Протоколно определение № 3568 от 07.03.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 3568 гр. София, 23.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА

Съдебни

М. АТ. МАНЕВА заседатели: РОСИЦА ИВ. ЯНАКИЕВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА и прокурора Д. Цв. В.

Сложи за разглеждане докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело от общ характер № 20231110215856 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно уведомени от предходно съдебно заседание, изпращат представител. В залата се явява ПРОКУРОР ВЪТКОВА.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. И. П. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с АДВ. Ж. М. – служебен защитник, редовно уведомена.

ОЮЛ „ХХХХ“ ЕООД – редовно призовано за днешното съдебно заседание с призовка, връчена на имейл на дружеството, ведно с разпореждането на съда за насрочване на делото, не изпраща представител.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, след изслушване становището на страните, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИСТЪПВА към проверка самоличността на подсъдимия по представен документ на самоличност – лична карта № ХХХХХХХХХХХХ от МВР – ХХХ:

Г. И. П. – роден на ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ ЕГН **********.

Съдът върна личната карта на подсъдимия.

СЪДЪТ на основание чл. 55 НПК и чл. 274 от НПК РАЗЯСНИ правата на подсъдимия, включително правото му на отвод.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ счита, че няма пречки да се даде ход на разпоредителното заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на Софийския районен съд. Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното 2 производство. Намирам, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на обвиняемия или пострадалия.

Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, както и за извършването на съдебни следствени действия по делегация. Искания за събиране на доказателства нямам. Няма взети мерки за процесуална принуда. Делото да се насрочи за разглеждане по общия ред и с призоваване на свидетелите по обвинителния акт.

ЗАЩИТНИКЪТ: По отношение на чл. 248, ал. 1 НПК ще се спра подробно единствено на т. 3, доколкото от т. 1 до т. 8 нещата са безспорни, поради което по отношение на тях няма да се спирам конкретно. Ще развия виждането си по т. 3. Виждам, че в случая сме изправени пред едно особено процесуално положение и считам, че имаме отстраними допуснати съществени процесуални нарушения, поради което правя искане на основание чл. 248, ал. 5 НПК да прекратите съдебното производство и да върнете делото на Софийска районна прокуратура. Аргументите ми за това искане са следните:

Обвинителният акт на Софийска районна прокуратура е внесен в съда на 11.05.2018 г. по дело № 8107/2018 г. В обвинителния акт на моя подзащитен са повдигнати две обвинения, като първото е по чл. 209, ал. 1 НК с измамено лице М. И. - деловодител в КПКОНПИ, а второто обвинение е по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. При разглеждане на делото по време на съдебното дирене и при разпита на нови свидетели се установи всъщност, че не М. И. е измаменото лице от КПКОНПИ, поради което на 23.11.2022 г. прокуратурата поиска изменение на обвинението в обстоятелствената му част, като най-вече касаещо чл. 209, ал. 1 НК, като формулира ново обвинение с измамено лице юриста М. от правен отдел на КПКОНПИ, а не посоченото лице в обвинителния акт. Нещата се движеха така в известен ритам, поради което на 27.03.2023 г., поради това, че нещата не бяха така, както ги искаше обвинението, обвинението повдигна ново обвинение на моя доверител, което е по-тежко такова по чл. 212, ал. 1 НК. Всъщност това е обвинението, по 3 което той е осъден, признат е за виновен, но нито прокуратурата, нито съдът се произнесе за това какво е станало с текстовете, по които по-горе беше обвинен моя доверител преди това.

Делото отиде в СГС, V-ти въззивен състав в обширно решение мотивирано обясни, че всъщност няма да се занимава с въпросите извършено ли е в случая престъпление, каква е правната квалификация на престъплението, ако има такова, няма да се занимава с всички посочени в жалбата нарушения на материалния закон и на съществените нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел, че сме изправени пред абсолютно процесуално нарушение, което е безусловно отменително основание, тъй като по случая няма мотиви, съобразно разпоредбите на НПК.

Въззивният съд е върнал делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от началния стадий по предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Нашият случай, за който изложих съображения, кореспондира с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Там е формулирано разбирането, че всеки подсъдим следва да научи и да знае за какво престъпление е привлечен да отговаря. В случая не сме наясно как стоят нещата по обвинението към него, вписано в обвинителния акт, изменено по-късно на 23.11.2022 г. и по обвинението, по което е осъден с присъда от 22.05.2023 г. Тази ситуация е в значителна степен ограничаваща процесуалните права на моя доверител, тъй като всъщност той не знае срещу какви обвинения трябва да се защитава. В тази връзка разпоредбата на чл.

