Решение № 5496 от 16.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5496 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100507411 по описа за 2022 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. Д. чрез особения й представител – адв. П. срещу решение № 20035116/11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3832/2021г. на СРС, ГО, 50 състав, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, както следва: с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 62,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 143,18 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг за мобилно устройство.

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата. Излага подробни съображения за нищожност на клаузите за неустойка, нарушения за разпоредби от ЗЗП и ЗПК, както и приемане за установени факти, за които ищецът не е провел пълно и главно доказване. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърлят исковете.

От насрещната страна по жалбата - „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД“ е 1 подаден писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че за ищеца „Теленор България“ ЕАД съществува правото на парично вземане по отношение на ответника Т. Д. Д. за сумата в общ размер на 205,64 лв. - сбор от 62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по т. 11 от договор за мобилни услуги от 25.06.2016 г., с допълнително споразумение от 29.04.2018г. за №0892407559, в размер на три абонаментни такси, и 143,18 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване допълнително споразумение от 29.04.2018 г. - равна на разликата между лизинговата цена на предоставено устройство Xiaomi Redmi 5 32 GB dual Gold без абонамент и преференциалната му обща цена, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №21521/2020 г. по описа на СРС.

Ответникът, чрез особен представител оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че неустоечните вземания произтичат от клаузи, които противоречат на добрите нрави и са неравноправни, в т.ч. договорът за лизинг е изписан на шрифт по-малък от размер 12; липсват указания за стандартната стойност на апарата и годишен процент на разходите. Счита неустойката за нищожна поради това,че се претендира в размер противоречащ на нормата на чл. 32, ал.4 от ЗПК, а самият договор за нищожен, на осн. чл.34 ЗПК. Твърди, че неустойката е нищожна, на осн. чл. 143, т.5 от ЗЗП и чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД. Оспорва, че стандартната стойност на мобилния апарат е 519,90 лв.

Поддържа, че ищецът е неизправна страна поради некачествено изпълнение на договора, поради което за него не е възникнало правото да прекрати предсрочно договора по вина на абоната. Евентуално, твърди, че претендираните вземания са погасени чрез плащане и навежда възражение за изтекла погасителна давност.

С решение № 20035116/11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3832/2021г. на СРС, ГО, 50 състав исковете са изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

По исковете за неустойка с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

92 ЗЗД следва да се установи дали са налице валидни клаузи за неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги, изразяващи се в дължимост на 3 абонаменти такси по договорите за мобилни услуги, както и в дължимост на разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната цена с оглед сключен договор за мобилни услуги

Доколкото процесният договор е потребителски, то за нищожността поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради неравноправието й, съдът следи служебно /чл. 7 ГПК/. Няма пречка страните да уговарят страните неустойка за вредите от прекратяване предсрочно, от разваляне на договора. Свободата на страните за същото обаче е ограничено – клаузата за неустойка не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, а за потребителските договори същата следва да не разкрива белези за неравноправността й. Клаузата за неустойка ще е валидна само тогава, когато съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като проверка за същото се извършва към момента на сключване на съглашението за неустойка

От съдържанието на процесния Договор за мобилни услуги, както и от общите условия, представляващи неразделна част от него, по силата на които търговецът се е задължил да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал, се установява, че всяка от страните има възможност едностранно да прекрати договора, когато другата не изпълнява своите задължения.

Същевременно сключените между страните договори за мобилни услуги е уговорена следната неустоечна клауза: "В случай на прекратяването на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други договори, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията за плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок 3 не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. " Така при анализ на посочените клаузи на договора е видно, че е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването от/по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване.

Аналогична уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е предварително договорено между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби, поради което клаузите на договора не са индивидуално договорени, а същевременно създават значително неравновесие между търговеца и потребителя. Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически посилна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, което създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя, поради което и клаузата е неравноправна.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че процесната уговорка за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, макар да е уговорена в максималния трикратен размер на месечния абонамент, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на мобилния оператор спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната услуга /противоречие и с чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП/. Освен това така уговорената клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като уговорката за дължимост на всички или дори само на няколко неплатени месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договорите излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и по този начин нарушава принципа за справедливост – арг. от Решение № 219/09.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 203/2015 г., І т. о., Решение № 193 от 09.05.2016 г. на ВКС по т.

4 д. № 2659/2014 г., І т. о. и др.

Преценката за нищожност винаги се прави към момента на сключване на договора и съобразно уговорената клауза между страните - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСТК, Решение № 122 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3238/2018 г., IV г. о. Съдът намира клаузите за изначално нищожни още към датата на сключване на всеки от договорите за мобилни услуги, респ. на всяко от допълнителните споразумения към тях. Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договорите, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Ето защо съдът намира исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При тези изводи на настоящата инстанция следва, че първоинстанционното решене е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20035116/11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3832/2021г. на СРС, ГО, 50 състав изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК130460283 срещу Т. Д. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване дължимост на следните суми:

62,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и 143,18 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг за мобилно устройство, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.