Решение № 1418 от 21.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1418 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Мариана Христова Търговско дело № 20261100900258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

Образувано е по молба на И. АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ

ПО ТРУДА” излага твърдения, че се явява легитимирана да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД, на основание наличието на изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най малко от една трета от работниците или служителите на дружеството.

В тази връзка излага, че при извършени три проверки чрез териториалното си поделение Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, за което били съставени Протоколи за извършени проверки изх. № ПР2517975 от 20.05.2025 г., Протокол изх. № ПР2523506 от 10.06.2025 г. и Протокол изх. № ПР2530026 от 28.08.2025 г. за извършена последваща проверка било установено, че дружеството е неплатежоспособно, като проверките обхващали периода месец ноември 2024г до месец март 2025г включително.

Сочи се, че към датата на изготвяне на Протоколи за извършени проверки изх. № ПР2517975/20.05.2025г. и изх. № ПР2523506/10.06.2025г. трудовите възнаграждения на работниците и служителите за месеците декември 2024г, януари, февруари и март 2025г. са били изискуеми, като от контролните органи са приложени принудителни административни мерки. С последващата проверка през месец август, 2025г. е констатирано, че дадените предписания не са изпълнени, а констатациите са обективирани в Протокол № ПР2530026/28.08.2025г. Сочи се, че за проверявания период от месец декември 2024 г. до месец март 2025г. броят на работниците за всеки месец в „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД, полагали труд е бил 11 (единадесет), като за всеки месец на пет от тях или в процентно съотношение – 45% не са били изплатени трудови възнаграждения. При проверките от работодателя са изискани, но не са представени платежни документи (касови ордери, банкови нареждания и др.), удостоверяващи пълното изплащане на трудовите възнаграждения към работниците и служителите. Управителя на дружеството изложил обяснения от 26,08,2025г., съгласно които възнагражденията на работниците и служителите не са изплатени.

1

Така с проверките било установено, че към дата 28.08.2025г. възнагражденията, дължими от работодателя към работниците и служителите му за месеците декември 2024г., януари, февруари и март 2025 г. са изискуеми и не са погасени.

Сочи, че падежът на всяко от задълженията за изплащане на трудово възнаграждение настъпва не по-късно от 20-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, при което към датата на депозиране на молбата всяко едно от дължимите от работодателя трудови възнаграждения към работниците е забавено с повече от два месеца.

Неизпълнението на тези задължения продължило и след дадените от страна на ИА ГИТ предписания за изплащане на трудовите възнаграждения, от което обосновава невъзможността на работодателя да плати, което състояние сочи да е трайно и обективно Моли да бъде обявена неплатежоспособността на „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД при определяне на началната й дата, като по отношение на дружеството бъде открито производство по несъстоятелност. Претендира разноски.

Ответникът в производството „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД не е депозирал писмен отговор по молбата, като не се явява в проведеното по делото открито съдебно заседание и не е изразил становище по нейната допустимост и основателност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимирано лице, което е сред изрично изброените в цитираната норма, като разполагащи с правото да инициират производство за откриване на производство по несъстоятелност при изискуеми и неизпълнени задължения за заплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца. В случая, молителят се явява процесуален субституент на посочените като кредитори лица – работници с неиздължени трудови възнаграждения. В този смисъл, с молбата си упражнява чужди права, с оглед предвидената възможност за това в чл. 625 ТЗ и чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. Същият разполага с правото да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, с цел удовлетворяване на чуждо материално право и което право е изрично предвидено в закона.

С оглед правноорганизационната форма на ответното „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД, същият има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, поради което приложими са спрямо него разпоредбите на чл. 607 и сл. ТЗ.

Основанието, на което се е позовал молителят И. А.

„ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно финансово-икономическо състояние. За установяване на същото по делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебноикономическа експертиза.

От изисканата по делото справка от Агенция по вписванията се установява, че не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания относно права върху недвижими имоти на „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД.

Видно от постъпилата справка от МВР – СДВР – Отдел "Пътна полиция", в централната база на АИС – КАТ към 12.03.2026г. няма данни за регистрирани пътни превозни средства на името на „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД.

Постъпила е и справка от ТД на НАП – София, от която е видно, че за обезпечаване на установени и изискуеми публични задължения на „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД са наложени предварителни обезпечителни мерки с постановления на публичен изпълнител и е налице започнало принудително изпълнение срещу дружеството. Приложена е справка за вида и размера на непогасените изискуеми публични задължения на дружеството към 17.03.2026г., в която са посочени такива в общ размер на 115641,11евро, в т. ч. главница – 2

94970,44евро и лихва – 20670,67евро.

