Решение № 1131 от 23.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А. при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело № 20244430107103 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. П. Г., чрез адв. И. Н., против Е. Г. С., с която са предявени иск по чл. 23, ал.1 от СК, за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е изключителен собственик, на придобитите по време на брака движими вещи: лек автомобил „***“, с рег.

№***, лек автомобил „***“, с рег.№*** и лек автомобил „***“, с рег.№*** и иск по чл. 108 от ЗС, за осъждане на ответницата да предаде владението на лек автомобил „***“, с рег. №***, ведно с регистрационните талони на същия на ищеца. Твърди се, че страните са бивши съпрузи; гражданският брак е сключен на 05.05.2015г. и е прекратен с развод по взаимно съгласие въз основа на Решение №05.12.2023г. по гр. дело №5927/2023г. по описа на ПлРС. Твърди се, че по време на брака, страните са придобили процесните три леки автомобила. Твърди се, че процесните автомобили са закупени изцяло с лични средства на ищеца, които е получил от своя баща- П.Б.Г.. Сочи се, че плащането на цената на автомобилите е осъществено по банков път, чрез преводи от личната сметка на ищеца, като сумите са получени от бащата на ищеца, също по банков път. Твърди се, че придобитите по време на брака автомобили са изцяло лична собственост на ищеца. Твърди се, че след развода, ответницата е взела лек автомобил ***, с рег. №***, както и регистрационните 1 талони на същия, и го ползва. Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Ответникът Е. Г. С., в срока за отговор, чрез адв. В. П., изразява становище за недопустимост на предявените искове. Сочи се, че със споразумението по чл. 51 от СК за развод, въз основа на което бракът между съпрузите е прекратен, същите са посочили, че придобитото по време на брака имущество съставлява СИО. Сочи, че последващо пререшаване на този въпрос е недопустимо, тъй като споразумението има характер на спогодба.

Евентуално се изразява становище за неоснователност на исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че страните са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с развод по взаимно съгласие на 05.12.2023г. Не се оспорват и твърденията на ищеца, че посочените в ИМ леки автомобили, са придобити по време на брака. Твърди се, че процесните движими вещи са придобити в резултат на съвместен принос и са СИО, респ.- съсобствени при равни права.

Сочи се, че автомобилите са закупени със семейни средства; сочи се, че средствата за закупуване на автомобилите са получени като подаръци за сватбата и за кръщенетата на двете деца. По отношение на процесният автомобил *** се сочи, че е закупен със средства, получени като подаръци на сватбата в размер на 60000лв. Сочи се, че този автомобил е закупен за задоволяване на нуждите на семейството, и конкретно- на нея, като е използван във връзка с грижи за децата. Твърди се, че средствата , получени като подаръци на крещенето на първото им дете- в размер на 45 000лв., са използвани за закупуване на лек автомобил „***“, а с подаръците от кръщенето на второто дете- л.а. „***“, с рег.№***. Твърди се, че средства за закупуването и на трите автомобила са предоставили и нейните родители.

Твърди се също, че по време на брака ответницата се е грижила за децата и домакинството. Твърди се също, че не й е известно бащата на ищеца да му е превеждал пари.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл.23, ал.1, вр. чл. 21, ал.4, т.1, предл. 2 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Безспорно по делото се установява, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак между които, сключен на 05.05.2015г., в гр. Плевен, е 2 прекратен с развод, по взаимно съгласие, с решение №1705/05.12.2023г., по гр.д.№5927/2023г. на ПлРС. По делото, в първо с.з., ищецът сочи и придобивната стойност на автомобилите, както следва: за – л.а. „***“ Спортбек - сумата от 38 000 евро,; за л.а.. „***“ – сумата от 39 900 евро и за л.а.„***“ -сумата от 5 700 евро.

