Решение № 145 от 29.03.2018, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /29.03.2018 гр.Плевен

29.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РЕНИ СПАРТАНСКА

:мл.с.ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при секретаря Петър П. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело

№ 38 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1939 от 16.11.2017г., постановено по гр.дело №3400/2017г.е оставен без разглеждане, като недопустим предявения от Х. И. К.,

ЕГН **********,***,офис 309 против П.И.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 9, адв.Л.Н. от ПАК, иск с правно основание чл.76 от ЗС за предаване владението върху паркомясто

№2,представляващо 15 кв.м.от площта на вътрешен двор на жилищно-търговска сграда, находяща се в гр.Плевен, ул.***, което владение е отнето по скрит начин на 01.04.2017г. и производството по делото в тази му част е прекратено.Със същото решение на ПРС е оставен без разглеждане, като недопустим предявения при условията на евентуалност от Х.И.К. гор.а. против П.И.Х.,гор.а. иск с правно основание чл.75 от ЗС за предаване владението върху паркомясто №2, представляващо 15 кв.м. от площта на вътрешен двор на жилищно-търговска сграда, находяща се в гр.Плевен ,ул.*** и производството по делото е прекратено в тази му част.С решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Х. И.

К., ЕГН **********, адрес: ***, офис 309 против П.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 9, адв.Л.Н. от ПлАК иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 94,99лв., претендирано имуществено обезщетение за причинени на 01.04.2017год. имуществени вреди, изразяващи се в: претендирана равностойност на антипаркинг устройство и стойност за неговия монтаж, стойност на заключващ го катинар.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.3 от ГПК Х. И.К., ЕГН **********, адрес:

***, офис 309 е осъден да заплати на П.И.Х., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 9, адв.Л.Н. от ПлАК направените по делото разноски, а именно: разноски за един адвокат - 300лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Х.К. –ищец пред ПРС в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД,като в тази част въззивникът счита,че обжалваното решение на ПРС е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.В заключени въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в горепосочената му част и постанови друго,с което предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД бъде уважен със законните от това последици.

Срещу решението на ПРС в частта,в която същото има характер на определение и съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на главния иск с правно основание чл.76 ЗС,както и на предявения при условията на евентуалност иск по чл.75 ЗС е постъпила частна жалба от ищеца Х.К..Изложени са доводи,че съдът се е произнесъл по въпроси извън предмета на делото.Подробни съображения в тази насока са изложени в частната жалба.В заключение жалбоподателят моли съда отмени решението с характер на определение на ПРС като недопустимо.

В съдебното заседание на

07.03.2018г.,на което бе даден ход по същество въззивникът и частен жалбоподател Х.И.К. поддържа подадената въззивна жалба и частна жалба срещу решението на ПРС и моли съда да ги уважи,като се претендират и направените разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от Х.К. писмена защита.

Въззиваемият

П.И.Х. ,чрез своя пълномощник адвокат Л.Н. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК на въззивната жалба.От същия не е депозиран и писмен отговор на частната жалба в срока по чл.276 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 07.03. 2018г.П.Х. чрез своя пълномощник адвокат Л.Н. от ПАК взема становище,че както частната жалба,така и въззивната жалба са неоснователни и недоказани,поради което обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.Претендират се и направените по делото разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Н. писмена защита.

Окръжният съд,като прецени посочените във въззивната и в частната жалба оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Частната жалба срещу решението на ПРС с характер на определение също е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.Разгледани по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,а частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в производството пред ПРС е предявен от ищеца Х.К. срещу ответника П.Х. владелчески иск с правно основание чл.76 ЗС,/с оглед молбата уточнение от 06.06.2017г.на л.13/и при условията на алтернативност иск с правно основание чл.75 ЗС.Твърденията в ИМ са,че ищецът е владелец на 15 кв.м.от площта на вътрешен двор на жилищно-търговска сграда,находяща се в гр.Плевен,ул***,че осъществява фактическа власт върху тази част от имота лично или чрез упълномощени от него лица,че на 01.04.2017г.владението върху тази част от имота е нарушено и отнето по скрит начин от ответника.С ИМ е предявен и иск по чл.45 ЗЗД за сумата 94,99лв.,представляваща стойността на антипаркинг устройство, стойността на неговия монтаж ,както и стойността на заключващия го катинар,която сума се претендира като обезщетение за имуществени вреди .

