Решение № 166 от 11.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Враца, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500071 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от адв. К. К., в качеството му на особен представител на В. И. Я. от гр. Враца, против решение № 7/04.01.2024 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело № 1422/2023 г., с което на основание чл.422 от ГПК по отношение на жалбоподателя е признато за установено, че дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца сумата от 631,07 лв., неплатени В и К услуги за периода 16.09.2021 г. - 13.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 47,54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2021 г. до 08.02.2023 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца направените в заповедното и в производството пред районния съд, деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение на Районен съд-Враца е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като за това се развиват две основни групи оплаквания и съображения, а именно, че решението е постановено при нередовност на исковата молба, водеща до недопустимост на исковете, както и че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Във връзка с първата група оплаквания се развиват доводи, че исковата молба е 1 нередовна, тъй като с нея са предявени общо единадесет обективно кумулативно съединени установителни иска за главница, относно вземания, произтичащи от 11 фактури, но ищецът не е индивидуализирал всеки от тях по размер и падеж на вземането, съответно не е и заплатил следващата се държавна такса. Поддържа се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е съобразил недостатъците на исковата молба, с оглед на което е постановил недопустимо решение.

Във връзка с оплакванията за неправилност на обжалваното решение се навеждат доводи, че същото е постановено в противоречие с действащата нормативна уредба, доколкото представените по делото Общи условия са непълни, няма доказателства да са били одобрени от ДКЕВР и да са публикувани, в противоречие са с ЗРВКУ и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което следва да се приемат за нищожни и необосноваващи съществуването на облигационна връзка между страните. Според оплакванията в жалбата, тези доводи не са били съобразени от районния съд, който неправилно е отказал да открие производство по оспорване истинността на общите условия. По отношение на Общите условия се развиват и оплаквания, че районният съд не е извършил проверка за наличието на нищожни и неравноправни клаузи в тях.

В жалбата се развиват също оплаквания, че не са представени надлежни счетоводни документи, тъй като представеният от ищеца 1 брой карнет за отчитане на показания /извлечение от партидната книга/ и липсата на представени по делото фактури за задълженията на ответника не могат безспорно да установят наличието на такива. Въпреки това сочи, че всички представени от ищеца доказателства са частни документи, изходящи от дружеството-ищец и не се ползват с доказателствена сила, тъй като удостоверяват изгодни обстоятелства за представилата ги страна. Поддържа се, че карнетът не е доказателство, че ответникът е получател на предоставяните от ищеца услуги, а и в него фигурират само три подписа, поради което основание за издаване на единадесетте фактури не е имало. Сочи се също, че не е установено надлежно издадени фактури, независимо дали на електронен или на хартиен носител. Излагат се доводи, че съгласно ЗСч не е предвидена възможност да бъде издадена фактура без да е налице надлежен първичен счетоводен документ за получаване на съответната услуга, респ. ако такава фактура е издадена, то същата няма удостоверителна стойност.

Поради това жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на ЗСч, доколкото ищецът не е представил дори една фактура, издадена по надлежния ред, за претендираните от него задължения, а в разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 от ЗСч е предвидено изискването счетоводната система на предприятията да осигурява всеобхватно и хронологично регистриране на счетоводните операции, което кореспондира с принципа за текущо начисляване в чл.4, ал.1, т.1 от ЗСч – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да се начисляват към момента на тяхното 2 възникване, като с оглед на това се оспорва назначената и приета по делото счетоводна експертиза.

Особеният представител на жалбоподателя навежда също доводи, че районният съд не е извършил надлежна проверка на Общите условия по договора относно наличието на нищожни и неравноправни клаузи, поради което е нарушена и разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК. Излагат се и съображения за недоказаност на исковата претенция по основание, тъй като ищецът не е обосновал и не е ангажирал доказателства какви са отношенията между страните и по този начин и съдът не е издирил и приложил относимата към спора материалноправна норма. В тази връзка се посочва също, че по делото не са събрани надлежни доказателства кой е собственик на имота, за която е начислена исковата сума, макар по делото да е представен документ за собственост на същия, поради което по отношение на собствеността неправилно районния съд го е кредитирал, а именно, че ответникът да живее в процесното жилище, като не е отчетено обстоятелството, че то е в съсобственост с друго лице.