249, ал. 2 НПК посочва точно пътя за действие в такава ситуация за създаване на баланс и редовност в процедурата, а той е следният: след като констатира допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът прекратява съдебното производство, не наказателното, и връща делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения, като Софийска районна прокуратура следва да внесе или нов обвинителен акт с изяснени обстоятелства и правни квалификации по него, или пък, ако прецени, че не сме изправени пред случай на престъпление, а пред гражданскоправен спор, да прекрати производството.

В тази връзка Ви моля да уважите искането ми за прекратяване на делото и връщането му на Софийска районна прокуратура.

4

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да добавя към това, което каза защитникът ми. Поддържам го.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание и след като изслуша становището на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и след като извърши по свой почин проверка на релевантните обстоятелства, касаещи отговор на въпросите в посочената разпоредба, намира следното:

Делото е подсъдно на Софийския районен съд по правилата за местната и родова подсъдност, предвид отразеното в обвинителния акт и правилата, посочени в НПК.

По отношение разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК, а именно налице ли са основанията за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и по отношение разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, съдът намира следното:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че настоящото производство е второ първоинстанционно такова, след като с Решение № 779 от 09.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 3819/2023 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав е била отменена Присъда от 22.05.2023 г., постановена по НОХД № 8107/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав и делото е върнато за ново разглеждане на Софийския районен съд от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.

Следва да бъде отбелязано също така, че с внесения в съда обвинителен акт от страна на Софийска районна прокуратура, подсъдимият Г. И. П. е привлечен към наказателна отговорност за извършени две престъпления, а именно по чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309 НК. В хода на съдебното следствие при първото първоинстанционно разглеждане на делото обаче, съдът двукратно е допуснал изменение на обвинението на основание чл. 287, ал. 1 НПК, при което и като съобрази, че делото е върнато за разглеждане на първоинстанционния съд не поради процесуални нарушения, свързани с 5 допуснатото вече изменение на обвинението, настоящият съд намира, че предмет на настоящото производство е единствено измененото в съдебно заседание на 27.03.2023 г. и допуснато от предходния съдебен състав обвинение, а именно такова с правна квалификация по чл. 212, ал. 1 НК. Също в този смисъл, настоящата съдебна инстанция, в противоречие с доводите на въззивната такава, не намира, че актуалното обвинение спрямо подсъдимия П. е за две престъпления – такова по чл. 212, ал. 1 НК и престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК, доколкото последното не би могло да се изведе от фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито е възможно двете посочени престъпления да са осъществени в съвкупност.

При тези предварителни уточнения и при извършване на преценка за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, респективно на ощетеното юридическо лице, настоящата съдебна инстанция намира, че такива са налице, което обуславя и необходимостта от прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за надлежното им отстраняване.

В тази връзка и по отношение доводите на защитника за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правата на подсъдимия в производството, а именно - че същият не бил наясно по кое обвинение следва да се защитава, съдът намира така релевираните възражения за неоснователни, доколкото последният е запознат с обвинителния акт и е участвал лично в производството при първоинстанционното разглеждане на делото, присъствал е в съдебно заседание, в което е направено искане от Софийска районна прокуратура за изменение на обвинението с конкретно посочени нови фактически обстоятелства и съответната им правна квалификация, поради което и настоящата съдебна инстанция намира, че в този аспект при първото първоинстанционно разглеждане на делото правата му са били изцяло охранени.

Независимо от изложеното обаче, в конкретният случай в повдигнатото от СРП на подсъдимия Г. И. П. обвинение се констатират противоречия и неясноти, които препятстват на настоящия процесуален етап възможността подсъдимият, а и съда, да разбере точната обвинителна постановка на Софийска районна прокуратура, за да може да няма никакво съмнение за 6 обвиняемия, а и за съда, какъв е предметът на обвинението от гледна точка на неговите фактически и правни рамки. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че в обстоятелствената част на сезиращия съда прокурорски акт е описано, че подсъдимият П. взел решение да се облагодетелства неправомерно от сумата по издадения в полза на „ХХХХ“ ЕООД изпълнителен лист № 399/10.12.2015 г. на Окръжен съд град Бургас, като представи пред Комисията за незаконно придобито имущество пълномощно, на което е придаден вид, че е упълномощен от управителя на дружеството А.

В. Р. да получи присъдената сума, без да уведоми за намеренията си управителя, като посочи своя банкова сметка и се разпореди със сумата в своя полза. Посочено е също така, че в изпълнение на така взетото решение, на 29.12.2015 г. подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у служител на КОНПИ заблуждение, че е упълномощен от управителя на дружеството „ХХХХ“ ЕООД А. В. Р. да представлява последното пред Комисията, като депозирал пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на които е придаден вид, че подписът за „упълномощител“ в пълномощното и за „клиент“ в договора са положени от А. В. Р. в качеството й на управител на „ХХХХ“ ЕООД, като в действителност последната не била полагала подписите си в двата документа и не била давала съгласие подсъдимият да получи сумата по изпълнителния лист.