Решение № 132 от 14.08.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.

Шумен, 14.08.2020г.

Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при участието на секретаря

Р. Хаджидимитрова и в присъствието на прокурор Д. Арнаудов при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 120 по описа за 2020 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба вх.№ 4204/08.08.2019г. по описа на ШОС, уточнена с Допълнение към искова молба вх.№ 6276/12.12.2019г. по описа на ШОС, депозирана от Е.Й.И., ЕГН **********, в момента в затвора в гр. Ловеч, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - гр.Шумен. С исковата молба, прецизирана в първото по делото заседание, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът Е.Й.И. *** да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени увреждания от действия на служители на ответника, осъществени на 18.07.2017г., в размер на 6000 лева, ведно с мораторната лихва за периода от 18.07.2017г. до 07.08.2019г. вкл. и ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в ШОС – 08.08.2019г. до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът навежда твърдения, че на 18.07.2017г. служители на ОД на МВР – Шумен са извършили действия, с които са уронили достойнството му, преживял е ужас, унижение и обида. Твърди, че бил събуден по неприемлив начин от полицейските служители, посетили дома му в с.Имренчево, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, за да го отведат за установяване съпричастността му към извършено посегателство в същото населено място, не му било разрешено да остане сам в стаята, докато се облече и се наложило да стои гол пред майка си, а впоследствие по време на превозването му със служебния полицейски автомобил му били задавани въпроси, които са предизвикали чувство на обида. В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С.Б. от Адвокатска колегия – гр.Шумен, назначена по реда на ЗПП, която поддържа предявената и прецизирана в съдебното заседание от 10.06.2020г. искова претенция по основание и размер.

Ответникът, ОД на МВР, гр. Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Отправя искане за отхвърляне на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – гр.Шумен изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага същата да бъде отхвърлена изцяло.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с данни за извършен грабеж в дом в с. Имренчево, община В.Преслав, област Шумен, на 18.07.2017г. на полицейските служители Т.Г., З.С., Е. ГГ. и разследващ полицай А.В.било разпоредено за посетят местопроизшествието и дома на ищеца Е.Й.И., за когото имало съмнения за съпричастност по случая. Свидетелите Т.Г. и З.С. се придвижили от дома на пострадалото лице до къщата, обитавана от Е.И., където той живеел с майка си Й.И.М..

При пристигането си свидетелите Т.Г. и З.С. констатирали, че в обитаваната част на дома се намира майката на ищеца, Й.М., която потвърдила, че синът ѝ се намира на втория етаж на къщата и спи. Й.М. направила опит да събуди сина си, но не успяла и уведомила полицейските служители за това. По тази причина се качили на втория етаж на къщата по външно стълбище. Там те установили, че Е.И. спи на диван и след като успели да го събудят, му се представили и споделили целта на посещението си. Ищецът

Е.И. поискал да се облече и помолил да бъде изчакан от органите на МВР на поляната пред къщата. След няколко минути, след като се облякъл, Е.И. излязъл на двора, а пред дома му се намирал полицейският служител С.С., управляващ служебен автомобил „Лада Нива“. В лекия автомобил се качили тримата полицейски служители и ищецът, тъй като се налагало същият да бъде откаран до РУ – гр.Велики Преслав. В хода на извършените действия не били използвани помощни технически средства или сила.

Впоследствие Т.Г. издал в 08.00 часа на

18.07.2017г. Заповед за задържане за срок от 24 часа на Е.И. в помещение за временно задържане на РУ – гр.Велики Преслав, като при задържането на ищеца била изготвена декларация Приложение № 1, в която било отразено, че лицето не желае ползването на адвокатска защита по негов избор или от служебен адвокат, че не изпитва здравословни проблеми, налагащи консултация с лекар, че не желае медицински преглед. Бил изготвен и Протокол за обиск на лице. Е.И. бил освободен в 17.40 часа на 18.07.2017г., след което с постановление № 2964/18.07.2017г. на Окръжна прокуратура – гр.Шумен бил приведен в „Следствени арести“ – гр.Шумен за срок до 72 часа.

