Решение № 1464 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000500800 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 17.11.25г. /с участието на секретаря Х.а/ въззивно гражданско дело № 800/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-18 състав от 09.12.24г. по г.д. № 11717/23г. е отхвърлен /изцяло/ иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ на Г. Х. против ЗАД „Алианц България“ АД.

Решението на СГС се обжалва от Г. Х. /изцяло/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че между нея /в качеството й на собственик на МПС „Порше“ с рег. № ********/ и ответника /в качеството му на застраховател/ е било учредено /с договор от 30.12.21г./ правоотношение по з-ка „Каско“ и, че в срока на действие на договора /на 12.12.22г./ посоченият автомобил /застрахованата вещ/ е бил отнет противоправно /откраднат/ от владението й /т.е, че е настъпило застрахователно събитие – покрит от договора риск/.

С оглед това: Г. Х. претендира – имуществената отговорност на ответника да бъде ангажирана /при условията на чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ/.

Жалбата е частично основателна /искът е частично първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано частично/: основателен;

От една страна:

Съвкупната преценка на събраните в процеса писмени доказателства /в това число най-вече предоставената писмена информация от официалния представител за България на марката „Порше“/ сочи категорично /еднозначно/, че: от една страна 1 „представеното“ пред ответника за оглед и застраховане МПС-во не съответства /фактически – физически/ на това, което е посочено в регистрационния талон на КАТ /автомобил с удостоверените от тази администрация идентификационни данни съществува, но същият е бил произведен за Южна Корея, не е бил изнасян от тази държава, съответно не е бил внасят в България/; от друга страна - МПС-во с процесните индивидуализиращи белези /конкретно номер на рама – шаси/ не е „познат“ и на италианската администрация – от където по твърдение на ищцата /и съгласно представените от същата документи за регистрация на автомобила в България/ е била купена колата.

Същите изводи /а именно, че не е налице идентичност между застрахованата вещ и действително съществуващата такава/ налагат констатациите и на приетата в процеса техническа експертиза /която базира своите изводи и на стореното от официалния представител на процесната марка за България – „разчитане“ на информацията, съдържаща се в ключа на МПС-во/.

Горните обстоятелства /и изводи/ се явяват неопровергани /а напротив – косвено подкрепени/ и от съдържанието на събраните по делото гласни доказателства, които съдържат противоречия /конкретно посочени и обсъдени от СГС/ относно другото релевантно за /относимо към/ процесния правен спор обстоятелство /касаещо начина на изчезване на МПС-во/.

Първоинстанционният съдия е обосновал крайния си извод за отсъствие на предпоставките по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ в контекста на горните обстоятелства /които действително се явяват надлежно доказани в процеса/.

От друга страна обаче:

Липсват доказателства /не са заявени и твърдения в такава насока/ процесното обстоятелство /фактическото несъответствие в идентификационните белези на двете МПСва – застрахованото и произведеното в чужбина/ да е било известно на ищцата както следва:

Нито към момента на придобиване на собствеността върху вещта /което е било сторено в съответствие със съдържанието на оформените документи в Италия/.

Нито към момента на фактическото /физическото/ „представяне“ на автомобила за оглед и застраховане.

В такава хипотеза следва да намери приложение правилото на чл. 364, ал. 4 от КЗ /което не позволява да бъде постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение/.

В контекста на изложеното /в допълнение/: извод, че спрямо самата ищца е била извършена документна /или друг вид/ измама при покупката на МПС-во – също не може да бъде изключен /особено като се съобрази фактът, че МПС-во е преминало през физическа проверка и в КАТ като държавната администрация не е установила физическа „интервенция“ върху номера на рамата/.

Горният извод се обосновава допълнително и със следното обстоятелство:

По делото не е спорно, че МПС-во /като фактически съществуваща вещ/ е било реално „представено“ пред служители на дружеството за оглед при сключване на процесната застраховка /такава е и трайно установената практика на всички застрахователни фирми/. В тежест на дружеството е било да направи надлежна проверка /физическа – техническа/ и констатация за съответствие на рамата /шасито/ на МПС-во. Липсата на такава проверка /или ненадлежно направена такава/ не може да се възложи в тежест на ищцата /съответно да обоснове защитим от закона отказ за изплащане на застрахователно обезщетение/. Подобни изводи /във връзка с разминаване в рамата на МПС-ва/ са направени и в определение № 1291 от 16.05.24г. по т.д. № 1281/23г. на ВКС /с което не е допуснато обжалване на решение № 535 от 25.04.23г. по г.д. № 2563 от 22г. на САС/.

2

Освен това /което обстоятелство също следва да бъде съобразено в контекста на последната констатация/: процесният договор /с напълно изплатена премия по същия/ на практика има физически съществуващ обект на застраховане – това е „представената“ пред фирмата реална /съществуваща/ вещ /идентична или не с вписаната такава в талона на автомобила/. Този факт /преценен в контекста на обстоятелството, че настъпването на застрахователното събитие се явява надлежно доказано по делото – образувано е наказателно производство за изчезналият - реално съществувалият до този момент автомобил; липсват доказателства последният да е открит/ също обосновава извод, че отказ за изплащане на обезщетение не може да бъде постановен.

С оглед изложеното /доколкото спорните предпоставки по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ/ се явяват надлежно удостоверени /съобразно горните съображения/ обжалваното решение следва да бъде ревизирано частично – искът следва да бъде уважен до размера на установената от вещото лице сума - 85 284 лева /предвид изричното правило на чл. 386, ал. 2 от КЗ/.

Предвид изхода на делото пред САС следва да бъде разпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-18 състав от 09.12.24г. по г.д. № 11717/23г. в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от ТЗ на Г. Д. Х. ЕГН ********** против ЗАД „Алианц България“ АД е отхвърлен за сума в размер на 85 284 лева /заедно със законната лихва върху тази сума/ и в частта, с която ищцата е осъдена да плати на ответника съдебни разноски над 1 077 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да плати на Г. Д. Х. ЕГН ********** сума /застрахователно обезщетение/ в размер на 85 284 лева и законната лихва върху тази главница за периода от 18.10.23г. до цялостното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 09.12.24г. по г.д. № 11717/23г. в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 85 284 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД да плати на Г. Д. Х. 5 297 лева– съдебни разноски /за производството пред САС/ и 11 266 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/.

ОСЪЖДА Г. Д. Х. да плати на ЗАД „Алианц България“ АД 1 013 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4