Определение № 104 от 13.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002102450 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. И. И. и Д. А. И. - ответници в производството, действащи чрез процесуалния си представител на Д. С. от АК – Бургас, срещу въззивното решение № 224 от 20.12.2022 г. по в. гр. д. № 371/2022 г. на АС – Бургас в частите, в които исковете по чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС срещу касаторите са били уважени.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Молят въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да се увеличи сумата по уваженото им възражение за заплащане на извършени от тях подобрения на 47 700 лв. със законната лихва върху нея от предявяване на възражението до плащането, като се и определи от съда 1-месечен срок за плащането, като се потвърди признатото им право на задържане. Претендират се разноски.

От насрещната страна по касационната жалба- ищцата И. В. С., действаща чрез адв. Б. Д. от АК – Бургас, назначен по реда на чл.95 ГПК за оказване на безплатна правна помощ на ищцата, е депозирано писмено становище по касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК, в което са изложени съображения за неоснователността . Претендират се разноски за възнаграждение на адвоката.

Ответникът Х. Я. И. не е взел становище по касационната жалба на другите ответници.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С въззивното решение в обжалваните с касационната жалба части, като последица от 1 потвърждаване на първоинстанционното решение № 260216 от 10.06.22 г. по гр.д. № 1299/2019г. по описа на ОС - Бургас в обжалваната от ответниците-въззивници Н. И. и Д. И. част, по иска с основание чл.40 ЗЗД на И. В. С., поставена под пълно запрещение, действаща чрез назначения по делото процесуален представител адв. Б. Д. от АК – Бургас, срещу Н.

И. и Д. И., е обявявен за недействителен, сключеният с н.а. № 30, т.ІІІ, рег.№ 6409, н.дело № 380/2017г. на нотариус С.И., гр. Бургас, рег.№ * на НК договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като сключен във вреда на представляваната И. В. С., по иска с основание чл.108 ЗСК на И. В. С., поставена под пълно запрещение, действаща чрез назначения по делото процесуален представител адв. Б. Д. от АК – Бургас, срещу Н. И. и Д. И., е прието за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *.*.*.*.*, по КК и КР на гр. Бургас, одобрени със заповед РД – 18 – 9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 79, 94 кв.м., с прилежащо избено помещение № 24, с площ от 4 кв.м., както и 1, 48 % ид.ч. от общите части на сградата и същите ответници са осъдени да предадат на ищцата владението на описания имот. Предаването владението на процесния имот е постановено от съда да стане при условие, че ищцата И. С. им заплати на основание чл. 72 ЗС сумата в размер на 43 314 лв., представляваща увеличената стойност на процесния недвижим имот вследствие на направени от тези ответници подобрения в него (конкретно описани подобренията по вид) в периода февруари 2018 г.-февруари 2019 г., като в тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от нито една от страните, влязло е в сила и направените оплаквания от касаторите, касаещи размера на сумата на подобрения и срока за плащането й, не могат да са предмет на преценка в касационното производство.

В останалите части въззивното решение не е обжалвано и не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК - а именно частите, в които въззивният съд се е произнесъл по въззивната жалба на ответниците Н. и Д. И. срещу решението по чл.250 ГПК и по искането на същите за заплащането им от ищцата и на законната лихва за забава върху сумата за подобрения.

Първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.40 ЗЗД на И. В. С. срещу Х. Я.

И. за обявяване недействителността на същия договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с н.а. № 30, т.ІІІ, рег.№ 6409, н.дело № 380/2017г. на нотариус С.И., гр. Бургас, рег.№ * на НК, като сключен във вреда на представляваната И. В.

С., е бил уважен, не е бил предмет на проверка с въззивното решение поради връщане на въззивната жалба на Х. И. с влязло в сила като необжалвано разпореждане. Х. И. не е взел становище по въззивната жалба на ответниците И., нито се е присъединил към нея.

