Определение № 535 от 30.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Благоевград, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена К.ова като разгледа докладваното от Милена К.ова Търговско дело № 20241200900130 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Смеоновско шосе“ № 67А, за допълване на решение № 122/17.07.2025г. по търговско дело № 130/2024г. по описа на ОС Благоевград, в частта на разноските.

Насрещната страна е депозирала отговор, че молбата е основателна.

Разгледана по същество молбата на ответника се явява и основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 от ГПК) от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Отделно от това е предвиден ред съгласно нормата на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по искане на страната. Както е посочено в т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран.

1

Посочено е още, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Посочено е, че аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Посочено е също така, че разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Посочено е още, че, уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Посочено е още, че при втората хипотеза на чл. 248,ал.1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

Видно от материалите по делото е, че ответникът е поискал своевременно присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но съдът не се е произнесъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в изменената му редакция в сила от 24.01.2017 г., когато юридическото лице се представлява от юрисконсулт, в негова полза се присъжда юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда. С Решение №10/29.09.2016 г. на КС на РБ по к.д.

№3/2016 г., относно конституционосъобразността на чл. 78, ал. 8 от ГПК се приема, че при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход за юрисконсултско възнаграждение, като се взема предвид, че е невъзможно изначално при сключването на трудовото или служебното правоотношение на юридическото лице с юрисконсулта да се изброят предварително всички бъдещи дела, по които той ще участва, за да се търси директна връзка между получаваното от юрисконсулта възнаграждение и конкретното дело. Ето защо, в този случай законът предвижда разноските за юрисконсултско възнаграждение да се 2 определят от съда, съобразно с предмета на делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, определеният от съда размер не може да надхвърля максималните размери, определени по чл.37 от ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита по дела с материален интерес възнаграждението се определя в размер от 100 до 360 лв.

Предвид горното, решението следва да се допълни и да се присъдят разноски в полза на ответника, които съдът определя с оглед на фактическата и правна сложност на делото на 200 лева или ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва Решение № 122 от 17.07.2025г. по т. дело № 130/2024г. по описа на ОС Благоевград, в частта, с която са присъдени разноски, като постановява:

ОСЪЖДА М. З. Ш. ЕГН ********** от с.**, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Смеоновско шосе“ № 67А, сумата в размер на 80.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието допълване се иска т.е., пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3