Решение № 878 от 26.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 878

Стара Загора, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА ДИНКОВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20257240701288 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ю. И. Ю., [ЕГН], с адрес гр.Казанлък, ж.к. Изток, № 47, вх.Д, ап.77, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000784 от 11.11.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“/ПП/ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на Ю. Ю. е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за немотивираност на административния акт и за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че в обжалвания акт липсва правна аргументация на вида на нарушението, поради което е приложена оспорената принудителна административна мярка, както и мотиви, обосноваващи упражненото административно правомощие. По изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваната заповед, като постановена при доказано наличие на материалноправната предпоставка за приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и в съответствие с целта на закона, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя Ю. И. Ю. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3325167 от 11.11.2025 г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.11.2025 г. около 16.29 часа в гр.Стара Загора по бул.Славянски, посока изток-запад, до номер 3, Ю.Ю. управлява лек автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер], собственост на Л. К. Ч., като управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация на дата 06.11.2025г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000784 от 11.11.2025 г., издадена от Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Ю. Ю. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GА № 3325167 от 11.11.2025 г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 11.11.2025 г. около 16.29 часа в гр.Стара Загора по бул.Славянски до № 3 в посока изток-запад Ю. И. Ю. управлява лек автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер], предстояща собственост на Б. А. А., като водачът управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 06.11.2025г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Посочено е, че ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН серия GА № 3325167 от 11.11.2025 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000784 от 11.11.2025 г., в т. ч АУАН серия GА № 3325167 от 11.11.2025 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000784/ 11.11.2025 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия да налага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Обжалваната заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на заповедта и за наложената ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, на водач, който е извършил нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ "временно отнемане на СУМПС", установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби т. е материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние т. е посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. Отделно от това пестеливо изложените в оспорената заповед фактически констатации не съответстват на описаните в съставения АУАН серия GА № 3325167 от 11.11.2025 г., послужил като основание за издаване на ЗППАМ, доколкото в АУАН е посочено, че собственик на автомобила е лицето Л. К. Ч., а в заповедта се сочи, че МПС с рег.№ [рег. номер] е „предстояща собственост“ на Б. А. А.. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация, както от фактическа, така и от правна страна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. Недопустимо е в съдебното производство по обжалването на заповедта, съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ административнонаказателна правна квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гл. т на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП административни нарушения.

Констатираният порок в съдържанието на оспорения акт не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта, поради което се явява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна, съгласно разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 25-1228-000784/ 11.11.2025 на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора, като постановена при неспазване на изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал. 1 от АПК и при прилагането на чл.11, ал.2 във вр. с чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на К. К. сумата от 516.40 евро, представляваща 10лв. внесена държавна такса и 1 000 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение не надхвърля предвиденото по чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. И. Ю., [ЕГН], с адрес гр.Казанлък, ж.к. Изток, № 47, вх.Д, ап.77, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000784 от 11.11.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на Ю. Ю. е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на Ю. И. Ю., [ЕГН], с адрес гр.Казанлък, ж.к. Изток, № 47, вх.Д, ап.77, сумата от 516.40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента) – разноски по делото.