Решение № 1180 от 21.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. П., 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101100 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, съединени в условията на евентуалност с искове по чл.59, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, срещу ***., ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 503.49 лева, представляващи стойността за доставена, ползвана, по незаплатена топлинна енергия, за топлофициран обект, находящ се в град П., ***/*** , от които главница в размер на 447.58 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително, с включена изравнителна сметка със знак „-“ в м.08.2021 г., касаеща периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 55.91 лева за периода от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 447.58 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване па ЗИПЗ – 01.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е 1 издадена Заповед за изпълнение № *** от 03.02.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

При условията на евентуално отхвърляне на главния иск, ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 503.49 лева, представляващи стойността за доставена, ползвана, по незаплатена топлинна енергия, за топлофициран обект, находящ се в град П., ***/*** , от които главница в размер на 447.58 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително, с включена изравнителна сметка със знак „-“ в м.08.2021 г., касаеща периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 55.91 лева за периода от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 447.58 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща левовата стойност на това, с което ответника се е обогатил за сметка на „***” АД, без правно основание, до размера на това, с което е намалено имуществото на дружеството, както и да им се присъдят посочените лихви.

В законоустановения срок ответникът ***. е подал отговор, с който са заявили че производството по делото е допустимо, като е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Твърди, че процесният имот е бил отдаден под наем с Договор № *** от 17.02.2020 г. въз основа на ***/30.01.2020 г. на Общински съвет П. на *** - П. към ***, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от А.М.Т. за срок от 10 години, считано от 01.03.2020 г. Твърди, че сключения между ответника и третото лице договор бил прекратен, считано от 15.12.2021 г. на основание подадено Заявление с вх. № *** от 01.12.2021 г. В отговора ответникът е оспорил всички представени по делото документи, като е направил и възражение, че не става ясно как са начислени процесните вземания.

В отговора ответникът е направил искане за привличане на *** - П. към *** като трето лице – помагач на страната на ответника, срещу които е предявил обратен иск срещу тях.

С определение на ПРС от 29.04.2023 г., съдът е конституирал *** - П. към ***, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от А.М.Т., като трето лице2 помагач на страната на ответника ***.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратeн иск на ***.. срещу *** - П. към ***, с който се иска *** - П. към ***, ЕИК *** да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата, за която е осъдена ***. за същия период - главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното издължаване на сумите, както и направените по делото разноски.

С молба рег. № *** от 29.06.2023 г., ***. са заявили, че оттеглят на основание чл.232 от ГПК предявения от тях обратен иск срещу *** - П. към ***, поради извършено плащане от ответника след депозирането му. В потвърждение на изложеното в молбата, към същата са представени квитанции за платени в полза на ***. суми.

С определение № 2171 от 06.07.2023 г., постановено по делото, съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр.д. № 01100/2023 г. на ПРС, в ЧАСТТА, в която е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 от ГПК, обратен иск на ***., ЕИК *** със седалище/адрес на управление: ***, срещу *** - П. към ***, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от А.М.Т., с който се иска *** - П. към ***, ЕИК *** да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата, за която е осъдена ***. за същия период - главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното издължаване на сумите, както и направените по делото разноски, поради оттегляне на иска.

Определението не е обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна сила.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът ***. в съдебно заседание се представлява от ю.к. Левтерова, която оспорва главените искове.

Третото лице – помагач на страната на ответника - ***, в съдебно заседание се представлява от председателя – А.Т., която заявява, че задължението е платено на ответника, и за тях този въпрос не стои.

3

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** от 03.02.2023 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. Предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, се основават на фактически твърдения, че ответникът е небитов клиент, който се е присъединил към топлопреносната мрежа, имащ право на това основание да получи топлинна енергия, както и задължение да заплаща на ответника стойността на същата, по нормативно определени цени, като макар и ответникът да не е търговско дружество, имотът за който се твърди, че е топлоснабден се намира в сграда - етажна собственост. Съгласно т.1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, когато не са налице елементите на някои от трите фактически състава по чл.55 от ЗЗД, и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД . Ето защо съдът намира, че и предявените в условията на евентуалност искове са допустими, и следва да бъдат разгледани от съда, при условие, че се сбъдне вътрешно процесуалното условие, да се отхвърлят главните искове.

По основателността на главния иск:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия през процесния период, се регулират със Закона за енергетиката и съответните наредби за отчитане на топлинна енергия, за ползване на топлинна енергия, и за топлоснабдяване, както и общи условия (ОУ), обвързващи ищеца и потребителите, които не са възразили в срок срещу тях. По делото няма данни и твърдения ответникът в срока и по реда на чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ (отм.), или на чл.150, ал.3 от ЗЕ, да е 4 възразил срещу ОУ, и да са подписани индивидуални споразумения за доставка на ТЕ между страните.

Ищецът освен производител на ТЕ, извършва и пренос на същата, съгласно легалната дефиниция на § 1, т.44 от ДР на ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 от ЗЕ, чиято дейност е регламентирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от ЗЕ.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.33а на § 1 от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

По силата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В същия смисъл е чл.1, ал.2 от Общите условия на ищеца.

По делото няма представен подписан между страните писмен договор.

Няма представено и писмено потвърдени общи условия от ответната страна.

Няма и спор между страните, че процесния топлоснабден имот е собственост на ответника – ***.. В тази връзка с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание, като се твърди, че имота е отдаден под наем на *** - П. към ***, ЕИК ***, считано от 01.03.2020 г., който договор бил прекратен, считано от 15.12.2021 г., на основание подадено Заявление с вх. № *** от 01.12.2021 г. Твърденията на ответника изложени в отговора на исковата молба, съдържат имплицитно признание, че процесния топлоснабден имот е негова собственост. В тази връзка от приложения към отговора на исковата молба Договор за безвъзмездно право на ползване на общински имот, се установява по безспорен начин, че процесния топлоснабден имот е общинска собственост, тъй като същия е отдаден от ответника под наем за определен период на третото лице - помагач. Не се спори между страните, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия от ищеца се отдава под наем от ответника, като по своето предназначение, имота не е ползван за битови нужди. Обстоятелството, че процесния топлоснабден имот е собственост на ответника е обявено за безспорно и ненуждаещо се от 5 доказване с доклада по делото. От друга страна ответникът като собственик на имота има задължението да предприеме действия за откриване на партида и сключване на договор с ищеца, което ***. не са сторили, поради което за ищеца е възникнало правото служебно да открие партида на името на ответника, като негов собственик.

Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до процесния топлоснабден имот по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. Писмената форма на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, е форма за действителност на договора, поради което и следва извода че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение. Липсата на облигационно правоотношение между страните, респ. липсата на подписан по между им писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, води до неоснователност на главния иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащането на процесните суми на договорно основание, както и акцесорния иск за лихва за забава, доколкото последният следва съдбата на главния иск.

С оглед отхвърляне на главния иск, е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове по чл.59 от ЗЗД.

По предявените искове в условията на евентуалност:

Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.