Решение № 120 от 20.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20213001000592 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подаденa e въззивна жалбa от от Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, чрез ю.к. И., и насрещна въззивна жалба подадена от СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., и двамата от с. Житница, чрез адв. М., срещу решение № 260039/14.12.2020 г., постановено по т.д. № 1/2020. по описа на ОС - Добрич, с което съдът е осъдил „Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр.

София да заплати на СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., сумите от по 14 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на смъртта на внучката им Б И. Д, починала при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законна лихва считано от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил исковете за разликата над 14 000 лв.до предявените размери от по 30 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.

Въззивникът Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг:

Живот и Здраве“ АД - гр. София, чрез ю.к. И., обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в полза на СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ. за разликата над 2 500 лв. за всеки един от тях до присъдените им по 14 000 лв., ведно със законна лихва считано от 08.04.2019 г. до окончателното им изплащане.

1

Счита решението за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди са прекомерно завишени и несъобразени с обективните икономически критерии към датата на ПТП.

Съдът е допуснал и значително превишаване и на законоустановения лимит на отговорност за по - далечния кръг роднини, въведен от законодателя до размер на 5 000 лв., с което е допуснато нарушение на § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ, ДВ бр. 101/07.12.2018г., в сила от 07.12.2018 г., вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ. Излага съображения за наличие на съпричиняване в значителна степен от страна на загиналата Боряна И., изразяващо се в размер над 50 % принос за настъпването на вредоносните последици от ПТП поради непоставянето на обезопасителен колан. Моли съда да отмени решението на ДОС в обжалваната му част и отхвърли претенциите над размера от 2 500 лв. за всеки един от ищците. Претендира се присъждане на сторените в двете производства разноски. Не се правят нови доказателствени искания.

В срока за отговор СТ. ИВ. ИВ. и К. Ц. ИВ., с депозирана насрещна въззивна жалба, изразяват становище за неоснователност на жалбата на Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр.

София. Страните обжалват първоинстанционното решение в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове за разликата до предявените размери от по 30 000 лв. за всеки един от ищците. Излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в съответната му част, в т.ч. поддържат и липсата на съпричиняване от страна на пострадалата, а в условията на алтернативност - същата да се приеме в по-ниска степен.

Молят съда да отмени постановеното от ДОС решение в частта, с което исковете са отхвърлени за сумите над 14 000лв. за всеки един и да присъди обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв., ведно с дължимата законна лихва от 08.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Молят присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с включено ДДС.

В законоустановения срок „Застрахователно Акционерно Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София, чрез ю.к. И., е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователността на насрещната въззивната жалба, поддържайки изцяло депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба.

По делото е постъпила и частна жалба подадена от

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ

И ЗДРАВЕ“ АД - гр. София, чрез ю.к. И. срещу постановеното по т.д. № 1/2020 г. по описа на ДОС определение № 260256/07.06.2021г., с което съдът по реда на чл. 248 ГПК е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита определението за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, поради което иска неговата отмяна. Изразява становище, че в разглеждания случай ДДС върху 2 присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се начислява, тъй като е оказана безплатна правна помощ, независимо дали процесуалният представител е регистриран или не по ДДС. Моли съда да отмени обжалваното определение, като отхвърли молбата по чл. 248 ГПК в тази й част. Претендират се разноски за д.т. и ю.к. възнаграждение по частната жалба.

Настоящият съдебен състав намира жалбите за редовни, подадени в законоустановени срок, от легитимирани страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите са процесуално допустими.

След, като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема следната фактическа установеност:

Производството е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Пред Варненския окръжен съд са предявени искове от СТ. ИВ. ИВ. и К.

