Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 20.11.2020, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 548/2020
Вид
Решение № 204
Подписан
20.11.2020
В сила
29.01.2021
Състав
Зорница Донкова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.39, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.2 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.2 и ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

Номер 204

20.11.2020 г.

Град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Търговище

V състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Ивалина С. Станкова

Зорница Д. Павлова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20203530200548 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Бентлис“ ЕООД – с.С., общ.А., обл.В., ЕИК *********, представлявано от управителя Т. М. И., чрез адв.И. З. - САК против Наказателно постановление № 512082 – F537792 от 15.05.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - В. в ЦУ на НАП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска отмяната му. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 30.01.2020 г. контролни органи от ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект – кафе -клуб „Енерджи“, находящ се в гр. Търговище, бул.“С.“, стопанисван от "Бентлис” ЕООД, ЕИК *********. При проверката било установено, че в обекта е инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „Tremol“ ZM – KL - V2 с индивидуален номер на ФУ ZK143912 и индивидуален номер на ФП 1

50182348, регистрирано в НАП с потвърждение №4321220/ 10.08.2019г. След извършен анализ на събраните доказателства и справка от информационните системи на НАП било установено, че за дата 07.01.2020г. дружеството има регистрирани продажби, но за посочената дата от фискалното устройство не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.

Резултатите от извършената проверка били отразени в ПИП сер.АА № 0388258/30.01.2020г. и сер.АА № 0388289/13.02.2020г.

С оглед така установените обстоятелства, инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил „Бентлис” ЕООД АУАН № F 537792/ 13.02.2020 г. за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ във вр. с § 21, ал.2 от ПЗР към Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. Такива не били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта Началникът на отдел „Оперативни дейности“ -В. в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 512082 – F537792 от 15.05.2020г.

Посредством същото, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н18 /13.12.2006г. на МФ във вр. с § 21, ал.2 от ПЗР към Наредба № Н18 /13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на търговеца имуществена санкция в размер на 500лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите М., С. и А..

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.

Чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. /в редакцията си от ДВ бр.75/2019г., действала към момента на извършване на нарушението т.е. към 07.01.2020г./ гласи: „ Всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно 2 или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3 използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет…“. Т.е. с посочената редакция на чл.39, ал.1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. отпада задължението за лицата по чл.3, които използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет, но приложението на нормата е с отложено действие - поставено е под условие на основание § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г.

/ДВ, бр. 52/2019г./, съгласно което до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не покъсно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Последвали са две редакции на цитирания § 21, ал.2, в които обаче задължението за отпечатване дневен финансов отчет не е отпаднало, а е удължен визирания в нормата краен срок – първоначално до 31.07.2020г., а след това – до 30.09.2020г.

Следователно задължението за лицата по чл.3 от Наредба № Н18/16.12.2006г. за отпечатване на дневен финансов отчет не отпада автоматично. То е обвързано с въвеждането на допълнителни изисквания, на които следва да отговарят фискалните устройства. По делото няма данни към 07.01.2020г. тези изисквания да са били изпълнени от жалбоподателя, респ. фискалното устройство, въведено в експлоатация в процесния обект да е осигурявало изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет. Доказателства в тази насока не са представени, няма и такива твърдения. В тази връзка св.С. посочи, че нарушението е констатирано и след извършена проверка в информационните системи на НАП, при което било установено, че на 07.01.2020г. имало издадени касови бележки за продажби, но нямало изведен дневен финансов отчет. При това положение и предвид цитираните разпоредби, при наличието на регистрирани продажби за 07.01.2020г., дружеството е било длъжно да изпълни задължението си да отпечата дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.

Тъй като не е изпълнило същото, съдът намира, че правилно е ангажирана 3 административнонаказателната му отговорност. Същата е обективна и безвиновна. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото и последващите редакции на чл.39, ал.1 Наредба № Н18/16.12.2006г. във вр. с § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/16.12.2006 г. не изключват задължението за отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за съответния ден, при положение, че не е въведен съответния допълнителен софтуер на ФУ.

Видно от § 11 от ПЗР към Наредба № Н-18/16.12.2006г, същата е издадена и на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС. Следователно Наредба № Н18/13.12.2006г. представлява нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. С оглед изложеното, правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, който гласи: „ Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ В случая наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи от продажби, поради което, съобразно изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на дружеството имуществена санкция в границите, определени от ал.1 на чл.185 от ЗДДС /от 500 до 2000лв./ Видно е, че на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минималния размер, предвиден в закона и същата е правилно определена.

Наказващият орган е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение не е маловажно и в НП е мотивирал отказа си да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът споделя това становище. Не са доказани допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън това, че нарушението е първо по ред, които да обуславят по -ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в 4 случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Следователно липсата на вредни последици от деянието е предвидена изрично в санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо обстоятелство. Задължение на данъчно задължените лица е да спазват правилата относно отчетността на паричните суми при работа с регистрирани фискални устройства /независимо от честотата на изменение на тези нормативни правила/. Въпросните изменения целят да се засили контрола в тази насока и са показателни за значимостта на обществените отношения, обект на защита от посочените по –горе разпоредби. В тази връзка, същите не представляват обстоятелство, което да обуславя маловажност на деянието.

Предвид посочените съображения, съдът намира, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. правилно и

От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е основателно. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 512082 – F 537792 от 15.05.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. в ЦУ на НАП, с което на „Бентлис“ ЕООД – с.С., обл.В., ЕИК *********, представлявано от Т. М. И. с ЕГН ********* на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Бентлис“ ЕООД – с.С., обл.В., ЕИК *********, представлявано от Т. М. И. с ЕГН ********* да заплати на НАП – София 5 сумата от 80лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд –Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6