Безспорно между страните е,че с договор за покупко-продажба от 06.08. 2001г.,обективиран в нотариален акт №168/2001г. ищецът е закупил от „***“ ООД-Плевен:а/ ателие №4, с площ 42,80 кв.м., на втори етаж на жилищно-търговска сграда, построена в урегулиран поземлен имот, целият на площ 385 кв.м., парцел IV №5182 в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 5.3374% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху горния имот, както и б/място за паркиране №2 с площ от 15 кв.м., заедно с 25% идеални части от правото на строеж върху 60 кв.м. от целия имот, върху който са отредени четири места за паркиране.

Няма спор с оглед приложеното гр.д.№41/2012г.по описа на ПРС,че с влязло в сила решение на ПОС №68 от 17.02.2015г.,постановено по въззивно гр.д.№686/2014г.на основание чл.26 ал. 2,предл.1 от ЗЗД е прогласена нищожността на договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот ,обективиран в нот.акт №163 ,том ІV , рег.№ 5657, дело №1200 от 1999 г. на нотариус В.П.в частта му, с която Б.Р., със съгласието на съпругата си Б. Р.а,А.Р.а , Ц.П.,Ц.М.,П.Х. и М.Х.са учредили в полза на „***“ ООД / а сега „***“ ЕООД / право на строеж за изграждане на място за паркиране №1,място за паркиране №2,място за паркиране №3 и място за паркиране №“4 ,всяко с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра при описани съседи.

Със същото решение на ПОС е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, че Х.И.К./ищец в настоящото производство/ не е собственик на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ №2, с площ от 15 кв.метра, в собствен парцел –IV -5182, в кв.391 по плана на гр.Плевен, заедно с 25 % ид.ч. от правото на строеж върху 60 кв.метра при описани съседи.

С определение на ВКС №422 от 04.12.2015г.по гр.д.№3865/2015г. не е допуснато касационно обжалване на решението на ПОС и същото е влязло в сила на 04.12.2015г.

ОТНОСНО иска по чл.76 ЗС и евентуално предявения иск по чл.75 ЗС За да прекрати производството по делото и да остави без разглеждане като недопустим иска по чл.76 ЗС и евентуално предявения иск по чл.75 ЗС, ПРС е изложил подробни съображения ,че паркомястото ,когато е разположено върху свободната част от УПИ,представлява негова необособена и несамостоятелна във вещноправно отношение реална част,поради което сделката с него е нищожна, т.к. има невъзможен предмет.Съдът е приел,че „паркомястото” не може да се определи и като отделен “обект” според дефиницията на §5 т. 39 ЗУТ - “самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование,местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.Изложени са доводи,че местата за паркиране ,съгласно разпоредбите на ЗУТ и посочените подзаконови нормативни актове не са отделен имот,отделна вещ,следователно не са и самостоятелен обект на вещното право,че едно място за паркиране не може да бъде предмет на вещно-прехвърлителни сделки,нито обект на владение.Поради несамостоятелния характер на паркоместата и поради факта,че същите нямат характера на вещ, съдът е приел,че спрямо тях е неприложима вещноправната защита по чл.108 ЗС, чл.109 и чл.109а ЗС,че спрямо тях е неприложима и владелческата защита по чл.75,76 ЗС ,тъй като не е възможно да има владение върху нещо,което не е вещ.Съдът се позовал и на мотивите на ПОС в решението по гр.д. №686/2014г.,където е прието,че паркоместата са вид допълващо застрояване към жилищно-търговската сграда, по смисъла на §5 т. 38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 43 ал.1 от ЗУТ, но заедно с това те нямат характер на обект по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, за който да може да се учредява право на строеж по реда на чл. 180 от ЗУТ, както и да се прехвърля право на строеж по реда на чл. 181 от ЗУТ.Позовавайки се на практиката на ВКС и на цитираното решение на ПОС,съдът е приел,че паркомястото не е годен обект на правото на собственост, като това се отнася,както до паркомястото,като част от един подземен гараж,така и до паркомясто,като част от дворното място,в което е построена жилищната сграда.

