Решение № 13 от 08.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502824 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх. №322002/28.05.2021 г., подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез гл. юрк. Б. П., срещу Решение №262910/10.05.2021 г. по гр.д.№8369/2019 г. на СГС, ГО I – 15-ти състав, с което е осъдена СДВР да заплати на „Ви Джи Еф“ООД на основание чл.32, ал.3 от ЗОЗ, сумата от 27 858,00 лв., представляваща вземане на „Ви Джи ЕФ“ООД към „Айко М“ЕООД по Договор за доставка на стоки №829/10.01.2018 г., за което е учреден Договор за особен залог на 10.01.2018 г. на вземане на „Айко М“ЕООД към СДВР по договор за обществена поръчка №513р-96116 от 19.12.2017 г., с вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ вх.№2018031600352, ведно със законната лихва върху сумата от 27858,00 лв., считано от 21.06.2019 г. до окончателното плащане, КАКТО И на осн. чл.86 от ЗЗД да заплати на „Ви Джи Еф“ООД сумата от 3095,33 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 27858,00 лв., дължима за периода от 15.05.2018 г. до 20.06.2019 г., както и да заплати разноски по делото.

Релевирано е оплакване за недопустимост на обжалваното решение, тъй като същото е постановено по иск на заложния кредитор „Ви Еф Джи“ООД, за реално изпълнение на заложеното вземане, предявен в качеството му на процесуален субституент, без участието на заложния длъжник „Айко М“ЕООД като главна страна /съответник/, задължителен необходим другар на главния ответник – СДВР, като на това основание се иска обезсилване на съдебното решение, и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане. Поддържат се и оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – заложното право върху вземане по ЗОЗ възниква по договор между заложния кредитор и залогодателя, и подлежи на вписване в ЦРОЗ по партидата на залогодателя, но за да породи действие спрямо заложния длъжник, който не е страна по договора, залогът следва да му бъде съобщен. Също така, 1 пристъпването към изпълнение, след вписването му в ЦРОЗ, следва да бъде съобщено и на заложния длъжник. Неправилен е извода на съда, че заявеното искане за превеждане на сумата задължава СДВР да плати на овластеното от закона лице – по делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на изискването по чл.32, ал.2 от ЗОЗ за вписване в регистъра, че кредиторът пристъпва към изпълнение. В изпратеното до СДВР писмо се съдържа единствено твърдение за вписване на това обстоятелство, без да е приложено съответно удостоверение от ЦРОЗ за това. Извършеното от СДВР плащане в размер на 21010,28 лв. по сметка на „Енергомонтаж Инженеринг“АД в полза на ТД НАП Велико Търново, е на основание изпратено запорно съобщение на 01.02.2018 г., касаещо вземането на „Айко М“ЕООД, което предхожда по време уведомлението на ищеца, получено от дружеството на 19.03.2018 г. Неправилен е изводът на съда, че от счетоводното отнасяне от СДВР на плащането към задължения на „Айко М“ЕООД по различен договор с „Айко М“ЕООД, не променя запорираното вземане по Изпълнителният лист на „Енергомонтаж Инженеринг“АД. Неправилно и в противоречие със съдопроизводствените правила не са разгледани евентуалният иск по чл.441, ал.1 от ГПК, предявен от ищеца срещу евентуалния ответник Ч.Ж. К. – С., и евентуалният иск по чл.75, ал.2 от ЗЗД, предявен от ищеца срещу „Енергомонтаж Инженеринг“АД, при условие отхвърляне на исковете срещу СДВР и ЧСИ Д. К. – С., и не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, а именно – че е неоснователен главният иск, както и че уведомлението за вземането към ТД на НАП – Велико Търново предхожда по време това на ищцовото дружество. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Във връзка с оплакванията за неправилност, се настоява за отмяна на обжалваното решение, и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна – ищецът „Ви Джи ЕФ“ООД, както и на първия евентуален ответник ЧСИ Д. Ж. К. – С. и втория евентуален ответник „Енергомонтаж Инженеринг“АД, както и на третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. К. – С. – „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№336180/09.07.2021 г., подаден от Ч.Ж. К. – С., чрез адв. В.С., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба – решението е обосновано, правилно е приложен материалния и процесуалния закон. Неоснователно е оплакването за недопустимост, поради неучастието на заложния длъжник „Айко М“ЕООД като главна страна /съответник/ - в конкретния случай ищецът не е предявил исковете в качеството на процесуален субституент на „Айко М“ЕООД, а за защита на собствените си регламентирани в ЗОЗ права като заложен кредитор, поради което конституирането на заложния длъжник като ответник, наред с ответника СДВР, не е било необходимо.

