Определение № 4210 от 22.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4210 гр. София, 22.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002100044 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 26 685/18.10.2024 година, подадена по пощата на 17.10.2024 година, от „Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр.

София и С. Г. В. против решение № 927/11.08.2024 година на Софийския апелативен, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 726/2024 година.

С обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд е било потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 261 243/27.10.2023 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-29 състав, постановено по гр. д. № 3515/2021 година, с което по искове предявени от А.

М. Г. против „Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр. София и С. Г. В. била прогласена нищожността на сключения между дружеството и В. ва 19.01.2021 година договор за замяна, обективиран в нотариален акт № , т. I, peг. № , дело № 19 /2021 година на С. Ф.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, като привиден такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, като на основание чл. 17, ал.

1 от ЗЗД бил обявен за действителен прикрития със замяната договор за покупко-продажба и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС било признато правото на Г. да изкупи прехвърлените от „Балкан Инженеринг Груп‑011“ ЕООД гр.

1

София д с договора за покупко-продажба имоти.

В подадената от „Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр. София и С. Г. В. касационна жалба се твърди, че въззивното решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от А. М. Г. срещу касаторите искове да отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторите твърдял, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по тази касационна жалба А. М. Г. е подала отговор на същата с вх. № 33 277/20.12.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 927/11.08.2024 година на Софийския апелативен, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 726/2024 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр. София и С. Г. В. са били уведомени за обжалваното решение на 17.09.2024 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 26 685/18.10.2024 година, като е подадена по пощата на 17.10.2024 година. Поради и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения, че не съществувало спор, че А. М. Г. и „Балкан Инженеринг-Груп‑011“ ЕООД гр.

София били съсобственици на поземлен имот с идентификатор № с площ от 00 м2 с граници: ПИ №№ ; ; ; ; , по действащата КККР, одобрени със заповед 2

№ РД-18-138/24.07.2017 година на изпълнителния директор на АГКК, който имот бил с административен адрес гр. С., Столична община, район „С.“, ул.

„К.“ № . А. М. Г. притежавала / идеални части от поземлен имот с идентификатор № , както и по / идеална част по имоти с идентификатор № със застроена площ от м2 и имот с идентификатор № със застроена площ от м 2, а „Балкан Инженеринг Груп‑011“ ЕООД гр. София притежавало / идеални части от поземлен имот с идентификатор № и по / идеална част от имоти с идентификатор № и имот с идентификатор № . На 19.01.2021 година между „Балкан Инженеринг Груп–2011“ ЕООД гр. София и С. Г. В. бил сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № , т. , peг. № , дело № 19 /2021 година на С. Ф. нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, с който дружеството прехвърлило на В. правото на собственост върху / идеална част от имот с идентификатор № , заедно с / идеална част от поземлен имот с идентификатор № и / идеална част от имот с идентификатор № , заедно с / идеални части от поземлен имот с идентификатор № срещу лаптоп марка „А“ модел , на стойност 1299.00 лева, като за уравняване на стойностите В. бил превел на „Балкан Инженеринг Груп‑011“ ЕООД гр. София сумата от 117 349.80 лева. По делото били представени писмени доказателства, които били обсъдени в първоинстанционното решение и от тяхното съдържание, безспорни пред въззивния съд били фактите относно правата на съсобствениците преди сключване на атакуваната сделка. Не било спорно още, че заменителят „Балкан Инженеринг Груп‑011“ ЕООД гр. София не бил уведомил съсобственика си А. М. Г. за извършването на сделка и не й бил дал възможност да изкупи при същите условия на замяната/продажбата на съсобствения дял. Спорно пред първоинстанционния и пред въззивния съд било, дали юридическото лице било длъжно да изпълни условията за изкупуване, когато сключвало правна сделка замяна, дали замяната била действителна или дали прекривявала покупко-продажба. От представения препис на нотариално дело № 19/2021 година се установявало, че данъчната оценка на частите от недвижимите имоти дадени в замяна били в размер на 53 613.60 лева, че при замяната прехвърлителят на права върху идеалните части от недвижимите имоти бил получил доплащане над стойността на дадената в замяна движима вещ от 1299.00 лева, още 117 349.80 лева. Т. е. ако сделката прикривала продажба, то тогава цената на продажбата на правата върху 3 недвижимото имущество била в размер на 118 648.80 лева (сбор от 1299.00 лева +25 000.00 лева +25 549.80 лева +66 800.00 лева). Този извод се формирал от писмените доказателства, съдържащи се в нотариалното дело. В производството пред първата инстанция бил допуснат и разпитан свидетеля А.З. Г., който бил син А. М. Г.. От неговите показания се установявало, че познава имота от детството си като собствен на неговата баба, после на майка му и на братовчеди. Не му било известно, как частта на неговите братовчеди е прехвърлена на „Балкан Инженеринг Груп‑011“ ЕООД гр. София.

Свидетелствал, че бил присъствал на срещи, инициирани от юридическото лице, което било искало да застрои имота, а те от своя страна (свидетеля и майка му , изведени от контекста на показанията) били отказвали да дадат съгласие за застрояване. На 17.02.2021 година без да бил категоричен за датата, в личен разговор иницииран от управителя на „Балкан Инженеринг Груп‑011“ ЕООД гр. София бил узнал, че притежаваните от дружеството идеални части били продадени и можел да се запознае с новия собственик. Не познавал физическото лице ответник приобретател С. Г. В., но познавал неговия син–Г. В., за който свидетелствал, че „говори като собственик“ .Срещали се били няколко пъти, разговаряли, последно по повод една тръба, която трябвало да се поправи. Тогава за пореден път казал, че бил купил имота. Свидетелят уточнявал, че разговорите с него били водени през декември 2021 година, о после и седмица преди съдебното заседание (съдебното заседание било проведено на 19.05.2021 година), т. е. около 12.05.2021 година. Въззивният съд приемал, че с исковата молба, допълнително уточнена с молба вх. № 281875 от 18.04.2022 година А. М. Г. била предявила в условията на обективно и пасивно, субективно съединяване иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, както и иск с правно основание чл.

