Решение № 1262 от 01.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501214 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул.”Витоша” № 2, чрез прокурор при ВРС Ед. Кехецикян, против решение № 1476/03.05.2023г. по гр. д. № 20223110113742 по описа за 2022г. на 20-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата от 8000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнати и поддържани срещу ищеца незаконни обвинения за извършване на престъпления по чл.144, ал.3 от НК, по които е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване исковата молба – 20.09.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; осъдена е да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата от 1900,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено възнаграждение за адвокатска защита във връзка с повдигнатото и поддържано незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване исковата молба – 20.09.2022г. до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и е осъдена да заплати на Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ *** сумата 627,74лв., представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 10, ал. 3, изр. трето от ЗОДОВ.

Не са налице доказателства, че ответникът е претърпял неимуществени вреди, пряка 1 и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.

Свидетелките, свидетелствали за преживяванията на Г. А. И. дават общи, наизустени показания. Сочат, че ищецът е посещавал лекари, приемал лекарства, но няма нито едно писмено доказателство за това. Присъденият размер на обезщетението от 8000.00лв. е завишен. Срокът в който е приключил наказателният процес не е дълъг, а в рамките на нормалното. Публикацията в интернет, където ищецът е бил посочен с малко име и инициала на фамилията, възрастта и селото, в което живее, не го прави разпознаваем за неговите познати. Не се установява, че някой е споменал на свидетелите или ищеца, че е забелязал публикацията.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение, с което са уважени частично исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като исковите претенции, ведно с лихвите бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се моли да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди, като бъдат намалени и съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Г. Б.“ ***, чрез адв. П. Д., в който изказва становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.

В с. з. на 02.10.2023г. Прокуратура на Република България, чрез прокурор Женя Енева от ВОП, поддържа жалбата. Уточнява, че периода, за който е продължило наказателното производство по отношение на ищеца е в рамките на разумното – година и няколко месеца. По отношение на публикация в „Будна Варна“ излага, че никъде по делото не са събрани доказателства, че именно Прокуратурата на РБ е изнесла този факт. Статията е публикувана след внасяне на обвинителния акт в съда и в нея се преразказва същия. Няма данни, кой точно е представил информацията на медиите. Излага, че чл. 26 от НК се прилага при съвкупност на престъпления, а не при продължаване на престъпление. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Г. И., чрез адв. П. Д. оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски. Счита възражението на прокурора, че няма връзка между обвинителния акт и съответната публикация за несъстоятелно.

Съдът прецени следното:

В исковата си молба Г. А. И. излага, че на 06.02.2019г. в IV РУ при ОД на МВР – Варна, Д. Б. подал жалба срещу него затова, че на 05.02.2019г. без да го предизвиква, взел чука, с който Б. работел и го заплашил, че ще му счупи главата, че ще го убие и отправил още ред заплахи. На 06.11.2019г. в IV РУ при ОД на МВР – Варна Д. Б. и съпругата му подали нова жалба, в която посочили, че на 03.11.2019г. ищецът им се заканил по следния начин: „…вас двамата ще ви очистя, както си метете двора, защото не мога да ви гледам…“, както и че след подаване на предходната жалба, заплахите за саморазправа и убийство от ищеца зачестили. Материалите от образуваните преписки са част от образуваното ДП № 2/20г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна, в хода на разследването по което, ищецът 2 е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК по отношение на Д. Б. и по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК по отношение на М. Б.а. На 04.09.2020г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД № 3556/20г. по описа на ВРС, 15 състав, което приключило с оправдателна присъда № 22/20.05.2021г. по всички обвинения повдигнати на ищеца. С Решение № 247/30.11.2021г. по в. н. о. х. д. № 904/2021г. по описа на ВОС, присъдата е потвърдена изцяло.

