Решение № 52 от 17.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пазарджик, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Д. Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101025 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, включващо 3030.49 лв. - главница на потребителски кредит; 1954.43 лв. - договорна лихва и 261.35 лв. - лихва за забава за периода 01.12.2022г. - 24.11.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 24.11.2023г. до плащането.

Ищецът „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. С**, твърди, че на ** г. е сключил договор за цесия и продажба на вземания с „Уни**“ ЕАД, чрез който е придобил парично вземане на цедента към ответника И. Д. К. с ЕГН ********** от гр. **, произтичащо от Договор за потребителски кредит №** от 30.09.2021г., като длъжникът е уведомен за цесията, вкл. чрез връчване на приложено към исковата молба уведомление по чл.99 ЗЗД. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит цедентът е предоставил на ответника потребителски кредит от 34472.29 лв., който последният се е задължил да върне ведно с уговорената лихва на 117 месечни 1 погасителни вноски с краен срок на погасяване 01.07.2031 г. Твърди още, че ответникът не е заплатил погасителните вноски за периода от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г., включващи 3030.49 лв. - главница и 1954.43 лв. - договорна лихва. Поддържа, че поради допуснатото неизпълнение за него е възникнало задължение да заплати обезщетение за забава за периода 01.12.2022г. 24.11.2023г. в размер на 216.35 лв.

Ищецът твърди още, че след придобиване на вземането от цедента се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд Пазарджик по ч.гр.д. №4227/2023г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва сключването на договора за кредит и на договора за цесия поради ненадлежно представителство на кредитора/цедента „Уни**“ ЕАД/. Оспорва предоставянето на кредита и получаването на кредитната сума от ответника.

Оспорва действителността на договора за кредит поради неговото противоречие с изискването с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР и непредоставяне на стандартен европейски формуляр на потребителя. Твърди, че ищецът е в забава, тъй като не е поискал от цедента погасяване чрез директен дебит от банковата сметка на ответника. Оспорва противопоставимостта на цесията, тъй като не му е съобщена по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните фактически и правни изводи:

Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.

За основателността на иска за връщане на главницата и заплащането на договорна лихва ищецът следва да установи при условията на пълно главно 2 доказване наличието на валидно облигационно отношение, в изпълнение на което цедентът е предоставил на ответника кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и обстоятелствата от фактическия състав на цесията.

За основателността на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

По делото е представен в оригинал и в заверен от страната препис договор за потребителски паричен кредит №** от 30.09.2021 г., сключен между „Уни**“ ЕАД и ответника И. Д. К., с който дружеството се е задължило да предостави на ответника кредит в размер на 34472.29 лв. с фиксирана годишна лихва от 6 % и ГПР в размер на 6.17 %. Ответникът е поел задължението да върне кредита ведно с лихвата /общо 46438.87 лв./ в срок до 01.07.2031 г., като задължението е разсрочено на 117 месечни погасителни вноски с падежи, посочени в приложения погасителен план към договора.

Особения представител на ответника е оспорил автентичността на неговия подпис, положен в договора за кредит, но съдът намира това оспорване за неоснователно. В проведеното производство по чл.194 ГПК за проверка истинността на документа особеният представител на ответника не е посочил и не е представил доказателства в подкрепа на оспорването, въпреки че съдът му е възложил тежестта да докаже възражението си. Поради това оспорването следва да се приеме за неоснователно, а договорът да се цени като писмено доказателство.

Неоснователно е и възражението на особения представител, че липсва договор, а само отправено предложение за сключване на такъв, тъй като е подписан от двете страни по различно време – ищецът на 30.09.2021г., а ответникът на 30.07.2021 г. ЗЗД и ЗПК не поставят изискване за едновременно подписване на договора за кредит. Същият има консенсуален характер и се счита сключен в момента, в който и двете страни постигнат съгласие за условията на кредита, а полагането на подпис представлява волеизявлението, което обективира това съгласие. Ето защо в случая облигационното правоотношение е възникнало на по-късната дата 30.09.2021 г., когато договорът е подписан от представител на кредитора.

