Решение № 1262 от 25.02.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 25.02.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 17 496 по описа за 2014 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД да заплати следните суми:

1. на

С.Р.М.: а. 52

500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 25.09.2013 г. до окончателното изплащане; б. 303,93 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), плюс законната лихва от 25.09.2013 г. до окончателното изплащане; в. 37,67 лева разноски по делото на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат п.К. – 1 613,57 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 112,89 лева държавна такса и 92,30 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК. С.М. е със съдебен адрес - адвокат П.К.,*** – а ЗД „Е.“ АД е с адрес ***.

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на С.Р.М. срещу ЗД „Е.” АД: а. иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал.

1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. за разликата над 52 500,00 лева до пълния предявен размер от 280 000,00 лева, като част от общия твърдян размер от 390 000,00 лева; б. иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал.

1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. за разликата над 303,93 лева до пълния предявен размер от 434,32 лева.

[3] ОСЪЖДА С.М. да заплати на ЗД „Е.” АД 409,88 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 056,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА

РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

[6] С.М. е заявил в искова молба от 05.11.2014 г., че на 25.09.2013 г. е участвал в ПТП, предизвикано от К.П.. От това ПТП С.М. е получил: контузия на главата и тялото; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на черепа в лявото слепоочие, по основата и тилно с навлизане на въздух в черепната кухина; сътресение и контузия на мозъка; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка без компресионен синдром; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; травмена церебрастения; счупване на лявата лъчева кост в областта на китката; счупване на носните кости с кръвоизлив в синосите.

[7]

Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на К.П. е била застрахована при ответника ЗД „Е.” АД (Е.). С.М. твърди, че от уврежданията е претърпял неимуществени вреди за 390 000,00 лева и имуществени вреди за 434,32 лева.

За тези вреди Е. не му е заплатил обезщетение. Затова С.М. моли съда да осъди Е. да му заплати: 280 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от дължащите се 390 000,00 лева, и 434,32 лева обезщетение за имуществени вреди (вж. исковата молба, л. 4-7; протокол от с.з. на 14.10.2016 г., л. 268).

2. По писмения отговор на ответника

[8] Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ПТП не е било предизвикано от К.П.;

2. С.М. не е получил твърдените от него увреждания;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. С.М. е допринесъл за настъпването на ПТП и уврежданията, тъй като: е управлявал мотоциклета с превишена скорост; е управлявал мотоциклета, изправен на степенките му; е управлявал мотоциклет, който не е бил регистриран и не е имал светлоотразители; е бил без поставена предпазна каска.

5. лихва за забава за направените разходи за лечение се дължала от момента, в който разходите са направени, а не от момента на увреждането. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 63-66).

3. Насрещни твърдения на ищеца

[9] С.М. е оспорил възраженията на ответника. Той е заявил, че механизмът на ПТП и уврежданията от него са установени с влязло в сила решение на наказателния съд и търсеното обезщетение не е прекомерно. Той твърди, че не е бил с предпазна каска, но, ако е бил, е щял да получи по-сериозни увреждания. Той оспорва и останалите възражения за съпричиняване (вж. молбата, л. 146-149).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[10] Не се спори, че С.М. е бил роден на *** г. На 25.09.2013 г. около 16:15 часа той се е движел с кросов мотоциклет „Сузуки“ по ул. „Стара планина“ в гр. Казанлък в посока към кръстовището с път между бл. ********“. Скоростта на движение на мотоциклета е била около 54 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч.

[11] По същото време в другата посока на движение К.П. е управлявала лек автомобил „Форд Ескорт“. Ограничението на скоростта в тази посока е било 40 км/ч. При завиването наляво за навлизане в пътя между бл. 29 и бл. 30 в кв. „Васил Левски“, К.П. не е пропуснала насрещно движещия се мотоциклет и го е ударила. Скоростта на лекия автомобил преди удара е била около 20 км/ч. (вж. решението на РС-Казанлък, л. 53-56 и заключението на вещото лице инж. Д.Х., л. 219-240).

[12] Ударът е бил непредотвратим за мотоциклета „Сузуки“. Дори и той да се е движел с максимално разрешената скорост за този участък от пътя, не е било възможно лекият автомобил да извърши завоя наляво без да реализира удар.

За водача на лекия автомобил обаче, ударът е бил предотвратим (вж. заключението на вещото лице инж. Д.Х., л. 219-240).

[13] Към момента на удара С.М. е бил без каска (вж. заключението на вещото лице д-р Т.Б.Ш., л. 211-214, както и разпита на вещото лице Ш., л. 241-246 показанията на свидетеля Г.Г., л. 283-284). Ако той е бил с предпазна каска, уврежданията по главата му биха били по-малки. Употребата на предпазна каска от С.М. не би довела до по-тежки наранявания (вж. заключението на вещото лице Ш.). Мотоциклетът не е бил регистриран и не е имал светлоотразители (вж. констативния протокол, л. 10, и заключението на вещото лице инж. Д.Х., л. 219-240). С.М. е управлявал мотоциклета седнал.

[14]

В резултат на удара ищецът е получил: тежка черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на челната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост в основата и тилно, контузия на мозъка, кръвоизлив в черепната кутия, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; пневмоцефалия (навлизане на въздух в черепната кухина); мозъчен оток; сътресение и контузия на мозъка; счупване на носни кости с кръвоизлив от носа; счупване на лявата лъчева кост в областта на китката; счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост в областта на китката; подкожен хематом на лявата хълбочна кост (вж. решението на РС-Казанлък, л. 53-56 и заключенията на вещите лица д-р Т.Ш., л. 211-214, д-р Б.Б., л.

215-218, и д-р Х.М., л. 255-261). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на С.М. е била застрахована при Е..

[15]

В първите часове и дни след травмата е съществувала опасност за живота на С.М..

След инцидента, той е бил приет в болница, от където е бил изписан на 19.10.2013 г. – 24 дни след ПТП – за да продължи лечението му в домашно-амбулаторни условия.

[16]

Претърпяната черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Такава опасност е съществувала в първите часове след травмата. Освен болничното лечение ищецът е бил лекуван за черепно-мозъчната травма още три месеца амбулаторно, като през този период той се е нуждаел от чужда помощ. Той все още не се е възстановил напълно. Обикновено пълното възстановяване от подобна черепно-мозъчна травма може да продължи две-три години.

[17]

Вследствие на черепно-мозъчната травма към момента на прегледа от вещото лице д-р М., С.М. е имал посттравмена енцефалопатия, изразяваща се в продължителна конградна и ретроградна амнезия, церебрастенен синдром, зрителни и слухови нарушения, психични промени. Посттравмената енцелофапатия е постоянно разстройство на здравето с опасност за живота. Възможно е ретроградната амнезия да продължи през целия живот на ищеца (вж. заключението на вещото лице д-р М., л.

255-261, както и разпита му, л. 267).

[18]

Разпечатката съдържа 60 от 214 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47d35420-a5ef-458d-8fd4-47470d88d9cf