По исковете срещу касаторите И., въззивният съд от фактическа страна е установил, че И. С. страда от психическо заболяване, установено още през 1999 г. с диагноза „параноидна шизофрения, с параноиднахалюцинаторна симптоматика“, води се отчет от тогава, имала е през годините множество хоспитализации в различни лечебни заведения за лица с психични заболявания – 2005 г., 2008г., 2009г., 2011г., 2013г. С решение № 298/10.09.2014г. по гр.д.№ 422/2014 г. на ОС – Бургас, същата е поставена под ограничено запрещение по инициатива на служители на ЦПЗ и били назначени служебен попечител и заместник-попечител, като 2 продължителен период преди това никой не полагал грижи за ищцата И. С., или полаганите грижи били спорадични и несъответни на състоянието . От показанията на разпитаните по делото свидетели Б., П., Д., Я., Д., Х. и К. -при частично некредитирате тези на свидетелите Д., Х. и К. в частта относно доброто състояние на ищцата поради спорадичността на впечатленията на тези свидетели за това състояние и данните за честото лечение на ищцата, посочени по-горе, съдът е установил, че в периода след смъртта на баща си през 1996 г. и още преди смъртта на майка си /2006 г./ ищцата С. е започнала да води клошарски живот – скитала безпризорна из града, ходела гола по улиците, събирала боклуци които носила в апартамента като е превърнала семейния дом и площадката в сметище, което смущавало съседите в блока, не пускала никого в жилището, дори препятствала вуйчо си да идва - била го. От време на време буйствала, чупела нещо в апартамента, удряла, събирала компании, с които употребявали алкохол, двукратно предизвикала пожари в жилището и при гасенето им апартаментът на долния етаж е бил наводнен с вода и фекалии (в апартамента отдолу живеела майката на ответника Х. И.), също така водела мъже в жилището си, спяла и под терасите на близките блокове, Преди жилището да бъде закупено от ответницитевъззивници И., същото е било в ужасно състояние – с течове в стаите, мръсно, опожарено, пълно с отпадъци, с ужасна миризма на урина, негодно за нормално обитаване. При тeзи факти въззивният съд е заключил, че ищцата е страдала от тежки увреждания на психиката, с липса на критичност към себе си, не прилагала самостоятелно и доброволно предписаната терапия, през 2017 г. самоволно напуснала ЦПЗ – Бургас, в резултат от което е станала опасна за себе си и околните. Според данните по делото е ходела зима и лете с ватенка, носела нож, била и агресивна като през 2017 г. заплашвала с нож майките и децата на детската площадка, при което в резултат на преустановяване на приема на медикаменти е станала неконтролируема- установено от обстоятелствената част на приложеното по делото решение № 203/07.06.2018 г. по гр.д.№ 1577/2017 г. на ОС – Бургас (с което решение И. С. е била поставена под пълно запрещение).

Установено е още, че в периода 22.08.2017 г. – 04.07.2018 г., когато е била под ограничено запрещение, на ищцата е назначен за попечител свидетелят Г. С. по инициатива на ответника Х. И., като непосредствено след това, на 25.08.2017 г. била настанена за срок от три месеца за лечение в Държавна психиатрична болница – Царев Брод в изпълнение на решение №1389/24.08.2017г. по НЧХД № 3965/017г. по описа на БРС. На 07.09.2017 г., докато е била на лечение, ищцата лично и със съгласието на попечителя си Г. С., е упълномощила Х. И. да извърши разпоредителна сделка със собствения недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] описан в пълномощното, като сключи договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължението да се поемат издръжката и гледането , докато е жива. В пълномощното е записано правото на упълномощения да договаря сам със себе си или с лица, които представлява, както и да се снабдява с документи за сделката.

Подписите на упълномощителя И. С. и на попечителя й Г. С. по това пълномощно са били заверени от нотариус М. А., с район на действие РС - Шумен, извън кантората на нотариуса, като от приетата по делото експертиза е установено, че подписът за „Упълномощител“ е изпълнен от С.. В последствие, по молба от името на И. С., действаща лично и със 3 съгласието на попечителя си Г.С., вх.№ 35829/25.09.2017г. на БРС, е образувано ч.гр.д.№ 7056/2017г. за снабдяване с разрешение по чл.165, ал.4 СК, вр. с чл.130,ал.3 от СК за разпореждане с жилището, и на 25.09.2017 г. е издадено съдебно определение за това разпореждане. Установено е от приетата по делото експертиза, че положеният подпис по молбата до съда за С. не е изпълнен от нея.

С н.а. № 30/29.09.2017г. т.ІІІ, рег.№ 6409, н.д.№ 380/2017г. на нотариус С. И. - гр. Бургас, Х.

