Решение № 15844 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15844 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110134075 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. Г. М. твърди, че на 26.08.2022 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1191729 по реда на ЗПФУР, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 800 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 1 месец заедно с договорената лихва от 50 лв. при ГПР в размер на 49,05 %. Поддържа, че след усвояване на сумата от 800 лв. установил, че му е начислена допълнителна такса за обезпечение (поръчителство) в размер на 174 лв. Сочи, че поръчителството е предоставено от партньор на ответника – „Multitude Bank“ (Малта). Твърди, че е погасил всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит.

Излага твърдения, че дължимата такса за поръчителство не е посочена в самия договор за кредит, както и че съгласно чл. 5.3 от общите условия на ответника сключването на договор за гаранция е само възможност за повишаване на кредитоспособността, а не задължително условие. Навежда твърдения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит. Подчертава, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, както и че никога не е подписвал отделен договор за поръчителство и такъв документ никога не му е бил представян.

Допълнително посочва, че текстът на договора е отпечатан с шрифт, чийто размер е по-малък от нормативно изисквания шрифт 12, а също и че в 1 договора липсва яснота и описание на начина, по който е формиран ГПР, както и методиката за изчисляване на общата дължима сума. Поддържа, че сумата за поръчителство е начислена към общия дълг и е част от платените от потребителя средства. Посочва, че след включване на таксата за поръчителство от 174 лв., реалният ГПР по кредита ще надхвърли 70%, респ. ще е по-висок пет пъти размера на законната лихва за забава, определена от Министерския съвет. Излага твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на ГПР по кредита представляват невярна информация и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В условията на евентуалност, излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си с поръчителство от „Multitude Bank“ (Малта). Намира тази клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора. С тези съображения обосновава изначалната липса на основание за плащане на таксата за поръчителство от 174 лв. Предвид изложеното, ищецът претендира съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 5 лв. (понастоящем 2,56 евро) частична претенция от общо вземане в размер на 174 лв. (88,96 евро), недължимо платена въз основа на недействителния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че поръчителството от „Multitude Bank“ (Малта) не било задължително условие за отпускане на кредита, като ищецът е можел да избере свой собствен поръчител или такъв, предложен от кредитора, но сам е избрал „Multitude Bank“ (Малта) като поръчител чрез електронния формуляр на уебсайта на компанията. Смята, че е спазил всички изисквания за прозрачност и информиране на потребителя, като цялата преддоговорна информация и документи били изпратени на ищеца по e-mail, а след като е бил информиран за всички дължими такси и суми, ищецът е потвърдил желанието си за сключване на договора чрез SMS съобщение.

Посочва, че договорът за гаранция не може да се счита за задължително условие, доколкото ищецът сам избира начина на обезпечение. Изтъква, че договорът за гаранция (поръчителство) представлява отделно облигационно 2 правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, а такава е „Multitude Bank“ (Малта), което е самостоятелно юридическо лице и лицензирана банкова институция в Малта, която действа в България въз основа на свободата на предоставяне на услуги. Подчертава, че с поръчителя са отделни икономически субекти с отделни банкови сметки, което се вижда от погасителните планове. Оспорва твърдението за неправилно изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит с аргументи, че таксата за поръчителство не се включва в ГПР, тъй като е възмездна услуга, предоставена от трето лице, и не е била задължителна за получаването на кредита. Поддържа, че не е въвеждал ищеца в заблуждение, тъй като на всеки етап потребителят е бил наясно с икономическите последици и дължимите суми, вкл. тези към поръчителя. Подчертава, че ищецът е имал законова възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не е упражнил това право. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск с горното правно основание е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаване, съответно задържане на сумата.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, с доклада си по делото съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 26.08.2022 г. ищецът е сключил с „Фератум България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 1191729 за сумата от 800 лв. (равностойна на 409,03 евро) със срок за връщане от 1 месец, при договорна лихва в размер на 50 лв. и ГПР в размер на 49,05 %.

Ищецът е усвоил сумата от 800 лв. (409,03 евро) по договора за потребителски кредит и ответникът му е начислил такса за обезпечение (поръчителство) в размер на 174 лв..

Поръчителството е било предоставено от партньор на ответника – „Multitude Bank“ (Малта).

Сумата от 174 лв. (88,96 евро), представляваща такса за обезпечение 3

(поръчителство), не е включена сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита. Включването на последната сред горните стойности води до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

По делото е представен и приет заверен препис на влязло в законна сила Решение № 3978 от 01.03.2026 г. по гр.д. № 29312/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 173-ти състав, с отбелязване, че съдебният акт е влязъл в законна сила на 26.03.2026 г. С посоченото решение съдът се е произнесъл по предявен от Г. Г. М. срещу „Фератум България“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на същия Договор за потребителски кредит № 1191729/26.08.2022 г. на основанията, на които се позовава ищецът в настоящото производство. С влезлия в сила диспозитив съдът е отхвърлил иска за прогласяване на нищожността на договора и на клаузата на чл. 5 от него като изцяло неоснователен. Съгласно императивното правило, отразено в разпоредбата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. Следователно, валидността на Договор за потребителски кредит № 1191729/26.08.2022 г. е установена със сила на пресъдено нещо между страните и настоящият състав е длъжен да я зачете като абсолютна процесуална пречка за пререшаване на този въпрос.

Тъй като договорът е действителен, той съставлява годно правно основание за извършените по него плащания. Съгласно правилото, изведено в Решение № 1776 от 22.11.2002 г. на ВКС по гр.д. № 304/2002 г., наличието на валидно правоотношение към момента на престирането изначално изключва фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

На следващо място, съдът е длъжен да разгледа съответствието между първоначалния доклад на безспорните обстоятелства и събрания по делото доказателствен материал. Доколкото в доклада по чл. 146 ГПК са залегнали твърденията на ищеца за начислена такса за обезпечение в размер на 174 лв., сключване на договора на 17.12.2024 г., договорна лихва от 50 лв. и ГПР от 49,05%, съдът съобразява следния фундаментален правен принцип: доводът за безспорност на дадени обстоятелства в доклада не освобождава съда от задължението да прецени дали предявеният иск е доказан въз основа на действително приобщените доказателства.

При съпоставка на събраните доказателства се установява, че от доказателствения материал по делото не се установява начислената такса за 4 обезпечение (поръчителство) в размер на 174 лв., нито съществуването на договорна лихва от 50 лв., нито соченото от ищеца невярно изчисляване на ГПР. Напротив, от съдържанието на представения от ответника неоспорен Договор № 1191729, чието съществуване и съдържание е изследвано и потвърдено с обвързваща сила в преюдициалния спор, се установява по недвусмислен начин, че същият е сключен на 26.08.2022 г., същият е безлихвен (договорна лихва от 0,00%), ГПР по него възлиза на 49,63%, а съгласно Договора за гаранция от 27.08.2022 г., сключен с „Фератум Банк“ p.l.c., Малта (л. 66 от делото), възнаграждение за поръчителство не се дължи и е договорено в размер на 0,00 лв.

По този начин, фактическите твърдения на ищцовата страна за увреждането му чрез нереално висок ГПР и начислени недължими такси остават изцяло недоказани и не се установяват от събраните по делото доказателства. Тъй като предявеният иск е формулиран като частичен за сумата от 5 лв., представляваща част от претендираната такса за поръчителство от 174 лв., а по делото се доказва, че такава такса никога не е била дължима и уговорена, претенцията за връщането й се явява и фактически изцяло неоснователна. Ако ищецът действително е извършил някакви плащания в този размер, същите са направени извън процесния договор и липсват доказателства да са постъпили в патримониума на ответника.

Само за яснота съдът отбелязва, че дори да се приеме, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 174 лв., начислена като такса по договора, каквито са твърденията в исковата молба, то ищцовата претенция отново би се явила неоснователна, тъй като това плащане е извършено в рамките на валидна облигационна връзка, чиято недействителност е отречена със сила на пресъдено едно. Тъй като настоящото производство е обвързано от основанието на предявения иск (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД — плащане при начална липса на основание поради недействителност на целия договор № 1191729), а не от твърдения за плащане в повече при валиден договор, искът подлежи на пълно отхвърляне.

Въз основа на извършения анализ на събраните доказателства и обвързващата сила на пресъдено нещо на Решение № 3978 от 01.03.2026 г. по гр.д. № 29312/2025 г. на СРС, 173-ти състав, съдът намира предявения осъдителен иск за заплащане на сумата от 2,56 евро (частична претенция от 88,96 евро) за изцяло неоснователен. Не е налице начална липса на основание, тъй като плащанията са извършени въз основа на валиден и действителен договор за потребителски кредит, а твърдяното плащане на такса за поръчителство от 174 лв. не се установява от доказателствата по делото.

Разпечатката съдържа 27 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47cb0c5e-7c89-4d5b-be46-89b36d4f7158