Особеният представител на жалбоподателя сочи също, че в хода на делото е направено надлежно искане по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността на Общите условия по договора, както и по отношение на представените от ищеца справка от 11.10.2022 г., справка от 08.02.2023 г. и извлечения от партидна книга /1 бр. карнет за отчитане показания на водомери/, но въобще липсва произнасяне на районния съд по това искане на ответника. По този начин не са отчетени съществуващите противоречия между представените от ищеца доказателства и приетата фактическа обстановка, поради което и неправилно са кредитирани от съда.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с произтичащите от това последици.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва, като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и районният съд правилно въз основа на доказателствата по делото е установил действителните отношения между страните и е формирал обосновани правни и фактически изводи по всички релевантни за спора факти и обстоятелства.

Оспорва се възражението на особения представител на ответника, че последният не е обвързан от Общите условия на дружеството като счита същите за неоснователни, тъй като има данни, че именно В. И. Я. е собственик на водоснабдения имот и същите са влезли в сила, за което прилага Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., подписано и подпечатано от председателя на КЕВР.

По отношение оплакванията във въззивната жалба за липса на надлежно издадени фактури въззиваемият сочи, че същите се намират на л.36 от делото, като тяхната достоверност се потвърждава и от вещото лице в изготвеното експертно 3 заключение.

В отговора се развиват съображения, че събраните по делото доказателства, а именно: покана за доброволно изпълнение, извлечение от партидна книга /карнет/; справка-извлечение за задълженията на потребителя; Нотариален акт № 97, том II, pег.

№ 2308, дело 213 от 2007г.; експертно заключение, както и представените доказателства за влизане в сила на Общите условия - копие от местен ежедневник, с който се обявяват ОУ от 27-и Август 2014 - в.Конкурент; копие от Централен ежедневник - 21-и Август 2014г. – в.Новинар и Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., доказват по несъмнен начин, че през процесния период между ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги по силата на чл.3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ДВ бр. 88/2004 г. (Наредба № 4/2004 на МРРБ) и чл.2 ал.1 от Общите условия за получаване на услугите на В и К (ОУ) от "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца, одобрени от КЕВР на основание чл.11, ал.7, изр.2 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г., от една страна, и "В и К" ООД-гр.Враца, от друга, е съществувало облигационно отношение.

Посочва се, че през исковия период, в качеството си на собственик на водоснабдения имот, ответникът В. И. Я. е бил потребител на "В и К" услуги по силата на закона - на основание пр.1, ал.1, т.2, буква Б, алт.1 от допълнителните разпоредби на ЗРВКУ. В тази връзка отново се позовава на Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., като твърди, че същото удостоверява и потвърждава за надлежно спазените процедурни изисквания, относно влизане в сила на общите условия (ОУ) на "В и К"-гр.Враца, от които е видно, че процедурата по чл.8, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ДВ бр.88/2004 г. (Наредба № 4/2004 на МРРБ) е спазена надлежно и законосъобразно. (Доп. - ДВ, бр.63/2012 г., в сила от 17.08.2012г.), а именно, че операторите задължително публикуват одобрените общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях и Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник като сочи, че пред районния съд са ангажирани доказателства в тази насока. Сочи се още, че в изпълнение на задълженията си на оператор-доставчик на В и К услуги, през процесния период дружеството лоялно е доставяло такива до водоснабдения имот в обем, количество и цена, съгласно представените по делото справки за задълженията на ответника. Поради това и счита, че районният съд правилно е приел фактите и обстоятелствата, срещу които въззивникът счита във въззивната си жалба за доказани.

Иска се решението на районния съд да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна се присъдят разноски за производството пред въззивната инстанция.

4

С въззивната жалба и с отговора й страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Предвид направените във въззивната жалба оплаквания, свързани с допустимостта на първоинстанционния съдебен акт по същество, съобразно постановките на т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд извърши проверка за редовност на исковата молба, при което не констатира основания за оставянето й без движение. Подробните си съображения за това въззивният съдебен състав е изложил в постановеното по реда на чл.267 ГПК определение от 29.02.2024г.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с иск от "ВиК" ООД -гр. Враца, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът В. И. Я., дължи сумата от 631,07 лв., представляваща неплатени ВиК услуги за периода от 1.09.2021г.до 13.09.2022г., както и сумата от 47,54 лв.- мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на "ВиК" ООД- гр. Враца и потребител на услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 год. на МРРБ и Общите условия на "ВиК" ООД- гр. Враца, за жилище, находящо се в ***. Твърди се, че за периода 16.09.2021 г.- 13.09.2022 г. са издадени 11 фактури за заплащане на дължимите от ответника суми, които са в размер на 631,07 лв.главница и 47,54 лв.лихви за забава за периода 01.12.2021г.-08.02.2023г.мораторна лихва, но така посочените суми не са заплатени и това е породило правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Посочва се също, че заявлението е уважено, при което за дължимите суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№374/2023г.на РС-Враца, която е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 от ГПК.