33, ал. 2 от ЗС, по който ответник било само юридическото лице. Искът по чл.

33,, ал. 2 от ЗС бил обвързан с преклузивния срок, относно правото да бъдел предявен. Въззивният съд приемал, че следвало да преценява допустимостта на иска, при спазване на процесуалните правила за преценка на заявените от страните обстоятелства, свързани с разглеждания спор и касаещи неговият предмет, включително съобразяване на твърденията за осъществени факти от насрещната страна в процеса, за която те са неизгодни. Когато насрещната страна не оспорвала осъществяването на даден факт (а именно, че А. М. Г. била узнала за сделката замяна на 02.02.2021 година), който факт бил 4 неизгоден за „Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр. София и С. Г. В., но те не твърдели друго, то Г. не следвало да провежда пълно доказване на този факт. Според възприетото в практиката на ВКС преценката на съда по чл. 175 от ГПК за другите обстоятелства по делото била подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т. е. отчитали се онези обстоятелства, които били заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаели неговият предмет, като въззивният съд не може да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните, ако не били оспорени. В писмения отговор на „Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр. София и С. Г. В. не се твърдяло, че узнаването за сделката било станало в по‑ранен момент, в какъвто смисъл били събраните гласните доказателства. Предвид това, въззивният съд приемал, че искът за изкупуване бил предявен в преклузивния срок, считано от 02.02.2021 година. Изменението на фактическите твърдения, което било направено от процесуалният представител на А. М. Г., след събиране на гласните доказателства, не ангажирали въззивният съд и не можели да бъдат обсъждани. Поради това въззивният съд приемал, че искът за изкупуване бил допустим, но неговата основателност била обусловена от пълното и главно доказване на съединения иск с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Ищец по този иск можело да бъде една от страните в правната сделка или правен субект, който не бил участвал в сделката, но тя му се противопоставяла. Когато действителността на сделката се оспорвала от страна, която била участвала в нея и тази страна твърдяла, че сделката била привидна и прикривала друг вид сделка, доказването следвало да бъде пълно и главно като свидетелски показания били допустими само при определени условия. Когато действителността на сделката се оспорвала от правен субект, който не бил участвал в нея, той бил длъжен да обоснове правен интерес като съедини иска си обективно с иск за изкупуване. По иска за нищожност с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, доказателствената тежест за установяване на действителната правна сделка покупко-продажба била за А.

М. Г., а „Балкан Инженеринг Груп-011“ ЕООД гр. София и С. Г. В. носели доказателствената тежест да установят, че замяната била действителна.

Замяната била действителна, когато страните са се били договорили взаимно да прехвърлят права на собственост върху две индивидуално определени вещи. Нямало спор в съдебната практика, че всеки имот (съответно идеална част от имот) представлявал индивидуално определена вещ, но такава не била 5 вещ, която била произведена в повече от един екземпляр, всеки от които имал идентичен вид (марка) и модел (технически характеристики). Дори всеки екземпляр да имал свой индивидуален производствен номер, той не обосновавал индивидуалност на вещта. Освен това, движимата вещ била родово определена по предназначение, доколкото представлявала преносим компютър. Вещта била закупена от търговската мрежа и по данни от нотариалното дело имала конкретно определена цена, заплатена месец преди сключване на замяната. Т .е. макар и веща да имала свой индивидуален модел, тя не била незаменима защото от този модел били произведени повече от един екземпляр. Поначало договорът за замяна, не предполагал еквивалент между двете вещи, които били обект на замяната на правото на собственост, нито по вид, нито по количество, а още по-малко по цена и законът не поставял задължение, страните да заменят вещи на приблизителна стойност, а въвеждал изискването за компенсация на цената. Когото размерът на компенсацията надхвърлял многократно стойността на една от вещите, а една от тях била съсобствена част от недвижим имот, за която съществувал специален ред за продажбата, а другата вещ била заместима вещ, тогава страните сключвали нищожен договор защото, с него се целело да се заобиколи закона. По начало всеки заменител бил продавач на своята вещ и купувач на веща на другия, но за разлика от продажбата, която директно влечала допустимо съединяване с иск за изкупуване, замяната не предвиждала такава правна възможност, независимо, че по естеството си представлявала две насрещни продажби и се прилагали правилата за продажбата. За да постанови решението си първоинстанционният съд бил сравнил двете насрещни престации и бил достигнал до извода, че движимата вещ била родово определена, заместима вещ от една страна, а от друга, че липсвала еквивалентност в стойностите на двете вещи, а поради значителната разлика в цената, замяната прикривала действителния договор, който бил такъв за покупко-продажба. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, А. М. Г., която не участвала в сделката, за твърдяла твърди че била привидна, както и в сделката, която твърдяла, че била прикрита, носела доказателствената тежест за установяване на съществените елементи на нищожността на привидната сделка (замяната) и действителността на прикритата сделка (покупко-продажбата). Г. била ангажирала както писмени, така и гласни доказателства, като от първите се установявало наличие на 6 съсобственост по отношение на правата, които били предмет на замяната.