Определение № 2365 от 03.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 03.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20238002901968 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Монолит“ АД, гр. София, и „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД, гр. Варна, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Фърст Праймъри“, срещу Решение №162 от 11.05.2023 г. по в.т.д.

№730/2022г. по описа на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 417 от 03.10.2022 г. по т.д. № 224/2021г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите , в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Фърст Праймъри“, срещу Община Варна искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 98 000 лв. в полза на „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД и сумата в размер на 102 000 лв. в полза на „Монолит“ АД, представляващи неизплатена главница за изпълнени СМР поДоговор за обществена поръчка с номер BG16RFOP001-1.002-0001-C01-S-04, както и сумата в размер на 12 522, 23 лв. в полза на „Дейзи Кънстръкшънс“ ЕООД и 13 033, 33 лв. в полза на „Монолит“ АД, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху посочените главници за периода 05.01.2020г. до 08.04.2021г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение материалния закон, както и немотивирано.

Касационните жалбоподатели поддържат, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която действието на

1 развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника от момента, в който му е съобщено за това от цедента или цесионера. Правят оплаквания, че въззивният съд не е изложил мотиви защо кредитира една група изявления и доказателства за сметка на други, което е довело до ограничаване на правото им на защита. Според касаторите въззивният съд не е мотивирал причината, поради която не е кредитирал развалянето на договора за цесия и е приел, че с направеното плащане към „КМК Билд“ ЕООД, Община Варна е изпълнила задължението си за заплащане на възнаграждение за изпълнените СМР, нито е изложил аргументи относно неправилното счетоводно отразяване на плащането в общината. Поддържат, че въззивният съд е постановил решението си без да обсъди всички доказателства и твърдения, като не е изложил мотиви за приемането и съответно отхвърлянето на противоречивите доказателства.

Допускането на касационното обжалване обосновават с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Валидно и обвързващо за задължението му за плащане ли е уведомяването на длъжника за прекратен по взаимно съгласие договор за цесия от цедента и в кой момент настъпва прекратителният ефект на договора за прехвърляне на вземания спрямо длъжника: от момента, в който му е съобщено за това от цедента или от цесионера?; 2. Валидно или нищожно е плащане от длъжника на цесионера след като е бил уведомен за прекратяване на договора за цесия от цедента?;

3.При извършено плащане на парично задължение от длъжника към цесионера и наличие на знание, след като е информиран, че договорът за цесия е прекратен по взаимно съгласие между страните по него, освобождава ли длъжника от задължението си към цедента за плащане?; 4. Разполага ли с правото да избира на кого да плати длъжникът при наличие на знание, че е прекратено със споразумение действието на договора за цесия?; 5.Необходимо ли е при сключен договор за цесия длъжникът да бъде уведомен за развалянето й, респ. прекратяването на договора за цесия от цесионера, за да се породят последиците на развалянето в забрана за престиране спрямо първия?; 6. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните в тяхната съвкупност, а и съобразно с твърденията на другата страна?

Касаторите твърдят, че въпросите по т. 1 - 5 са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №242/21.03.2019г. по т. д.

№3097/2017г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.; решение №291/18.11.2014г. по гр. д.

№2193/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Позовават се и на неотносима за основанията за допускане до касационно обжалване практика на Софийски апелативен съд. Поддържат, че въпросите по т. 6 и 7 от изложението са решени в противоречие с приетото в решение №189 от 2005 г. на ВКС, IV г.о., 2 решение №221 от 2002 г. на ВКС, I г.о., решение №2 от 1982 г. на ВС, II г.о., решение №35 от 2000 г. на ВКС, II г.о., решение № 78 от 1986 г. на II г.о., решение №206/31.07.2015 г. по гр.д. №6832/2014г. на ВКС, IV г.о, решение №39/20.07.2016г. по т.д. №2476/2014г. на ВКС, I т.о., решение №178/24.04.2017 г. по т.д. № 1340/2015 г. на ВКС, I т.о, решение №222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015г. на ВКС, II т.о. Позовават се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.

На 07.02.2024г. касаторите са депозирали и допълнение към касационната жалба и изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, което не следва да бъде обсъждано, доколкото е подадено след изтичането на срока за касационно обжалване.

Ответникът Община Варна не депозира отговор на касационната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ответника „КМК Билд“ ЕООД, гр. Айтос, не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „Дейзи Кънстръкшън“ ЕООД и „Монолит“ АД, като съдружници в ДЗЗД „Фърст Праймъри“, в качеството на изпълнител, и Община Варна, в качеството на възложител, е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за обществена поръчка № BG16RFOP001-1.002-0001-C01-S-04 от 24.11.2017 г.

