Определение № 2463 от 04.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2463 гр. София, 04.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902690 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р. с ЕГН **********, от гр.

Пловдив, подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 997 от 13.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 284/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 4707 от 22.11.2023 г. по гр. д. № 3606/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХIV състав, е уважен искът на „Мобилни къщи“ ЕООД по чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 287 ТЗ и чл. 288 ТЗ, предявен срещу Д. К. Р., за заплащане на сума в размер на 13 400 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждението по сключен между страните договор за производство на мобилна къща от 10.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2023 г., до пълното изплащане на задължението, и е отхвърлен предявеният от Д. К. Р. против „Мобилни къщи“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 16 920 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на изпълнителя за предаване на мобилна къща по договор за производство на мобилна къща от 10.04.2022 г. за периода 01.06.2022 г. – 30.06.2022 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Според касатора ищецът по главния иск не е доказал изпълнение на задължението си за предаване на къщата с всичките части в срока по раздел IV, т. 1 и 2 от сключения между страните 1 договор, нито приемането на изработеното от възложителя без забележки – липсва подписан приемо-предавателен протокол, както и конклудентни действия от страна на възложителя, от които недвусмислено да следва, че е съгласен с изработеното и го приема, поради което задължението на възложителя за плащане на претендирания остатък от възнаграждението не е станало изискуемо и предявеният осъдителен иск е неоснователен. Като неправилни и неподкрепени от доказателствата по делото касаторът оспорва изводите на въззивния съд, че мобилната къща е изработена и доставена на 28.04.2022 г., а възложителят не е направил възражение за недостатъци на изпълнената работа. Счита, че въззивната инстанция не е обсъдила всички свидетелски показания поотделно и в съвкупност с писмените доказателства по делото, не е изложила мотиви защо кредитира показанията на свидетеля Осман (служебно обвързан с дружеството) за сметка на показанията на свидетеля Пищалов (без никаква обвързаност със страните), нито се е мотивирала защо не споделя изводите на първоинстанционния съд относно кредитирането на част от свидетелските показания за сметка на друга част. За неправилни счита и изводите на въззивния съд по отношение на предявения насрещен иск, тъй като без наличие на конкретни и безспорни доказателства е приел, че къщата е доставена на 28.04.2022 г. В тази връзка излага съображения в подкрепа на тезата си, че възложената работа не е изпълнена в уговорения срок (до 31.05.2022 г.) нито в следващите 30 дни, поради което от 01.06.2022 г. изпълнителят е бил в забава и съгласно раздел V, т. 1 от договора дължи обезщетение в размер на 1 % от цената по раздел III, т. 1 (56 400 лв.) за всеки ден забава, но за не повече от 30 календарни дни, или сума в размер на 16 920 лв. Моли за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго по същество на спора, с което главният иск бъде отхвърлен, а насрещният иск – уважен. Претендира присъждане на сторени за производството разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. Работите по договор за изработка следва ли да се считат за приети и дължи ли се възнаграждение, след като няма нито подписан приемопредавателен протокол, нито конклудентни действия от страна на възложителя, от които недвусмислено да следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение? Налице ли е необоримата закО. презумпция за приемане на изработеното по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД в този случай?; 2. Липсата на възражения за недостатъци в шестмесечния преклузивен срок достатъчна ли е, за да е налице приемане на извършеното и дължимост на възнаграждението, след като няма доказателства за фактическото предаване на вещта, нито подписан приемо-предавателен протокол? Липсата на възражения равнозначна ли е на конклудентни действия, от които недвусмислено да следва, че е налице одобрение на изработеното?; 3.

Има ли приемане на работата и налице ли е необоримата презумпция на чл.

264, ал. 3 от ЗЗД, след като възложителят е изпратил уведомление за наличие 2 на недостатъци в работата?; 4. Изправна страна ли е изпълнителят, използвал собствени материали за изработката, при некачествено изпълнение на работите?; 5 . При липса на подписан от възложителя приемо-предавателен протокол в тежест на ищеца – изпълнител по договор за изработка ли е да проведе пълно и главно доказване относно приемане на изработеното и достатъчно ли е същото да се докаже с косвени доказателства?; 6 . Съдът следва ли да обсъди показанията на всички свидетели и да изложи съображения защо кредитира показанията на някои свидетели, а на други – не? Длъжен ли е съдът да прецени свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства и всички факти по делото? Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да вземе предвид служебната свързаност или зависимост на свидетел с някоя от страните? и 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните и следва ли да направи правните си изводи въз основа на съвкупна преценка на всички доказателства по делото?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 231 от 13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 218 от 23.12.2016 г. по т. д. № 3709/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о. – по въпросите по №№ 1 и 2; решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 3; решение № 121 от 20.12.2010 г. по т. д. № 1039/2009 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 4; решение 113 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 2895/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 43 от 21.05.2017 г. по т. д. № 61341/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 5; решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 3719/2018 г. на ВКС, I г. о., решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г по гр. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г. на ВКС, I г. о. – по въпросите под № 6 и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тьлк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение 113 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 2895/2020 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 7.

Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с твърдението, че въпреки изрично направеното от възложителя възражение за недостатъци на изработеното от 19.07.2022 г. съдът е достигнал до извод, че такова възражение няма, налице е приемане на изработеното и дължимост на плащането, както и че доставката на къщата в уговорения по договора срок е доказана с товарителници и фактура, които не носят подпис на възложителя, нито доказват по недвусмислен начин транспортирането на къщата и датата на нейната 3 доставка, а само кога е изпратена някаква неопределена пратка.

Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Мобилни къщи“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено подробно становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол по всеки един от формулираните от касатора въпроси, като се позовава и на практика на ВКС, на която счита, че решението съответства. Претендира присъждане на сторените за настоящото производство разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл. 288 ГПК, и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване на решението по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е посочил, че от събраните по делото писмени доказателства се установява следното: на 10.04.2022 г. между страните е бил сключен договор за изработка на мобилна къща, с който изпълнителят „Мобилни къщи“ ЕООД се е задължил да изработи и монтира посочената в договора мобилна къща до 31.05.2022 г., а възложителката Д. К. Р. се е задължила да му заплати възнаграждение от 56 400 лв.; към датата на сключване на договора Р. е заплатила сумата от 40 000 лв., като са останали за доплащане още 16 400 лв., а към 08.08.2022 г. е била заплатена и сумата от 3 000 лв., при което са останали за доплащане още 13 400 лв.; страните са уговорили, че приемането на работата ще стане в производственото хале на изпълнителя след подписване на протокол за приемане.

При тези безспорни между страните факти и обстоятелства и посочвайки, че съобразява и свидетелските показания на разпитаните в първата инстанция свидетели Осман и Пищалов, решаващият съдебен състав е приел, че главният иск следва да бъде уважен, а насрещният иск – отхвърлен.

За да достигне до горния извод съдът е изложил мотиви, че договорът за изработка е възмезден, неформален, двустранен договор, при който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изработи поръчаната вещ, като за целта възложителят заплаща цена за изработката. Приел е, че към 28.04.2022 г. къщата е била изработена, но липсват доказателства, от които да се установява, че същата е била получена от възложителя в халето на изпълнителя. Въпреки това, от представените по делото фактура и товарителници се установява, че на 28.04.2022 г. от гр. Радомир до гр. Перник, а след това на 29.04.2022 г. до к. к. „Черноморец“ с един и същи превозвач вещта е била транспортирана до мястото на поставянето . Твърдението на възложителя, че в тези документи не са посочени никакви белези, индивидуализиращи вещта, предмет на договора, не е споделено от съда по 4 съображения, че е видно, че са представени две товарителници, от които на едната е записан номерът на камиона, превозващ вещта, посочен във фактурата, а на другата товарителница е записан друг номер на камион, превозващ явно друга къща, като на нито една от товарителниците не са посочени белези на къщите.

По отношение на възражението за недостатъци на изработеното въззивният съдебен състав е посочил, че не може да сподели извода на първоинстанционния съд, че къщата не е била получена от възложителя.

Формирал е извод, че къщата е била получена от възложителя, дори и да няма подписан протокол между страните, тъй като възложителят не е направил възражение в шестмесечния преклузивен срок при откриване на дефект, още повече, че възнаграждение не се дължи само при прекратяване на договора, като по делото няма данни договорът за изработка да е прекратен от някоя от страните. Следователно, сумата от 13 400 лв. е дължима от Д. Р., тъй като представлява част от цената на къщата, която е било договорено да бъде изработена от изпълнителя. Според въззивния съд, дори и да се приеме, че къщата е била ползвана за първи път на 09.07.2022 г., то не може да се заключи, че изпълнителят е бил в забава, тъй като къщата е била доставена на 28.04.2022 г., а от свидетелските показания се установява, че мястото не е било подготвено за монтажа , което обаче е обстоятелство, независещо от изпълнителя, който следва да монтира вещта на годно място. От изпратения имейл от 09.06.2022 г. от управителя на „Мобилни къщи“ ЕООД въззивната инстанция е извела извод, че в него се коментира липсата на профили за плъзгане, а ако къщата не е била монтирана, то не може да бъде монтирана и терасата, за да се търсят за нея профили, което е още една индиция, че към 01.06.2022 г. къщата е била монтирана. С оглед горното за неоснователна е намерена претенцията по насрещния иск за заплащане на сумата от 16 920 лв., тъй като тази неустойка не се дължи поради обстоятелството, че изпълнителят не е в забава.