Видно от представените по делото Протоколи за извършени проверки изх. № ПР2517975/20.05.2025г. и изх. № ПР2523506/10.06.2025г. и последващ Протокол № ПР2530026/28.08.2025г., за извършена проверка, работодателят „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД не е изплатил начислените в разчетно-платежната ведомост трудови възнаграждения на посочени като заети по трудово правоотношение лица и за конкретно посочен период в отделни точки от протокола.

По делото е представено уведомление от управителя на „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД до И. АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”, Дирекция

ИТ – Пазарджик, в което сочи, че не е изпълнил предписанията и административните мерки по чл. 404, ал. 1 КТ.

По делото не е налице спор по твърденията на молителя, че в периода месец декември 2024 г. до месец март 2025г. броят на работниците за всеки месец в „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД, полагали труд е бил 11 (единадесет), като за всеки месец на пет от тях или в процентно съотношение – 45% не са били изплатени трудови възнаграждения.

Видно от приложените по делото разчетни ведомости, ответното дружество е начислило трудови възнаграждения за периода месец декември 2024 г. до месец март 2025г.

По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението се установява, че същото е изготвено въз основа на данните по справката от ТД на НАП София, както и обявената по партидата на дружеството в търговския регистър публична информация съобразно счетоводните баланси.

Според експертизата, от разчетно платежните ведомости е видно, че липсват подписите на работници за изплатени парични средства на каса, както и липсват доказателства за извършени банкови преводи на това основание. Според експертизата, общият размер на изискуемите задължения на ответника към неговите работници за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. 11. 2024г. до м. 04. 2025г. възлиза на 23715,33лева. Според изложеното в констативно-съобразителната част от заключението, плащанията по трудовите възнаграждения ответникът е прекратил през месец 11,2024 година.

Според експертизата, към 31.12.2024г. активите на ответното дружество по балансова стойност превишават задълженията с 65хиляди лв., а към 31,12,2025г. с 20хил.лв по малко от тях. Поради това и т.к. по голямата част от активите представляват вземания без да са налице данни за техните длъжници, падежи и събираемост, не може да се направи извод, че отчетените вземания представляват ликвидни активи и могат да бъдат реализирани в размерите в счетоводния баланс. Според експертизата длъжникът не притежава имущество, т. е. не е в състояние да покрие паричните си задължения, при общ размер на изискуемите задължения. Установява се спиране на плащанията към кредиторите от страна на ответното дружество, съответно от м. 11,2024 г. към работниците му – за трудови възнаграждения и от 2024г. към държавата – за данъчно-осигурителни задължения. Коефициентите на ликвидност, съответно бърза, обща, незабавна и абсолютна ликвидност, към 2024-2025г. са с нулева стойност, като съотношение между притежаваното от дружеството имущество към 31,12,2025г. със стойност – -20хил.лв. и изискуемите му задължения – в общ размер от 1679хил. лв. При изчисляване на коефициента за финансова автономност /дългосрочна платежоспособност/ е определена нулева стойност на същия, като съотношение на привлечения капитал /собственост на кредиторите на дружеството/ и собствения капитал, като е посочено, че препоръчителната му стойност следва да бъде повече от 0,ЗЗ, т. е. собственият капитал да бъде 1/3 от всички задължения на дружеството. Направен е извод за пълна зависимост на дружеството от кредиторите му. Този извод е направен и с оглед стойността на показателя – коефициент на задлъжнялост.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въз основа събраните доказателства съдът приема за категорично установено, че „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД е преустановило плащанията си за трудови възнаграждения на заетите по трудови правоотношения при него работници и служители. Съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в „ОЙЛ ДИСТРИБЮШЪН" ЕООД, работната заплата се изплаща не по-късно от 25-то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата /през който е положен трудът/. Доколкото от заключението по експертизата се установи, че плащанията към тези кредитори са преустановени към м.

11,2024г., то следва да бъде направен обоснован извод за наличието на изискуеми и неизпълнени на това основание задължения за повече от два месеца, при настъпил падеж към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Налице е и другата предпоставка, обосноваваща надлежната легитимация на молителя И. А.

„ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”, а именно: плащанията да не са изпълнени спрямо поне 1/3 от работниците и служителите на търговеца.

Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно и обективно икономическо състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В случая, изложените в тази насока твърдения от молителя не бяха оспорени в хода на производството и съответно не е налице проведено насрещно доказване от страна на ответника за установяване на възложените му в доказателствена тежест факти.

Състоянието на неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е в състояние да плати изискуемо парично вземане, като съгласно основанието на което се е позовал молителя - задължение за изплащане на трудови възнаграждения към поне една 1/3 от заетите при ответното дружество работници и служители, като неизпълнението е за период повече от два месеца – ал. 1, т. 4.