Не се спори между страните по делото, че процесните три леки автомобила, са закупени по време на брака между страните. По делото са представени договори за покупко- продажба на автомобилите /в легализиран превод/, както следва: за л.а. „***“ Спортбек - договор от 18.05.2015г.-л.19,20; за л.а. „***“- договор от 11.07.2017г. –л. 58 и за л.а.„***“- договор от 17.06.2020г.-л. 60. Съдът констатира, че придобивната стойност на автомобилите, посочен в договорите, съответства на посочената придобивна стойност от ищеца. По делото, в о. с.з., са представени и оригналите на Свидетелствата за регистрация на л.а „***“- и на л.а.„***“-, Част I и Част II, и след извършена констатация за идентичност на представените заверени копия от същите, след което са върнати на ищеца.

По делото от страна на ищеца са представи – в заверено копие – договори за дарение- от 16.05.2015г. - л. 62, от 25.05.2015г.- -л. 63, от 12.07.2017г.- -л. 64 и от 17.06.2020г.- л. 65. С протоколно определение от 24.06.2025г., по реда на чл. 183, ал.1, изр. последно от ГПК, след неизпълнение на указания за представяне на същите в оригинал, тези договори за дарение са изключени от доказателствата по делото.

По делото, като свидетели са разпитани лицата Д.Д., Б.Г., Н.С. и Г.С., от показанията на които се установява следното: св. Д. сочи, че знае, че по време на брака си страните са закупили процесните автомобили; сочи, че автомобилите са закупени от ищеца – В. Г., за което е получил пари от своя баща. Посочва, че знае, че сумите за закупуване на автомобилите са дадени от бащата на ищеца по банков път, чрез банкови преводи. Посочва също, че по време на брака си, и двете страни са полагали грижи за децата; посочва, че битовите сметки са заплащани с дебитните карти на ищеца. Св. Д. посочва също, че е бил заедно с ищеца, когато той е искал- устно- пари на баща си за закупуване на процесните автомобили, който е казал, че ще му даде и ги е превел по банков път. Св. Б. Г. /брат на ищеца/ сочи, че процесните автомобили са закупувани изцяло със средства на баща им. Посочва, че не 3 знае по какъв начин баща им е давал пари на ищеца за закупуването на автомобилите. Посочва също, че техните родители изцяло са заплащали битовите разходи на семейството, както и на цялата къща; уточнява, че той и брат му живеят в една къща, на отделни етажи, но си гостуват само при поводи. Посочва също, че л.а. *** се ползва от ответницата. Св. Н.С.- майка на ответницата сочи, че с парите, получени на сватбата на страните е закупен процесия автомобил ***, сочи че те, като семейство са дали 10 000лв. като подарък. Посочва също, че през есента на 2016г е било кръщенето на първото дете, на което са събрани пари- 30 000-40 000 лЕ., като с тях е закупен втория автомобил - ***. Посочва, че техният подарък е бил 5000лв. Свидетелката сочи, че с парите, получени като подарък от кръщенето на второто дете, е закупен и третия автомобил, който е струвал около 5000 евро, тъй като е бил стар. Свид. С. сочи, че грижи за децата е полагала основно майката, като тя е помагала. Сочи също, че майката е работила надомно, правела е украса, за да подпомага семейния бюджет, като едновременно с това се е грижела за децата.

Свид. Г. С.- баща на ответницата сочи, че страните са събрали като подаръци от сватбата около 50 000лв, като той и съпругата му са дали като подарък 10 000лв. Свидетеля сочи, че на кръщенето на първото дете, са подарили сума от 5000лв., но не знае как са използвани парите. Посочва, че на второто кръщене също е дал като подарък сума от 5000лв, за която също не може да посочи как е използвана. Посочва също, че не знае парите от сватбата за какво са използвани, както как са плащани автомобилите.

По делото, от страна на ищеца са представени – като писмени доказателства, банкови бордера, платежни нареждания и извлечения от сметки, за извършвани парични преводи. Съдът служебно е допуснал изслушване на ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ, след проверка на приложените по делото писмени доказателства, е установило за всеки от процесните автомобили следното:

За лек автомобил ***, същият е с цена по договор: 38 000 евро– по фактура №8/18.05.2015г. и продавач „***“. ВЛ е установило, че ищецът е получил- въз основа на банков превод от своя баща П.Г., на 25.05.2015 г. – съобразно бордеро №3016844- л. 67, на сумата от 33 000 евро; тази сума /от 33 000 евро/ е преведена от В. Г. на продавача, на 25.05.2015г. (бордеро №3029310,); ВЛ уточнява, че системата SEPA означава валутен превод, като в извлеченията от банковите сметки тези преводи излизат с празно поле на 4 получател. ВЛ сочи, че са сумата от 5000 евро дадена като капаро по договор за покупко- продажба на автомобила, няма доказателства за банково плащане към продавача.

