Определение № 824 от 15.10.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 824 гр. Перник, 15.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20211700500597 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

С разпореждане № 4311 от 26. 08. 2021г., постановено по ч. гр. д. № 04668 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Б. Е. Н., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за три суми, сред които и сумата от 396лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, а за останалите претенции е издадена Заповед за изпълнение № ***г.

За да постанови разпореждането в тази му част, Пернишкият районен съд е приел, че с уговарянето на възнаграждение се заобикаля разпоредбата на 19, ал.4 от ЗПК, тъй като с начисляването и събирането на възнаграждение за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално прикрива разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален ГПР.

Недоволно от разпореждането, в тази му част, е останало „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което чрез юрисконсулт Ц. П., го е обжалвало с 1 частна жалба, в тази му част. Моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство. Доводите в частна жалба са : че сключването на застрахователна премия не е предпоставка за отпускане на кредита, поради което размерът на застрахователнат премия не следва да бъде включван в размера на ГПР и така не оскъпява кредита, че потребителлското кредитиране и застрахователното право имат различен и специфичен предметна дейност, както и че когато обективираното от страните съгласие видимо и обективно разпознаваемо не страда от посочените ЗЗП пороци пороци на преговорния процес и на договорената воля, то липсва основание за отхвърляне на договора като годно основание по реда на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изменението на чл. 410, чл. 411 и следващите от ГПК, както и с въвеждането на ал.3 в чл. 7 в ГПК с ДВ бр.100 / 2019г., съдът има задължение да следи наличие за неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б.

Е. Н., се основава на твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че същият не е изпълнил задълженията си по договор за паричен заем № ***г. и договор за допълнителни услуги към заем № ***г. между „Микро кредит“ АД и длъжника Н., вземането по който е впоследствие е било цедирано на заявителя.

С договор за паричен заем № ***г., на Б. Е. Н., в качеството му заемополучател, е бил отпуснат заем в размер на 1200лв., с който се е извършвало рефинансиране на сума от 345,52лв. и който е следвало да бъде върнат на 48 месечни погасителни вноски по погасителен план, поради което 2 длъжникът Н. има качеството на потребител. Съгласно т.4.3 от договор за допълнителни услуги към заем № ***г., подписан на ***г.между „Микро Кредит“ и Б. Н. – в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на „Микро Кредит“, на равни седмични/месечни вноски. Размерът на вноската и датата, на която ще се дължи всяка месечна/седмична вноска, са посочени в точка 3 на този договор.

На същата дата ***г. Н. е подписал застрахователна полица за застраховка „Защита“ № ***, покриваща риск „премиум живот“, със застрахователна компания „Уника Живот“ АД, в която е отбелязано, че застрахователната сума е в размер на 1200лв., а застрахователната премия е в размер на 950,40лв., като срокът на застраховката е 18 седмици.

Съгласно т.3 от договор за допълнителни услуги към заем № ***г., подписан на ***г., предоставя на клиента , при условията на този договор, пакет допълнителни услуги финансиране и разсрочване с посредничеството на „Микро Кредит“ АД, застраховка по пакет „комфорт“ или по пакет „премиум живот“, като по втората срокът на изплащане е 48 седмици /колкото срокът по договора за заем/, а вноска е от 19,80лв., т.с. Н. дължи общо 950,40лв.

При положение, че предметът на договора за заем е сума от 1200лв., от която 354,52лв. са за рефинансиране, с клаузата на т. 3 от допълнителния договор – допълнителна услуга, е уговорено заплащането на общо 950,40лв.

/18 вноски по 19,80лв./, която доближа до размер самата главница по договора за заем, а ако се приспадне сумата за рефинансиране, даже я надвишава.

Макар в случая да има фиктивно разделение на три части - договор за паричен заем № ***г., договор за допълнителни услуги към /договор за/ заем № ***г., и застрахователна полица /при което не е ясно какво е съдействието на „Микро кредит“ за нейното подписване/, то е налице взаимовръзка между тях с една единствена цел – ощетяване интересите на потребителя, за сметка на тези на „Микро кредит“.

Всичко това дава основание, Пернишкият окръжен съд да направи извод, че с уговарянето на застрахователно възнаграждение се заобикаля 3 разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с начисляването и събирането на възнаграждение за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално прикрива разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален ГПР. Следователно частната жалба се явява неоснователна. Разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № № 4311 от 26. 08. 2021г., постановено по ч. гр. д. № 04668 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Б. Е. Н., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 396лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4