорна лихва/.

ОСЪЖДА С. И. З. ЕГН ********** да плати на „Мега Трейд Ауто“ ЕООД 23 309, 73 евро /главница/ и 1 509 евро /договорна лихва/ по договор за кредит от 24.08.22г., заедно със законната лихва върху посочената главница за периода от 26.09.24г. до цялостното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 13.02.25г. по г.д. № 195/24г. в останалата му част /с която искът е отхвърлен за сумите над посочените в горния диспозитив/.

ОСЪЖДА С. И. З. да плати на „Мега Трейд Ауто“ ЕООД 1 942 лева – съдебни разноски и 3 000 лева - адвокатски хонорар /за производството пред ОС - Благоевград/; 971 лева – съдебни разноски и 1 500 лева – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА „Мега Трейд Ауто“ ЕООД да плати на С. И. З. 772 лева – адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4