Изложените от ПРС съображения,че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка изцяло се споделят от въззивната инстанция.В този смисъл е и трайната практика на ВКС в посочените и от ПРС решения:решение №222/30. 03. 2010г. по гр.д.№4076/2008г;ІVг.о.;решение

№1159 от 30.12.2008г.по гр.д. №3834/ 2007г., ІІІ г.о ; решение № 53 /08.05.2009г. по гр.д.№ 5871/2007г. на І г.о.; решение №171 / 08.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№4175/ 2013г. на ІV г.о.

Тези съображения обаче нямат отношение към преценката за допустимостта на предявените владелечески искове. В правната теория е възприето становището,че законът дава защита на владение,независимо дали имотът представлява самостоятелен поземлен имот/урегулирана поземлена единица/или е част от поземлен имот,че всеки недвижим имот или всяка част от такъв имот може да се защитава с владелчески иск.Това е така,тъй като с владелческите искове по чл.75,76 ЗС не се защитават вещни права,а се търси зашита на едно фактическо състояние.В този смисъл е и становището на професор В.Т.,в изданието от 1991г.“Владение“,стр.45 което гласи: „Законът дава защита на владението,независимо дали имотът представлява самостоятелен парцел или е част от парцел.Трябва да се прави разлика между владението и последиците от него.Защитата на владението се дава независимо от другите последици на владението като придобивна давност,придобиване на плодове и пр.Всеки недвижим имот се защитава с владелчески иск ,както и всяка част от такъв имот.“Подобно е и становището на ВС в посоченото от жалбоподателя по-старо решение на ВС №1112 от 12.06.1967г.по гр.д.№635/1967г.,І г.о.,където е прието,че с владелческия иск по чл. 75 ЗС може да се защищава и владение върху маломерна част от парцел, макар правото на собственост върху последната да не може да бъде придобито по давност поради изричния запрет на чл. 40 ЗПИНМ.

В този смисъл Окръжният съд приема,че при преценката за допустимостта на предявения владелчески иск ,съдът не следва да се занимава с въпроса за характера на паркомястото като несамостоятелен и негоден обект на право на собственост.В рамките на проверката за допустимостта на предявен владелчески иск по чл.75,76 ЗС съдът следва да провери единствено дали е спазен шестмесечният срок ,който е преклузивен и се брои от датата на нарушението.В конкретната хипотеза този 6-месечен срок е спазен.Твърдяното нарушение на владението ,посочено в ИМ е извършено на 01.04.2017г.Искът е предявен на 12.05.2017г.и шестмесечният срок е спазен,в който смисъл са и изводите на ПРС.Владелческият иск по чл.76 ЗС е допустим и следва да бъде разгледан по същество.По същите съображения е допустим и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.75 ЗС. Решението на ПРС с характер на определение в частта,в която е прекратено производството по делото,поради недопустимост на така предявените главен иск по чл.76 ЗС и евентуално предявен иск по чл.75 ЗС е неправилно и следва да се отмени.Доколкото ПРС не се е произнесъл по съществото на спора,в тази част делото следва да се върне на първоинстанционния съд,същ състав за последващи процеуални действия и постановяване на решение по съществото на спора.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47cc1573-27b2-4949-a796-f2b71dfd6a34