Решение № 124 от 23.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Русе, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20244520105509 по описа за 2024 година за да се произнесе взема предвид:

Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс обективно съединен с небрачния иск по чл. 53 СК – за фамилното име след развода.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи. Бракът им бил сключен на **** г. Твърди, че бракът е първи за съпругата и втори за съпруга и нямат деца. Заявява, че веднага след сключването на брака напуснали България и се установили да живеят и работят в Германия.

Трудностите, с които се сблъскали от първия ден на пристигането им, спомогнали да установят, че имат сериозни разминавания в представите за семеен живот. Известно време живели в общежитие. Докато били там противоречията в мненията били преодолявани с помощта на изслушване и на други мнения на живущите. Твърди, че след като се преместили да живеят в самостоятелна квартира, отношенията им съвсем се обтегнали. Найсъществени разногласия имали за работата на съпругата. Докато търсела подходяща за образованието си работа, тя имала фирма за документи, а след това работела от къщи.

Ответникът от самото начало започнал работа в куриерска фирма, но имал трудности в общуването, тъй като не знаел езика и често ползвал болнични. Постепенно станали като съквартиранти и на 10 ноември 2022 година, след пореден скандал той напуснал жилището.

Твърди, че двамата не поддържат никакви контакти.

Сочи, че година преди настоящата молба, ответникът завел дело за развод в съда в гр.Бургас. Делото било прехвърлено в Русе под №****/2023 г. на РС-Русе и въпреки усилията ответника да бъде уведомен за деня и часа на заседанието, той не се явил и делото било прекратено. Заявява, че при това положение съществуването на брака е неоправдано.

1

Моли съда да прекрати брака й с ответника с развод без да се произнася по въпроса за вината. Моли след прекратяване на брака съдът да постанови да носи предбрачното си фамилно име Г..

В срока и по реда чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото. В отговора ответника заявява, че също желае развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка без съда да се произнася за вината. Заявява, че действително страните са във фактическа раздяла от ноември 2022 г. Двамата осъзнали, че са прибързали със сключването на брака и са встъпили в него без да се познават добре.

Заявява, че е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие, тъй като не може да се яви в съдебно заседание.

В проведеното съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и се представлява от адв. Г. П. от РАК. Поддържа исковата молба. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – Г..

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема писмено становище.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са законни съпрузи от ****г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № ****/****г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Русе, като съпругата е приела да носи брачното фамилно име Г..

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Н. – приятелка на ищцата и нейната майка. Същата заяви, че познава съпрузите. Свидетелката изнесе, че Ани преди около десет години заминала за Германия, за да работи. Там се запознала с ответника и двамата се върнали в България за да сключат граждански брак, тъй като считали, че с брак ще живеят по лесно в Германия. Именно тогава свидетелката се запознала с ответника. След като сключили брака, съпрузите заминали за Германия. Двамата нямали общи деца. Ищцата имала петнадесетгодишен син от предишна връзка, а ответника имал деца от предишен брак. Според свидетелката отношенията между съпрузите през първата година на брака били добри, но след това започнали да се влошават. Първоначално ищцата не разказвала много за отношенията с ответника, въпреки че често се чували със свидетелката по телефона. След това обаче й се доверила и споделила, че отношенията между съпрузите не вървят, че ответника я ревнува, тъй като е по-възрастен от нея, не й позволявал да работи, опитал се да я бие, но за последното била лаконична, тъй като се притеснявала, че свидетелката ще го разкаже на майка й. Поводът за раздяла между съпрузите станал нанесен от ответника побой над ищцата. Това се случило преди около две години. Свидетелката научила, че за случая била уведомена и полицията в Германия. Това станало причина двамата окончателно да се разделят и да заживеят всеки самостоятелно, без да поддържат връзка.

2

По делото е приложено гр.д. №****/2023 г. по описа на РС-Русе, видно от което е, че през 2023 г. ответника е предявил иск за развод по чл.49, ал.1 от СК, първоначално заведен пред РС-Бургас. Поради неявяване в първото по делото съдебно заседание искът е бил прекратен.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за прекратяване на брака, тай като и двамата съпрузи са български граждани.

Съдът намира, че искът за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак бъде прекратен.

От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, взаимност и другарство. Същото се установява от разпитания по делото свидетел. Видно от свидетелските показания на св. Н. е, че съпрузите живеят разделено от две години и същите не са положили усилия да заздравят връзката си или да имат желание да направят това. Всеки от двамата съпрузи води отделен, самостоятелен живот, като липсват данни да поддържат връзка помежду си.

Доказателствата по делото безсъмнено установяват, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. Видно е, че в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите. Последното е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала.

При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да бъде прекратена.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е приел да носи фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът, променил името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ищцата в съдебно заседание изрично заяви, че на осн. чл. 53 СК, с прекратяването на брака, желае да носи предбрачното си фамилно име Г.. Съдът намира, че следва да постанови, след прекратяване на брака, ищцата да носи това фамилно име.

В случая никоя от страните не е поискала ползването на семейното жилище, поради което съдът не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по делото вина на 3 съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а в случая и такива не се претендират. Окончателната държавна такса при решаване на делото по иска за развод, съдът определя на 50, 00 лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и следва да се възложи на двете страни поравно.

Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между А. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Русе ********** и Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ****, *********, сключен с акт за граждански брак № ****/**** г. от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Русе, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Г..

ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Русе ********** да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ********* да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4