С Присъда № 21/13.09.2018г. на Окръжен съд

– Шумен, постановена по НОХД № 344/2017г., влязла в законна сила на 29.08.2019г., ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, осъществено на 18.07.2017г. в с. Имренчево, област Шумен, като му било наложено наказание лишаване от свобода от 7 години. На основание чл.59, ал.1 от НК било приспаднато от наложеното наказание предварителното задържане на лицето на основание наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 20.07.2017г. до влизане на присъдата в сила.

След задържането му, ищецът първо пребивавал в ОЗ“Следствени арести“ в гр.Шумен, а на 21.12.2017г. бил приведен в Затвора гр.Ловеч.

На 31.07.2019г. Е.И. депозирал искова молба пред Окръжен съд – гр.Шумен срещу Т.А.Г.и З.М.С.. Въз основа на същата, постъпила в съда на 08.08.2019г., било образувано гр.д.№ 322/2019г. по описа на ШОС. С Разпореждане № 635/27.11.2019г. състав на ШОС е оставил исковата молба без движение, указвайки на Е.И. да посочи дали претенцията му е насочена срещу ответниците в качеството на полицейски служители при изпълнение на работата им.

В представената уточняваща молба ищецът е посочил ОД на МВР – гр.Шумен като ответник, сочейки, че претендираните вреди са причинени от полицейски служители при или по повод изпълнение на служебните им задачи. При това положение съставът на Окръжен съд – гр.Шумен е счел, че съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ компетентен да разгледа подадената искова молба е Административен съд – град Шумен, поради което с Определение № 57/21.01.2020г. производството по гр. дело № 323/2019г. по описа на ШОС е било прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд – Шумен. Именно въз основа на същото е образувано настоящото административно дело № 120/2020г. по описа на АдмС – гр.Шумен.

От така установеното от фактическа страна, съдът, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните правни изводи:

С чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на общите съдилища и се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети, Глава единадесета от АПК.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.

1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия на служители на РУ – гр.Велики Преслав към ОД на МВР, гр. Шумен - юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в чиято структура е РУ- гр.Велики Преслав (арг. от чл.42, ал.3 от ЗМВР).

При това положение исковата молба се явява подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Сочените като незаконосъобразни действия на служители от РУ - гр. Велики Преслав представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица, съобразно правното им положение и статут. Предвид изложеното съдът приема, че искът срещу ОДМВР - гр. Шумен с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е предявен срещу надлежния ответник и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

С оглед изложените съображения съдът намира, че исковата претенция, с която е сезиран, е допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Административната дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват, са в изпълнение на нормативен акт.

Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна. В настоящия случай по същество се претендира обезщетение от незаконосъобразни действия на органите на ОДМВР - гр.

Шумен. За успешното провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо установяване на следния фактически състав: 1. незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението, като съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъбразността на твърдените от ищеца действия и бездействия, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С оглед наведените твърдения в депозираната искова молба, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че за да се ангажира отговорността на ответника на това основание, следва да се установят незаконосъобразни действия, като законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални административни актове.

Ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди, които се описват като резултат от неправомерни действия на служители от РУ - гр.Велики Преслав, осъществени във връзка с придвижването му от дома му до Районното управление в гр. Велики Преслав, изразяващи се в това, че е бил събуден по груб начин от полицейските служители, които не му дали възможност да се облече свободно, а това се е случило в присъствието на органите на МВР и на майката на ищеца, като му били поставени и белезници при извеждането от дома му, а впоследствие полицейските служители му задавали неудобни въпроси по време на придвижването между с. Имренчево и РУ – гр.Велики Преслав.

В тази връзка, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява соченото от ищеца извършване на незаконосъобразни действия и исковата претенция се явява недоказана.