Ц. ИВ. срещу Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД за осъждане на застрахователното дружество да заплати сумата от по 30 000 лв. или в общ размер на 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки един от тях, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на тяхната внучка Б Д И., настъпила в резултат на ПТП на 03.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя 08.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

По възраженията срещу активната материалноправна легитимация:

Застрахователят принципно оспорва наличието на активна материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка със смъртта на тяхната внучка Б Д И.. Оспорва се наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Същевременно, съдът отчита, че първоинстанционният съдебен акт е влязъл в законна сила в осъдителната си част, в която на двамата ищци са присъдени обезщетения до размер на 2500 лева. Влязлото в сила решение в разглежданата част произвежда предвидените в чл. 299, ал.1 ГПК правни последици. Спорът относно активната материалноправна легитимация на ищците е разрешен с формираната сила на пресъдено нещо по частично уважената с влязло в сила решение претенция, поради което този спор не може да бъде пререшаван в настоящото производство. С оглед на изложеното съдът приема, че ищците са активно материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за смъртта на тяхната внучка.

3

Пред въззивната инстанция страните не оспорват следните предпоставки за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Процесното ПТП е причинено от деликвента Д Р М, ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“, с рег. № NN NNNN NN, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. От приложеното по настоящото дело НОХД № 381/2019 г., по описа на ДОС се установява, че на 03.11.2018 г., на път ІІ-29, на около 700 м. преди с. Стефан Караджа, в посока гр. Добрич, при управляване на МПС – лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, лицето Д Р М нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинила смъртта на Б Д И., поради което на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, 343г от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил с изпитателен срок от 3 години, като я е оправдал по обвинението за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е наложил лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

По твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат:

Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Застрахователят е обосновал възражението си за съпричиняване с две твърдения – че пострадалата е била без поставен колан и че същата е разсейвала водача.

По делото не са събрани доказателства, че пострадалата е проявила поведение в МПС, довело до разсейване на водача.

Съгласно заключението на СМЕ, прието при първоинстанционното разглеждане на спора, пострадалата е била без поставен предпазен колан.

Предпазният колан, въпреки високата скорост на движение на автомобила, би 4 осуетил смъртния резултат от катастрофата. Събрано е и заключение на САТЕ, но на същата не са поставяни задачи във връзка действието на предпазния колан при конкретния механизъм на катастрофата.

С Определение № 444/10.11.2021 год. ВАпС е назначил комплексна повторна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, която е дала заключение, че при конкретниятмеханизъм на ПТП предпазният колан не би бил ефективен. При челен удар, висока скорост и ускорение 38 пъти поголямо от земното, поставеният предпазен колан би могъл да причини тежки травматични увреждания на гръдни и коремни органи, вкл. и разкъсвания с летален изход. Действително, коланът би осуетил директен контакт на тялото с арматурното табло, но травматичните увреждания биха били приоритетно получени от действието на въздушната възглавница и предпазния колан. Соченият извод е повторен от вещите лица в о.с.з. на 23.03.2022 год.

Съдът съобрази, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на механизма на конкретното ПТП /посока, скорост, инерция/, така и на получените травми, довели до причиняване на смъртта. Изводът за наличие на съпричиняване има както технически, така и медицински характер. По изложените съображения съдът не кредитира заключението за пряка обусловеност на леталния изход от непоставянето на предпазен колан, формулиран от СМЕ, назначена от ДОС.

При кредитиране на заключението на комплексната САТМЕ съдът не изследва доводите на застрахователя, обосновани с противоречие на заключението с експертни мнения, събрани в производства извън настоящото.

С оглед на изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване за недоказано.

По размера на дължимото обезщетение:

От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства при първоинстанционното и въззивното разглеждане на спора се установява, че до две годинки и половина Б Д И. и майка й пребивавали в дома на ищците в с. Житница. Впоследствие се преместили в града, но Боряна продължавала да бъде отглеждана от баба си и дядо при всяко детско заболяване, а в последствие – и всяка лятна ваканция. За ищците внучката им била като дъщеря, тъй като загубили син в крехка възраст. Помагали финансово, глезели я, водели я по екскурзии. Боряна уважавала баба си и дядо си дори повече от майка си, споделяла, търсела съвети, поддържала постоянни контакти, на свой ред им помагала в селската работа. Дядо й бил за нея бащата, който нямала.