Твърди, че в периода 06.02.2019г. до 30.11.2021г. е преживял изключително сериозни притеснения, негативни изживявания, неудобства от воденото срещу него продължително и неоснователно наказателно преследване за престъпление, което не е извършил. През периода, през който неоснователно е бил обвинен, явявал се е многократно в качеството на обвиняем, в последствие и като подсъдим пред две съдебни инстанции е бил стресиран и депресиран човек. През този период изпитвал чувство на незаслужена несправедливост, бил подтиснат и притеснен, изпитвал душевни страдания и мъки, вътрешен дискомфорт. Излага още, че в продължение на повече от 20 години е работил като шофьор в Градски транспорт – Варна, където се е доказал като съвестен служител, а самата пострадала Б.а го охарактеризирала в показанията си като добър и човек и съсед. Сочи, че е настъпило нервно напрежение и психическо изолиране от близки и приятели, с оглед воденото наказателно преследване спрямо него. Твърди, че до този момент не е имал здравословни проблеми. В резултат на неоснователното наказателно преследване се проявили проблеми със съня, като станал нервен и неспокоен. Започнал да приема успокоителни заради работата му. Бил непрекъснато притеснен от това какъв ще е изходът от делото. По тези съображения моли за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Едуард Кехецикян от ВРП, с който исковете се оспорват. Излага се, че не са налице доказателства за съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдени неимуществени вреди понесени от ищеца и воденото срещу него наказателно производство, както и за срока, за който са търпени и за наложена мярка за процесуална принуда. Съдържанието в представената публикация не следва да се взема предвид при евентуалното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не съдържа изявления на ответника, нито идентифицира ищеца по еднозначен начин. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, включително за обема на извършените процесуални действия от адвоката. Претенцията за неимуществени вреди счита за завишена, с оглед продължителността на наказателното производство, съдебната практика в аналогични случаи, както и доколкото делото е приключило в разумен срок. Възразява се срещу претенцията за разноски. Моли се за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 14.05.2020г., ищецът е бил привлечен като такъв по ДП № 2/20г. по описа на IV за това, че е в периода от неустановена дата през м. февруари 2019г. до 03.11.2019г., в с. К., обл. Варна, в условията на 3 продължавано престъпление, отправил закани на Д. П. Б., с престъпление против неговата личност – с убийство, на неустановена дата през м.февруари 2019г. с думите „Ще ти разбия главата с чука", като изтръгнал чук от ръцете на Б. и замахнал към главата му и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, и на 03.11.2019г. с думите:

„Както си метете листата, тъй ще ви очистя, няма да разберете" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК и за това, че на 03.11.2019г. в с. К., обл. Варна, отправил закана на другиго – на М.В. Б.а, с престъпление против нейната личност – с убийство, с думите „Както си метете листата, тъй ще ви очистя, няма да разберете" и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването мупрестъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от материалите по ДП, в досъдебната фаза, ищецът е дал писмено сведение на 13.11.2019г. На 21.01.2020г. е разпитван като свидетел. На 14.05.2020г. е разпитан като обвиняем, в присъствието на адв. Н.К., за която е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Видно от материалите по НОХД № 3556/2020г. по описа на ВРС, ищецът се е явил лично в общо пет о. с. з., както следва: на 17.11.2020г., на 14.01.2021г., на 23.02.2021г., на 23.03.2021г. и на 20.05.2021г. Приложено е пълномощно от 21.09.2020г., с което ищецът е упълномощил адв. П. Д. за защита по делото и с изрично изявление от 20.10.2020г. е оттеглил пълномощията си от адв. Н.К..

С Присъда № 22/20.05.2021г., постановена по НОХД № 3556/2020г. по описа на ВРС, ищецът е оправдан, а предявените от Д. и М. Б.и граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди от горните престъпленията от по 10 000лв. са отхвърлени като неоснователни. С Протоколно определение от 20.05.2021г. е отменена и взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.

Видно от материалите по ВНОХД № 904/2021г. по описа на ВОС, ищецът се е явил лично в о. с. з. на 30.09.2021г. С влязло в сила Решение № 247/30.11.2021г., постановено по в. НОХД № 904/2021г. по описа на ВОС присъдата е потвърдена изцяло. Приложено е пълномощно за адв. П. Д. и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащане в брой на адвокатско възнаграждение от 1500,00лв.

Видно от приложената извадка от интернет сайт, на 10.09.2020г. е публикувана новина за това, че ВРП е внесла обвинителен акт във ВРС срещу 56-годишния Г. И. за отправени закани с убийство към съседско семейство, като статията е със заглавие „Мъж от с. К. заплаши съседите си с убийство и загази“.

За установяване на твърдените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите В.С. И. – зет на ищеца и Щ.Ж.

И.а – съпруга на ищеца.

Свид. В. И. сочи, че са му известни водените срещу ищеца дела от края на 2019г. до 4 сега. Делата му се отразили зле на здравето, вкл. на психическото му състояние. Споделя, че ищецът бил спокоен човек, но започнал да вдига кръвно и захар, изпитвал безпокойство и страдал от безсъние. Ищецът повече от 20 години работил като шофьор в Градски транспорт – Варна. Никога не е имал подобни проблеми, като сигурно 6-7-8 пъти ходил да дава показания пред всички инстанции – полиция и съдилища. Излага, че винаги когато давал показания, състоянието на ищеца се променяло – вдигал кръвно и искал хапчета, отразявало се зле на психиката му. Притеснявал се, че може да бъде осъден, въпреки че е невинен.

Свидетелят е зет на ищеца от 11 години, но го познава от по-отдавна. Семействата им живеят в близост и почти всяка вечер му ходи на гости. Поддържа, че здравословните проблеми на ищеца възникнали след обвинението и продължавали понастоящем, започнал да посещава и лекари, а преди не му се налагало, започнал да ползва и медикаменти. Излага, че в тях ищецът му се оплаквал от безсъние, заради мисли за обвинението. Опасявал се, че го викат да го разпитват все едно е престъпник.