Констатирал е, че общата стойност на договора е в размер на 2 644 176,87 лв. без ДДС, съответно 3 173 012,24 лв. с ДДС, а срокът на изпълнение е 237 календарни дни, считано от откриване на строителната площадка, но не повече от 25 календарни месеца. Приел е за установено въз основа на приобщения по делото доказателствен материал, че ищците са изпълнили строително-монтажните дейности, за което е била издадена и процесната фактура №0000000013/03.12.2019г. на обща стойност 546 091, 76 лв. Позовал се е на изготвената в първоинстанционната инстанция ССчЕ, съгласно която посочената фактура е включена в дневника за покупките на Община Варна за месец декември 2019г. и в дневника за продажбите на ДЗЗД „Фърст Праймъри“ също за месец декември 2019г. Установил е, че в счетоводството на общината са отразени извършени на 13.12.2019г. плащания за задължения към ДЗЗД „Фърст Праймъри“, покриващи общата стойност на фактурата, както следва: 73 180,82 лева в полза на НАП, 200 000 лева в полза на „КМК Билд“ ЕООД, 251 649,41 лева в полза на „Хидрострой“ АД и 21 261,53 лева в полза на ДЗЗД „Фърст Праймъри“. След извършеното плащане общината е отчела нулево салдо на задълженията към ДЗЗД „Фърст Праймъри“. Въз основа на твърденията в исковата молба и приложените доказателства към 3 нея, въззивният съд е счел, че плащанията са извършени въз основа на входирани в деловодството на общината уведомления от ищеца за извършени цесии в полза на негови подизпълнители – „КМК Билд“ ЕООД и „Хидрострой“ АД, както и въз основа на получени запорни съобщения от НАП за задължения на „Дейзи Кънстръкшън“ ЕООД. Аргументирал е, че Община Варна е престирала на надлежен кредитор, като е приел следната фактическа обстановка: входирано заявление от 27.05.2019 г., с което ДЗЗД „Фърст Праймъри“ е уведомило Община Варна за сключен договор за цесия от 17.05.2019 г. между него и „Хидрострой“ АД, с който са прехвърлени част от вземанията към Община Варна, произтичащи от процесния договор за обществена поръчка; уведомление от 18.11.2019 г., с което ДЗЗД „Фърст Праймъри“ моли Община Варна да бъде изтеглен от системата въведения договор за цесия; заявление от 15.07.2019 г., с което ДЗЗД „Фърст Праймъри“ е уведомило Община Варна за сключен договор за цесия от 10.07.2019 г. между него и „КМК Билд“ ЕООД, с който са прехвърлени част от вземанията към Община Варна, произтичащи от процесния договор за обществена поръчка; уведомление от 18.11.2019г., с което дружеството моли този договор да бъде изтеглен от системата на общината; споразумение към договора за цесия от 10.07.2019 г. за прекратяването му по взаимно съгласие, входирано на 26.11.2019 г. в деловодството на общината; уведомление от страна на „КМК Билд“ ЕООД от 06.12.2019г. до Община Варна, че при подписването на допълнителното споразумение е било въведено в заблуждение, поради представена невярна информация от страна на цедента, и че договорът за цесия не е прекратен, тъй като страните са постигнали устно съгласие за това, че допълнителното споразумение от 25.11.2019г. не поражда никакво действие. Установил е, че на 13.12.2019г. Община Варна е извършила плащане на 200 000 лева, по сметка на „КМК Билд“ ЕООД, в качеството му на кредитор. Констатирал е, че отмяната на договора за цесия не е отразена нито в счетоводството на Община Варна, нито в счетоводството на ищеца. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изложил съображения,че до уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът. Изтъкнал е, че в случая за длъжника е налице несъгласие между цедента и цесионера за прекратяването на цесията, като от една страна длъжникът е бил уведомен за прекратяването на договора за цесия, а от друга – за ненастъпване на последиците на това прекратяване предвид постигнато от страните съгласие, че допълнителното споразумение към договора за цесия от 25.11.2019г. не поражда права и задължения между страните по него. Приел е, че спорът между цедента и цесионера не може да бъде разрешен от длъжника, той остава надлежно уведомен за цесията и ненадлежно уведомен за прекратяването й. Въз основа на това е стигнал до извод, че за длъжника кредитор е цесионерът „КМК Билд“ ЕООД, комуто е престирал дължимата сума от 200 000 лева и задължението му е изпълнено валидно.

4

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Петте материалноправни въпроса в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаещи момента, от който прекратяването / развалянето/ на договора за цесия поражда последици за длъжника и от кого той следва да бъде уведомен за това – от цедента или от цесионера, отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване, защото са обсъждани от въззивния съд и са обусловили извода му за неоснователност на предявения иск за стойността на изпълнени СМР по договор за обществена поръчка. Касаторите обаче не са обосновали наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С цитираното от тях решение №242/21.03.2019 г. по т. д. №3097/2017 г. по описа на ВКС ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е формирана практика в смисъл, че при разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при настъпване на предвидено в него прекратително условие, между цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл.88, ал.1 о т ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 от ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Следователно отново се касае до промяна в титуляра на вземането, като с оглед принципа за относителното действие на договора, на осн. чл.21 о т ЗЗД и за защита интересите на длъжника при цесия, промяната в нея следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът. Хипотезите на разваляне, респ. сбъдване на прекратително условие с последиците на чл.88, ал.1 от ЗЗД, респ. чл.25, ал.2 о т ЗЗД не са идентични на обратно цедиране на вземане, което вече е било придобито по реда на чл.99 от ЗЗД. Спрямо тях липсва нормативно изискване последният известен на длъжника кредитор да съобщи за развалянето, респ. прекратяването на цесията. Поради което съобщението може да бъде направено както от цесионера, така и от цедента. Тъй като основанията за 5 прекратяване, респ. за разваляне на цесията, произтичат от вътрешните отношения между стария и новия кредитор, в които длъжникът не участва, плащането от него след съобщаването за отпадане на цесията ще има погасителен ефект, ако е извършено при наличие на предпоставките по чл.75, ал.2 от ЗЗД.