Решение № 464 от 09.10.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Ямбол, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330102326 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Ж. Д. М. от гр.К., общ. П., против Д. Ж. Ж. от гр.Я, в която се твърди, че на 21.06.2024 г. ищцата е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване до 30.09.2024 г. апартамент- боксониера в кк. „***“ бл. ***, нейна собственост, а ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 700 лв. до 22-ро число на съотв. месец. Наемателят е ползвал имота и в периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г., като не е заплатил наемната цена за този месец. Ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за това задължение, срещу която заповед ответникът е възразил в срок. От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца наемната цена в размер на 700 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Претендира направените по делата разноски.

В с.з. на 23.09.2025 г. ищцата се явява. В с.з. на 30.09.2025 г. не се явява, но с писмена молба, чрез адв. В. - пълномощник на ищцата, поддържа иска.

Ответникът не се явява. В срока за отговор на исковата молба признава иска, поради което ищцовата страна претендира постановяване на решение при признание на иска.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 пр.1 вр. чл. 232 ал.2 от ЗЗД.

1

Съгласно чл. 237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Съдът счита въз основа на направеното признание на иска, че е налице хипотезата на тази норма и искът като основателен следва да се уважи.

Искането на ищеца за присъждане на разноските следва да се уважи. Неоснователни са възраженията на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в хипотезата на чл. 78 ал.5. Платеното възнаграждение от 300 лв. не надхвърля минималния размер, определен съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (400 лв.).

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

Платеният адвокатски хонорар е в минимален размер- 300 лв. в съответствие с чл.7 ал.7 от наредбата.

Водим от горното ЯРС

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Ж. Ж. от гр.Я., пл.***, дължи на Ж. Д. М. от гр.К., общ. П., ул.*** сумата от 700 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.09.2024 г. до 30.09.2024 г. по договор за наем от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

ОСЪЖДА Д. Ж. Ж. от гр.Я., пл.***, с ЕГН: **********, да заплати на Ж. Д. М. от гр.К., общ. П, ул.“Съединение“ № 6, с ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 325 лв. и разноски по заповедното производство в размер на 325 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

2