И., действащ в качеството си на пълномощник на ограничено запретената И. С. и със съгласието на попечителя Г.С., е прехвърлил на себе си собствения на ищцата апартамент, срещу задължението да поеме гледането и издръжката в бъдеще, лично или чрез трето лице, както и да осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила досега при старост и болест. Два месеца по-късно, непосредствено след изписване на ищцата С. от Държавна психиатрична болница – Царев Брод, Х. И. е продал имота на Д. и Н. И. за сумата от 55 000 евро с н.а. № 165/27.11.2017г. на нотариус с район на действие РС – Бургас. Около 4-5 месеца след сделката ищцата обитавала бившето си вече жилище, като през м.март 2018 г. ключовете от жилището били предадени на новите собственици. След това, ищцата С., с ясното съзнание според свидетелката П., че апартаментът й е бил продаден, е започнала да спи пред близкото заведение за обществено хранене, също и под терасите на бл.65 в квартала, за което съседи се обаждали на органите на реда, като от 07.12.2018 г. С. била настанена за лечение в ДПБ в гр.Раднево. Показанията на свидетеля Г. С. не са били кредитирани поради неговата заинтересованост в частта относно соченото от него, че Х. И. се е грижел на ищцата и поради липсата на други доказателства в подкрепа на твърдението му, че И. е наел за ищцата квартира и жена която да се грижи за ищцата след продажбата на апартамента й.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд изцяло е споделил по реда на чл.272 ГПК направените от първоинстанционния съд правни изводи за наличието на недобросъвестност и вреда за ищцата от сключването на договора за издръжка и гледане, с който Х. И. - като пълномощник на ищцата, е прехвърли на себе си нейното жилище срещу задължение за издръжка и гледане, т.е. формираните изводи от първоинстанционния съд с подробната обосновката към тях, че е налице вреда за ищцата от разпореждането, и че Х. И. е действал недобросъвестно и със съзнанието, че сделката уврежда представляваното от него лице. Обективният елемент - вредата, е била обоснована с това, че е разпоредено единственото жилище на ищцата, без да е запазено на същата правото на ползването му нито й е било осигурено място за живеене според нуждите й и конкретно съобразено с психичното й заболяване, изискващо контролиране и лечение, при съобразяване, че не е необходимо вредата да е настъпила към момента на сключване на договора, а да е налице сигурност за нейното настъпване, особено при договори с продължително изпълнение какъвто е този за издръжка и гледане изискващ последващи активни действия от страна на длъжника-приобретател. От направения подробен анализ на фактите по делото, установени от събраните по делото доказателства, относно поведението и бита на ищцата преди и след процесната сделка, действията и бездействията на пълномощника-приобретател Х. И. преди и след същата сделка, вида на самата сделка, последващата незабавна продажба от 4 приобетателя Х. И. на жилището на трети лица без явна причина за това, съдът е направил краен решаващ извод, че са установени елементите от фактическия състав на чл.40 ЗЗД, а именно настъпване за ищцата И. С. на реална вреда от сключения договор за прехвърляне на жилището й на Х. И. срещу издръжка и гледане, тъй като е загубила единственото си жилище, без запазване правото й да го ползва и без в патримониума й да е настъпила каквато и да е насрещна престация-нито пари, нито грижи и издръжка, като увредата е била налице още към сключване на договора, и приобретателят не е имал никакво намерение да го изпълнява, не го е и изпълнявал, а целта му е била да лиши ищцата от единственото й имущество така, че тя да не може да се върне в него, с което е действал недобросъвестно със съзнанието, че сделката уврежда представляваното от него лице. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил, въззивният е изложил обобщено своите изводи в същата насока, че макар и формално договорът за издръжка и гледане да е в интерес на прехвърлителя, в конкретия случай той ясно и недвусмислено е нанесъл вреда, а приобретателят И.-и пълномощник на прехвърлителя по сделката, не е имал никакво намерение да изпълнява договора, позовавайки се за този извод на приетата за установена фактическа обстановка сочеща на липсата на намерение за обгрижване, поради което са налице както обективния, така и субективния елемент от разпоредбата на чл.40 ЗЗД-вреда и недобросъвестност на представителя и контрагент по договора за издръжка и гледане. Странично от тези решаващи изводи въззивният съд е посочил, че е неясно/под въпрос/ какво би се случило, ако на ищцата бе запазено правото на ползване на жилището, но е оставена да живее в него неконтролируемо, без прием на лекарства и възстанови предишния си начин на скитничество, употреба на алкохол и др. изстъпления. В резултат на приетата недействителност на договора за издръжка и гледане за страните по него, на основание чл.40 ЗЗД, ищцата се счетено да се явява собственик на процесния имот, а двамата ответници И. да упражняват фактическа власт върху имота без правно основание за това, поради което и искът срещу тях по чл.108 ЗС е приет за основателен. С оглед съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните от ответниците И. части- за уважаване срещу тях на иска по чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС, е потвърдено.