Възражението на особения представител на ответника, че договора за 3 кредит е подписан от представители на кредитора без представителна власт не може да сее слушано в настоящото производство, тъй като на тази недействителност може да се позове само ненадлежно представлявания – аргумент от чл.42, ал.2 ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за недействителност на договора за кредит поради неговото несъответствие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1 ЗПК. Изискванията относно съществените клаузи на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1 ЗПК, чието нарушаване води до неговата нищожност на основание чл.22 ЗПК, се отнасят до ясната идентификация на страните, датата на договора, вида и срока на кредита, размера и условията за неговото усвояване, лихвения процент и условията за неговото прилагане, размера на годишния процент на разходите и общата дължима сума от потребителя, условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за правото на потребителя да получи извлечение от сметката си и погасителен план и правото да се откаже от договора. Процесният договор и общите условия, които са неразделна част от него, ясно посочва всички тези обстоятелства.

Установява се, че между кредитора „Уни**“ ЕАД и ответника И. Д. К. е възникнало валидно кредитно правоотношение, в чието изпълнение дружеството е предоставило на ответникът потребителски кредит в размер на 34472.29 лв. с фиксирана годишна лихва от 6 %, в следствие на което за ответника е възникнало задължението да заплати на кредитора общо 46483.87 лв., в т.ч. 34472.29 лв. главница и 11966.58 лв. възнаградителна лихва.

Усвояването на кредита от страна на ответника се установява от заключението на СИЕ, от което е видно, че с отпуснатата сума е погасен друг кредит на ответника. От заключението се установява още, че в периода 01.11.2021г. – 01.12.2022 г. ответникът е заплатил общо 3263.62 лв., с които са погасени: 962.29 лв. – главница, 2281.08 лв. - договорна лихва и 20.25 лв. – лихва за забава. Задълженията на ответника за процесния период от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г. включват: 3030.49 лв. – главница, 1946.94 лв. – договорна лихва и 199.11 лв. – законна лихва за забава.

Изискуемостта на претендираните от ищеца месечни погасителни вноски е настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а ответникът не твърди и не сочи доказателства за изпълнение на 4 задължението.

Особения представител на ответника оспорва действието на договора за цесия, тъй като е подписан от представители на страните без представителна власт. Както съдът вече посочи, това възражение не може да бъде слушано в настоящото производство, тъй като на тази недействителност може да се позове само ненадлежно представлявания.

Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител на ответника, че цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като същият не е уведомен за нея от предишния кредитор, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Вярно е, че преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК на длъжника не е било връчено уведомление за направеното прехвърляне. Но изискването за уведомяване е изпълнено с приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, което е връчено на ответника, чрез назначение от съда негов особен представител. Дори да се приеме, че този начин на връчване не е надлежен, това не изключва противопоставимостта на цесията на ответника. Следва да се има предвид, че целта на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може успешно да възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника. При липса на твърдение за извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.

Въз основа на договора за цесия ищецът е материално легитимиран да претендира от ответника изпълнение на процесния договор за кредит.

Установи се, че непогасените задълженията на ответника за процесния период от 01.12.2022 г. до 01.11.2023 г. включват: 3030.49 лв. – главница, 1946.94 лв. – 5 договорна лихва и 199.11 лв. – законна лихва за забава. Ищецът претендира 3030.49 лв. - главница; 1954.43 лв. - договорна лихва и 261.35 лв. - лихва за забава. Ето защо искът за главницата следва да се уважи изцяло в предявения размер, искът за заплащане на договорна лихва следва да се уважи до размера на 1946.94 лв. и да се отхвърли за разликата до претендираната договорна лихва в размер на 1954.43 лв., а искът за заплащане на лихва за забава следва да се уважи до размера на 199.11 лв. и да се отхвърли за разликата до претендираната лихва за забава в размер на 261.35 лв.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е внесъл 144.48 лв. държавна такса, 450лв. възнаграждение за особен представител на ответника и 250лв. за възнаграждение на вещо лице.

Общият размер на направените от ищеца разноски в исковото производство е 877.48 лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 865.82 лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 344.93 лв.

От тях съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят 340.35 лв.