Решение № 2262 от 20.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2262 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330117659 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с кумулативно обективно и активно субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявени от Н. Г. Г. и А. Д. Г. против „Айзаем.бг“ ООД както следва:

1. за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Айзаем.бг“ ООД да заплати на Н. Г. Г. сумата от 21, 77 лв. (след прието с Определение от 25.01.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***, сключен с наследодателя на ищеца Д. Н. Г., починал на ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.11.2021 г., до окончателното й изплащане;

2. за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Айзаем.бг“ ООД да заплати на А. Д. Г. сумата от 21, 77 лв. (след прието с Определение от 25.01.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание 1 възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***, сключен с наследодателя на ищеца Д. Н. Г., починал на ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.11.2021 г., до окончателното й изплащане;

3. за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Айзаем.бг“ ООД да заплати на Н. Г. Г. сумата от 101, 52 лв. (след прието с Определение от 25.01.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание такса за допълнителна услуга по договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 26.04.2017 г., сключен с наследодателя на ищеца Д. Н. Г., починал на ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.11.2021 г., до окончателното й изплащане;

4. за осъждане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Айзаем.бг“ ООД да заплати на А. Д. Г. сумата от 101, 52 лв. (след прието с Определение от 25.01.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание такса за допълнителна услуга по договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 26.04.2017 г., сключен с наследодателя на ищеца Д. Н. Г., починал на ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.11.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между Д. Н. Г. и „Айзаем.бг“ ООД е сключен договор за паричен заем № ***. По силата на така сключения договор в полза на ищцата бил отпуснат кредит в размер на сумата от 400 лв.

В договора било установено, че кредитополучателят следва да върне сумата от 645 лв. на пет месечни погасителни вноски, всяка в размер от 129 лв. Сочи, че е установен годишен лихвен процент от 41, 03 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Твърдят, че към договора за заем бил сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг от 26.04.2017 г. за предоставяне на допълнителна услуга по изготвяне на кредитен рейтинг във връзка с проучването на имущественото състояние на длъжника, срещу насрещното задължение на длъжника да заплати възнаграждение. Поддържат, че в изпълнение на възникналите задължения по 2 договора за кредит е заплатена сумата от общо 441, 95 лв., от която 400 лв. за главница и 41, 95 лв. за възнаградителна лихва. Сочат, че кредитополучателят Д. Н. Г. починал на *** и оставил за свои наследници Н. Г. Г. и А. Д. Г..

Твърдят, че всички заплатени суми в полза на ответника са получени без наличие на правно основание за това, поради което се претендира връщането им съобразно наследствените идеални части на ищците. Считат, че сключеният с „Айзаем.бг“ ООД договор за паричен заем е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърдят, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на договорната лихва при необезпечени кредити, е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Поддържат, че не посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето по вноски.

Считат, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите се формира от аритемтичния сбор на кредита и разходите по кредита и не може да бъде определен. Твърдят, че в договора не се съдържат конкретните параметри на общо дължимата сума. Сочат, че годишният процент на разходите надвишава 50 %, което представлява основание за недействителност на договора и на клаузата, установяваща годишния процент на разходите на основание чл. 19, ал. 5 ГПК. Сочат, че задължението за заплащане на допълнителна услуга е такова във връзка с управление на кредита и е недължимо на основание чл. 10 а ЗПК. Твърдят, че таксата за заплащане на допълнителна услуга прикрива разход по кредита, които по своето естество следва да е включен в годишния процент на разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, санкционирано с разпоредбата на чл. 21 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Айзаем.бг“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че с наследодателят на ищците Д. Н. Г. и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 400 лв. срещу задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума, 3 ведно с възнаградителна лихва от 41, 95 лв., за периода от 24.05.2017 г. до 24.09.2017 г. на пет равни месечни вноски, всяка в размер от 88, 39 лв. По договора била заплатена сумата от 441, 95 лв. Твърди, че е сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 26.04.2017 г., в което е установено възнаграждение от 645 лв., което не е заплатено от длъжника и не е претендирано от кредитора. Оспорва твърденията на ищците за недействителност на договора за паричен заем.

Сочи, че в договора за заем е установена фиксирана възнаградителна лихва, представляваща възнаграждението на кредитодателя, като общият размер на задълженията по договора включват единствено задължение за заплащане на възнаградителна лихва и задължение за погасяване на главница. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите по договора за заем е включено задължението за възнаградителна лихва и други разходи по кредита, както и други разходи по кредита, но е претендирана единствено сумата за възнаградителна лихва от 41, 95 лв. Твърди, че липсата на посочване в договора на общия размер на възнаградителната лихва не води до неговата недействителност, доколкото такова изискване към съдържанието на договора не е установено в разпоредбата на чл. 11 ЗПК. Поддържа, че годишният процент на разходите е определен съобразно формулата за това, установена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК и годишният процент на разходите е равен на този, посочен в договора – 49, 70 %. Твърди, че в договора за заем не са установени задължения за заплащане на такси за допълнителни услуги, в който смисъл оспорва твърденията на ищците. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между Д. Н. Г. и „Айзаем.БГ“ ООД е сключен договор за паричен заем iZAEM № ***, по силата на който ответникът е предоставил на Д. Н. Г. сумата от 400 лв. срещу 4 насрещното задължение на кредитополучателя – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 5 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 129 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 645 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 41, 03 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %.

Между Д. Н. Г. и „Айзаем.БГ“ ООД е сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 26.04.2017 г., с който е установено, че кредитополучателят дължи като възнаграждение за услугата в размер на сумата от 645 лв., платима разсрочено на 5 вноски.

Следователно от събраните в производството по делото писмени доказателства се установява, че установява, че между Д. Н. Г. и „Айзаем.БГ“ ООД е сключен договор за паричен заем iZAEM № *** с предоставена главница от 400 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата в общ размер от 645 лв., с включена договорна лихва.

Установява се, че между Д. Н. Г. и „Айзаем.БГ“ ООД е сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 26.04.2017 г., с който е установено, че кредитополучателят дължи като възнаграждение за услугата в размер на сумата от 645 лв., платима разсрочено на 5 вноски.

От представеното по делото удостоверение за наследнице се установява, че кредитополучателят Д. Н. Г. е починал на *** като е оставил за свои законни наследници ищците – А. Д. Г. – м. и Н. Г. Г. – б.. Доколкото съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на парични притезания, възникнали в патримониума на наследодателя, наследниците са материалноправно легитимирани да предявят процесния иск, като претендират сумите съгласно наследствения им дял. На основание чл. 6 ЗН следва да се приеме, че всеки от ищците е носител на ½ ид.ч. от претендираното вземане.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или 5 с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.