Определение № 2562 от 30.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2562 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501889 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изп.директор З.Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Д., против Разпореждане №16062/04.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№8545/2025г. на

ПРС, XXI гр.с., с което изцяло се отхвърля заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С. А. А..

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на ЗПК. Оспорват се изводите на първоинстанционни съд за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и се поддържа за наличието на всички необходими компоненти за определяне на ГПР. По въпроса за извършените плащания по договора се настоява, че се касае за правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство. Посочва се, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и произнасянето от съда по същество с издаване на исканата заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК 203670940 със заявление вх.№ 52417/12.05.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. А. А., ЕГН **********, с предмет следните вземания: 621, 23 лева – главница; 69, 43 лева – договорна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 16.10.2024 г.; 86, 62 лева - обезщетение за забава, считано от 17.10.2024 г. до датата на подаване заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноските. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит Бяла карта № 11000497 от 26.03.2022 г. между „Аксес Файнанс“ ООД /с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД / като кредитодател и С. А. А. като кредитополучател, което е прехвърлено от кредитодателя на заявителя с договор цесия от 30.11.2023 г. и Приложение 1 към него от 17.10.2024 г. .

Към заявлението е приложен цитирания в него договор за кредит от 26.03.2022 г. за договорен максимален размер на револвиращ кредит от 200 лева.

С разпореждане от 14.05.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя да отстрани противоречието досежно твърдения кредит и претендираната по – висока сума; да посочи какви плащания са извършени от длъжника и какви задължения са погасени с тях; да посочи приложимия лихвен процент по търсената възнаградителна лихва; мотивира интерес от искането за присъждане на обезщетение за забава, т.к. законната лихва възлиза на сума в по - нисък размер.

С уточняваща молба от 30.05.2025 г. заявителят е изложил твърдения, че първоначалният кредитен лимит в последствие е увеличен съобразно разпоредбите на раздел IV от процесния договор чрез използван на посочения от кредитополучателя телефон, чрез посочен от кредитополучателя имейл или чрез личен акаунт. Позовал се е на чл.7, ал.5 от процесния договор, според който в случай, че кредитополучателят извърши трансакции, надвишаващи разполагаемия кредитен лимит, сумата на трансакцията увеличава кредитния лимит. Посочил е, че приложимия лихвен процент съгл.чл.4, ал.1, т.2 от договора е 43, 2 %. По отношение размерът на лихвата за забава е изложил съображения, че този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство. По въпроса за извършените плащания по договора е заявил, че се касае за правопогасяващи юридически факти, които подлежат на доказване от длъжника в исково състезателно производство.

За да постанови обжалваното Разпореждане№ 16062/04.06.2025г., заповедният съд е приел, че въпреки дадените указания на заявителят, то същият не е отстранил нередовностите на заявлението. РС е приел, че не се 2 удостоверява нито постигнато съгласие, нито предоставяне на сочената парична сума, за да се претендира връщането й. На следващо място, РС е констатирал нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 от ЗПК, обосноваващи недействитеността на процесния договор на осн.чл.22 ЗПК. РС е изложил съображения по приложеното на чл.23 ЗПК за връщането на чистата стойност на кредита и е приел, че предвид липсата на извършени уточнения на платените по договора сума, неплатената главница не следва да се присъжда на осн.чл.23 ЗПК.

Въззивният съд намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид нередовностите на заявлението, които не са били отстранени и доколкото се установява, че договорът за кредит е вероятно недействителен, то следва да се произнесе и без да обездвижва на този етап от производството заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът следва да извърши преценка дали съдържащите се в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличието на редовна искова молба. Същевременно, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК. Предвид последното, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК.

В разглеждания случай се констатира противоречие между искането на заявителя за присъждането на главницата от 621, 23 лева, изложените обстоятелства в т.12 от заявлението за максималния размер на кредита от 600 лева и посоченият в договора за потребителски кредит максимален размер от 200 лева. Предвид това правилни са указанията на районния съд към заявителя да отстрани противоречието относно претендирания размер на главницата.

Тези указания на районния съд не са били изпълнение с уточняващата молба, с която единствено са цитирани клаузи от договора за кредит, предвиждащи възможността за увеличаване на кредита. Така заявителят не е изложил 3 конкретни обстоятелства относно дължимостта на претендирания размер на главницата, както и не е представил доказателства за постигнати допълнителни договорености между страните. Заявителят не е изпълнил и указанията на заповедния съд за обосноваване на претендирания размер на обезщетение за забава, доколкото при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва , съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Тъй като посочените нередовности на заявлението не са били отстранени, правилно е постановен обжалваният отказ за издаване на заповед за изпълнение.

След самостоятелна преценка на договора за потребителски кредит, въззивният съд констатира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на договора и противоречието му с императивните разпоредби на ЗПК, водещо до неговата недействителност на осн.чл.22 ЗПК.

Според договора за кредит от 26.03.2022 г. кредитодателят е предоставил кредитополучателя револвиращ кредит с максимален размер от 200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема- 43,2 % и годишен процент на разходите /ГПР/-45,9 % . В чл.20 от договора е предвидена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница при неизпълнение на задължение от кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 5 дни от датата на активиране на платежния инструмент – банкова гаранция от 304, 86 лева или поръчител с месечен доход от 1500 лева, който да работи по безсрочен трудов договор и да не е заемател или поръчител по друг договор при кредитодателя, да има чиста кредитна история, която неустойка се включва в текущото задължение за настоящия месец по договора. Съгласно чл.3, ал.2 от договора кредитополучателят заплаща текущото си задължение до 2-ро число всеки месец, което задължение включва усвоена и непогасена главница, договорна лихва, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Налице е обаче обоснована вероятност размерът на същия, посочен в договора, да не съответства на действителния прилаган ГПР по договора, съобразно поетите от потребителя задължения с невключването в него на разходите за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а 4 съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В разглеждания случай уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и същите са във финансовата тежест на потребителя. Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите , които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения.

Следователно е налице обоснована вероятност отразеният размер на ГПР по договора да не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Изложеното налага извод за въвеждане в заблуждение на потребителя относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. Това обосновава евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В разглеждания случай е достатъчно да е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на договора, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.