За лек автомобил BMW 650- с цена по договор: 39 900 евро и продавач:

Автокъща ***. ВЛ е установило, че ищецът е получил- въз основа на банков превод от своя баща П.Г., на 12.07.2017г. (бордеро №2120387) на сумата от 40000 евро. ВЛ е установило, че от страна на ищеца Вл. Г., е извършен банков превод в полза на продавача, на сумата от 39 900 евро, на 13.07.2017 г.

(бордеро №2125160, л. 69.

За лек автомобил *** (кабриолет), с цена по договор: 5700 евро и продавач: Автосервиз ***; ВЛ е установило, че ищецът е получил, въз основа на банков превод от своя баща П.Г., сумата от 15 000 лв., на 19.06.2020г.

(бордеро №2268437). ВЛ е установило извършването на плащане към продавача на сумата от 5200 евро /10 186,80лв./, чрез банков превод на 22.06.2020г. (нареждане за превод D4/701/01258992, стр. 73) В о.с.з. на 24.06.2025г, ВЛ по ССЕ, устно, допълва своето заключение, досежно лек автомобил ***, като сочи, че след изготвяне на заключението /в частта му, в която е посочено, че няма данни за преведеното капаро от 5 000 евро./, от страна на ищеца са представени, заверени от банката, 2 бр. извлечения от банковата му сметка; ВЛ сочи, че лично е посетила Банката и е направила необходимите запитвания; установила е, че на 21.05.2015г., от банковата сметка на ищеца Вл. Г., сумата от 5000 евро, с основание „капаро“, сумата от 33 000 евро е преведена окончателно на 25.05.2015 г. по банков път., както бе посочено по- горе. ВЛ сочи, че и двете суми са преведени от ищеца, като сумите са в евро. П о отношение на лек автомобил ***, ВЛ уточнява, че продажната цена е размер на 5 700 евро, преводът, се установява е в размер на 5 200 евро, а сумата от 500 евро, плащането е по „Eрay“, /за което няма данни/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът, в изготвеният и обявен за окончателен проекто- доклад по делото, е приел, че предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, съдът приема, съобразно приетите по делото доказателства, че същият е изцяло основателен.

5

Съобразно нормата на чл.21 ал. 1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като ал.3 на същата норма е установил оборимата презумпция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съобразно чл. 21, ал.4, предл. второ от СК, искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг, след прекратяване на брака. Нормата на чл. 22, ал.1 от СК постановява, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Съобразно чл. 23, ал.1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака, изцяло с лично имущество.

В хода на настоящето производство, от събраните писмени и гласни доказателства, както и съобразно заключението на ВЛ по приетата ССЕ, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че от страна на ищеца В. Г., по реда на пълното и главно доказване, е установена пълна трансформация на лично имущество. Съдът приема, съобразно събраните по делото и обсъдени по- горе доказателства, че средствата за закупуване на автомобилите /тяхната придобивна стойност/, има изцяло личен произход, по смисъла на чл. 22, ал.1 от СК, като средствата, вложени за тяхното придобиване, са получени – чрез съответните банкови преводи- от страна на бащата на ищеца, под формата на дарение. Съобразно заключението по ССЕ, което съдът кредитира изцяло, изготвено въз основа на приетите по делото писмени доказателства и лично посещение в банката от страна на ВЛ, съдът приема за установен факта на извършването на банкови преводи, от страна на бащата на ищеца- П. Г., на парични суми, съответстващи на покупната цена на процесните автомобили, които суми са били превеждани от сметка на ищеца в полза на продавачите, в същият ден на превода или непосредствено след това. Следва да се посочи също, че самият произход на средствата изключва съвместния принос.