Решение № 1060 от 01.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000503607 по описа за 2022 година при участието на секретар Мария Паскова, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение от 23.08.2021 г.по гр.д № 2154/2013 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 с-в:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. С. Б., В. Л. Д., М. О. Р. и Р. О. П. срещу "Р. Транс" ЕООД, И. Д. И. и Н. Д. И., че ищците са собственици на празно дворно място, находящо се в гр. ***, район "***", м. "***" с площ от 3094 кв.м., който се индивидуализира с № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен на основание чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, при съседи по този план имоти с планоснимачни номера 101775, 101776, 101882, 101821, 101820, 101819, 109000, който попада в кв.16 по ЧЗРКП на м."***-зона Г", одобрен с решение №23 по протокол №18/13.11.2000 г. и ИПЗР за кв.16 и е означен по цифри 1-312-3-4-5-6-7-8-33-9-10-16-11-1 със зелен контур на комбинираната скица към тройната съдебно-техническа експертиза на лист 323 от делото, която е неразделна част от решението, и попада върху части от следните имоти:

- в проектна улица по цифрите 9-10-16-9 на комбинираната скица към ТСТЕ, в размер от 16 кв.м.

- УПИ III-за озеленяване и комуникации по цифрите 1,2,3,4, 15, 14, 13,12, 8,9, 16,11,1 на комбинираната скица към ТСТЕ, с площ от 2163 кв.м.;

- УПИ IV-7 от кв.16 по цифрите 6-7-8-12-6 на комбинираната скица към ТСТЕ, с площ от 74кв.м;

- УПИ V-8 от кв.16 по цифрите 5-6-12-13-14-15 на комбинираната скица към ТСТЕ, с площ от 306кв.м.;

- УПИ VI-9, по цифри 4-5-14-15-4 на комбинираната скица към ТСТЕ, с площ от 536 кв.м.;

1

-УПИ VII-алея усилена настилка, обозначена комбинираната скица към ТСТЕ. по цифри 2-15-14-13-12-8-33-32-31-2 на

Комбинираната скица на страница 6 от тройната съдебно-техническа експертиза на лист 323 от делото представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищците на основание чл.78 ал.1 от ГПК, сумата 714,29 лв. разноски по делото.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по: въззивна жалба на ответниците И. Д. И. и Н. Д. И. чрез адв. П. М. с искане за приемане на писмени доказателства и въззивна жалба на "Р. Транс" ЕООД чрез адв. С. Ц. с искане за назначаване на СТЕ и за издаване на съдебно удостоверение.

Постъпил е отговор на въззивните жалби от адв. Г. С. като процесуален представител на М.

О. Р., Р. О. П., С. Б. Б. и З. Б. Б., в който се поддържа неоснователност и на двете въззивни жалби и неоснователност на доказателствените искания.

Жалбите са депозирани от активно легитимирани страни, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и производството пред въззивния съд е допустимо.

След постановяване на първоинстанционното решение на 02.11.2021 г. е починала Н. С. Б., а на ******** г. е починал И. Д. И.. Съдът е конституирал на мястото на Н. С. Б. - С. Б. Б.

ЕГН ********** и З. Б. Б. ЕГН **********, а на мястото на И. Д. И. съпругата му П. В. И., ЕГН **********, и децата му: Д. И. Й. ЕГН **********, В. И. Д., ЕГН **********, В. И. Д., ЕГН **********, А. И. И., ЕГН **********, Ц. И. И., ЕГН **********.

В съдебно заседание от 15.06.2023 г. е прието уточнение на иска съобразно дадената на ищците възможност за отстраняване на констатирана от въззивния съд нередовност.

Съгласно уточнението претенцията към И. Д. И., легитимиращ се като собственик с нотариален акт № 21, том V, дело № 728 от 30.06.1981 г. за имот, за който е отреден УПИ IV-7 от кв. 16 по ЗРП на кв. Подуяне от 13.11.2000 г., е за 74.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 6-7-8-12-6 /комбинираната скица на стр.6 и стр.7 от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г. Претенцията към Н. Д. И., легитимиращ се като собственик с нотариален акт № 20, том V, дело № 727 от 30.06.1981 г. за имот, за който е отреден УПИ IV-8 от кв. 16 по ЗРП на кв. Подуяне от 13.11.2000 г., е за 306.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 5-6-12-13-14-5/ комбинираната скица на стр.6 и стр.7 от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г.

Претенцията към "Р. Транс"ЕООД, легитимиращ се като собственик с нотариален акт № 97, том II, дело № 252, рег. № 7194 от 04.11.2010 г. за имот, за който е отреден УПИ IV-9 от кв.

16 по ИПРЗ на кв. Подуяне, одобрено със заповед № РД-09-50-584 от 20.04.2011 г. на главния архитект на София, е за 536.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 4-5-14-15-4/ комбинираната скица на стр.6 и стр.7 от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ на район Подуяне № 94-00-954/07.03.2008 г.

Доказателствените искания на „Р. транс“ ЕООД са оставени без уважение от настоящия съд, който е приел, че няма процесуално нарушение на СГС при преценката му за неотносимост на фактите, които въззивното дружество иска да установи със СТЕ и съдебното удостоверение. Без уважение са оставени доказателствените искания за СТЕ със задача да направи самостоятелно изследване дали имот 101777, к.л.298 по помощния план, изработен за района на Подуяне на основание чл. 13а. ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ е идентичен с имота, представляващ нива с площ от 3500 кв.м.. описан в пункт 6 от НА 67, т.13, д.1874/06.07.1919 2 г., като извърши проверка в ОСЗ Панчарево за съседните имоти, които граничат с имот 101777. к.л.298 по помощния план, изработен за района на Подуяне на основание чл. 13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ и посочи на основание на какви документи за собственост е възстановена собствеността върху тях и кои са съседите на тези имоти по документ за собственост преди реституцията /по първичните документи: нотариални актове, договори или решения за делба, писмени договори за продажба, завещания или др./ и посочи дали наследодателят на ищците е посочен като съсед в някой от тези документи /не в решенията на ОСЗ/ и кои са тези документи, както и за съдебно удостоверение, въз основа на което жалбоподателят да се снабди с информация от ОСЗ за това дали са издадени решения за възстановяване на собствеността по ЗСП33 за съседни имоти, както и дали процесиите имоти са били включени в ТКЗС.

По повод искането за приемане на писмени доказателства във въззивната жалба на адв. М. с твърдение, че са новооткрити, е дадена възможност за доказателствени искания във връзка с това твърдение, в изпълнение на която са депозирани молби от адв. М. от името на представляваните от нея В. Д. и Н. Д.. След съобразяване становище-отговор от адв. Г. С. от името на ищците и след изслушване на обясненията на В. Д. в с.з. от 11.05.2023 г., съдът е изложил следните мотиви. Обяснението в молби, че процесуалното поведение на ответниците, което се изразява в липсата на подаден отговор, не може да обоснове допускането на исканите доказателства, тъй като в исковата молба, която ответниците надлежно са получили, са описани възраженията на Н. Д. и И. Д. във връзка с попълването на кадастралната основа с възстановения имот на ищците. Възраженията са приложени към исковата молба и преписи са получени от ответниците. Обясненията на В. Д. в съдебно заседание не дават отговор защо къщата на дядо му е разчистена едва през 2021 г.

Дарението, за което е приложен нотариален акт към въззивната жалба е от 2009 г., следователно смъртта на дядото е преди това и преди завеждане на делото, т.е. преди срокът за отговор на исковата молба да изтече. Доказателствените искания са преклудирани, поради което не са допуснати пред въззивната инстанция. На следващо място приложените към въззивната жалба на Н. Д. и И. Д. нотариален акт от 1951 г. и съдебно решение от 23.04.1975 г. вече са приети като доказателства по делото на л. 149 и л. 150 от първоинстанционната преписка. Доводите, че тези документи не са били съобразени от вещите лица, следва да бъдат взети предвид като въззивни доводи. Допуснатото от настоящия съд уточнение на исковата молба също не прави исканията допустими, тъй като то се отнася единствено до петитума на исковете и не променя твърденията за факти по делото, а основанието на иска не се променя.

Една от характерните особености на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства. Ответникът, съгласно чл.131 ал.2 т. 5 ГПК е длъжен в отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни му към този момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /вж. т.4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са релевантни и относими.

В съдебно заседание от 15.06.2023 г. процесуалните представители на „Р. транс“ ЕООД, Н.

Д. И. и В. И. Д. и на ищците, а в писмени защити адв. М. от името на Н. Д. И. и В. И. Д. и адв. С. от името на всички ищци излагат своите позиции и претендират разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК, като предмет на разглеждане в 3 настоящото производство са реални части от имот с планоснимачен № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен за гр. София, район "Подуяне", м. "***" на основание чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ съгласно исковата молба и уточнителните молби.

При преценка за редовност на исковата молба съдът съобразява и практиката на ВКС, формирана с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, приемащи, че в случаите, при които спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот е допустимо индивидуализацията на тази реална част да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, както и чрез приложена скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот по действащия план, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора (решение № 11 от 01. 02. 2012 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС,1 г.о., решение № 254 от 21.

05. 2010 г. по гр. д. № 4/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение от 23.01.2020 г. на ВКС по гр.д.

152/2019 на Второ ГО и цитираната в него практика решение № 70 от 14.06.2018 год. по гр. д. № 2741/2017 год., ІІ г. о., решение № 92 от 03.07.2014 год. по гр. д. № 1001/2014 год., ІІ г. о. и решение № 86 от 30.07.2018 год. по гр. д. № 2685/2017 год., І г. о.

Неоснователни са въззивните доводи за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба заради неуточнена претенция спрямо всеки от ответниците. Пред въззивната инстанция ищците са уточнили каква част от имота претендират от всеки от ответниците, като уточнението на исковата молба е прието в с.з. от 15.06.2023 г. Правният интерес от воденето на установителен иск от ищците по отношение на всеки от ответниците се обосновава с подадените възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И.. Предвид възраженията, подадени в административното производство за изменение на кадастралната основа, ищците са насочили исковете си срещу посочените три лица. Като са съобразени възраженията на Р.

М. Д. за прехвърляне на собствеността от него и съпругата му на представляваното и притежаван от него „Р. транс“ ЕООД искът е насочен срещу юридическото лице. Предвид липсата на оспорване на материалноправната легитимация от страна на И. Д. И. и Н. Д. И., искът е насочен срещу тях в качеството им на подали възражение. В този смисъл са неоснователни съображенията на адв. М. в писмените защити, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като при предявяването му не е съобразена настъпила промяна в собствеността, а с уточняващата молба от въззиваемите страни следвало да се посочи кои са лицата, които владеят имоти УПИ IV-7 и УПИ V-8, както и да се съобрази, че от скицата от АГКК, представена по делото е видно, че вторият имот е прехвърлен от Н. И. на В. Д. и Д.