Поддържа се неоснователност на оплакванията за неправилност и необоснованост на решението, като е направен подробен анализ на събраните по делото доказателства и са изложени доводи по съществото на спора. Иска се от съда да остави въззивната жалба без уважение, и да потвърди обжалваното решение. При условията на евентуалност – в случай, че въззивната жалба бъде уважена, и бъде разгледан 2 предявеният при условията на евентуалност иск срещу ЧСИ Д. К. – С., то се поддържат всички доводи и съображения за неоснователност на този евентуален иск, изложени в отговора на исковата молба, както и в писмените бележки, депозирани пред първостепенния съд. Съобразно изхода от делото, се заявява искане за осъждане на жалбоподателя да заплати на ЧСИ Д. К. – С. сторените разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивна жалба вх.

№338759/20.07.2021 г., подаден от „Ви Джи Еф“ООД, чрез адв. С.Д.. Поддържа се неоснователност на възраженията за недопустимост на обжалваното решение залогодателят не е необходима страна в настоящото производство. Поддържа се становище за неоснователност и на оплакванията за неправилност на решението – съгласно чл.12, ал.1 от ЗОЗ, особеният залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, което в случая е извършено на 18.01.2018 г., а привилегията на НАП е по чл.136, т.5 от ЗЗД, и е след вземанията, обезпечени със залог, поради което и двата превода, извършени от ответника СДВР – към НАП и ЧСИ, са извършени неправомерно. Наред с това, полученото от СДВР запорно съобщение от ЧСИ е относно вземане по друг договор, различен от този, предмет на особения залог.

По делото е направено от ищеца искане, и съдът е задължил ответника СДВР да представи цялата документация във връзка със сключването, изпълнението и разплащането по договора, от която би било видно, че дори след извършване на плащанията към НАП и ЧСИ, има остатък за плащане по особения залог в размер на 20 587,82 лв., което задължение за представяне на документацията не е било изпълнено от СДВР. От приложеното по делото писмо рег.№513Р-55720/08.07.2020 г. става ясно, че СДВР е наредило плащане на остатъка от вземането по договора в размер на 20 587,90 лв. не в полза на заложния кредитор, а на самия длъжник „Айко М“ЕООД. Така направените плащания от СДВР към НАП, ЧСИ и към самия длъжник, са недействителни, тъй като не са направени на овластения кредитор. Наред с това, ответникът неправомерно не е уведомил ЧСИ, че е налице вписан особен залог, който предхожда запорното съобщение, за да бъде заделена сума за заложния кредитор при извършване на разпределението на събраната от ЧСИ сума. От своя страна, евентуалният ответник – ЧСИ, е имал задължение да извърши самостоятелна проверка в ЦРОЗ, преди да извърши разпределението на събраната сума, и предпочтително да удовлетвори вземането на заложния кредитор. Видно от приложеното решение от 06.12.2017 г. по гр.д.№2395/2017 г. на РС- Велико Търново, вземането на третия ответник „Енергомонтаж Инженеринг“АД е хирографарно, и не са били наложени никакви обезпечителни мерки за събирането му. За присъединените по право кредитори ЧСИ е длъжен да следи служебно, и да ги уведоми, съответно – да вземе предвид вземането на присъединения по право взискател. Настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. В случай, че жалбата се намери за основателна и искът срещу СДВР бъде отхвърлен, се поддържат евентуалните искове срещу втория и третия ответник. Заявява се претенция за присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.

№341461/02.08.2021 г., подаден от „Енергомонтаж Инженеринг“АД, чрез адв. В. Б., надлежно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.104 от делото на СГС. Поддържа се становище за допустимост и правилност на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът „Енергомонтаж 3

Инженеринг“АД е имал качеството на взискател в изпълнителния процес по изп.д.

№20187280400308 при ЧСИ рег.№***, и като такъв не може да бъде квалифициран като привиден кредитор. Той е имал изискуемо вземане към длъжника „Айко М“ЕООД в размер на 23 600 лв., разноски за държавна такса 944лв. и 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което с полученото от него плащане не се е обогатил неоснователно. Ето защо, съдът правилно е приел предявеният срещу него иск по чл.75, ал.2 от ЗЗД е неоснователен.

Удовлетворяването на кредитора „Енергомонтаж Инженеринг“АД е извършено след изготвяне и приемане на разпределението по изпълнителното дело, което не е било оспорено нито от длъжника, нито от трети лица в срока му за обжалване. Изготвянето на разпределението и предшестващите го действия по събирането на вземането от имуществото на длъжника, са действия от компетентността на съдебния изпълнител, като ответникът „Енергомонтаж Инженеринг“АД не може да носи отговорност за вреди или пропуснати ползи, претърпени от трети лица във връзка с действията на ЧСИ по конкретното изпълнително дело. Наред с това, запорът от ЧСИ е наложен месец преди да бъде съобщено на СДВР, че е налице договор за особен залог, и върху вземане по друг договор, различен от този, върху който е налице особен залог. Това, че СДВР при действията си е смесило двата договора на длъжника, не може да бъде вменено във вина нито на ЧСИ, нито на „Енергомонтаж Инженеринг“АД. Настоява се за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство, включително разноските за адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. К. – С. – „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД е получило препис от въззивната жалба, но в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвало от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба и отговорите не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно.