Определение № 1854 от 16.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 996/2023
- Вид
- Определение № 1854
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 16.05.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 389, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 396, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1854 гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100500996 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 32645/02.05.2023 г. на „ЕТНО“ ЕООД, гр. Варна против Определение № 4670/19.04.2023 г., постановено по гр.дело № 3188/2023 г. по описа на ВРС, Х LIX състав, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя с правно основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за спиране на изпълнението на решението по т. 2 взето на проведеното на 15.02.2023 г. Общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в недвижим имот в Етажната собственост „Кабакум Бийч Резидънс“, находяща се гр. Варна, к.к.“Чайка“, ул. „Боян Бъчваров“ №109, представлявана от Управителния съвет на етажната собственост в състав Н.И. М.Н. С.Б.
Навеждат се твърдения за неправилност на изводите на ВРС, че действието на решението взето на ОС на ЕС не би рефлектирало пряко върху правната сфера на ЕООД.
Релевира се, че съдът следва да анализира наведените в обстоятелствената част на исковата молба доводи и представените с нея доказателства. Излага се, че за жалбоподателят е налице обезпечителна нужда, като поисканата обезпечителна мярка „спиране изпълнение на решенението на ОС“ е адекватна. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване ново такова, с което да се постанови спиране на изпълнението на решението по т. 2 взето на проведеното на 15.02.2023 г. Общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в недвижим имот в Етажната собственост „Кабакум Бийч Резидънс“, находяща се гр. Варна, к.к.“Чайка“, ул. „Боян Бъчваров“ №109.
На основание чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в настоящият случай на обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника.
Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр. д. № 3188/2023 г. по описа на ВРС, Х LIX състав е образувано по предявен от „ЕТНО“ ЕООД, гр. Варна срещу Етажна собственост /ЕС/ „Кабакум Бийч Резидънс“, представлявана от Управителния съвет в състав Н.И. М.Н. С.Б. конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на протоколно решение по т. 2 от дневния ред на ОС на ЕС от 15.02.2023 г. като незаконосъобразно, който е процесуално допустим.
1
С оспореното от ищеца по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС прието решение по т. 2 от дневния ред от ОС на ЕС, проведено на 15.02.2023 г., е прието следното: Съгласно чл. 17, ал.
2 и ал. 3 от ЗУЕС с избраната с над 50 % гласове компания „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД може да бъде сключен договор за поддръжка и управление на „Кабакум Бийч Резидънс“ на база бюджета и условията приети с мнозинство и записани в протокола от ОС на ЕС, проведено на 05.02.2023 г.
В исковата молба се съдържа особено искане на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС за спиране изпълнението на протоколно решение по т. 2 от дневния ред на ОС на ЕС от 15.02.2023 г. до постановяване на влязло в сила съдебно решение по делото.
С обжалваното Определение № 4670/19.04.2023 г. по гр.дело № 3188/2023 г. по описа на ВРС, ХLIX състав, е оставено без уважение искането на ищеца по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. На основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Съобразно разпоредбата на чл. 389, ал. 2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове, вкл. и конститутивни, какъвто е предявеният от ищеца по делото /частен жалбоподател/ иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Съгласно т. 3 от ТР № 5/24.06.2016. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС, молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, като определението, с което съдът се произнася по такава молба, каквото е и определението, предмет на настоящата частна жалба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Според разясненията, дадени с ТР № 5/24.06.2016. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС по своята цел искането за спиране на изпълнението по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес – то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. Правното средство за защита срещу такава опасност е обезпечаването на иска. По своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост е вид обезпечителна мярка, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на спирането за всеки отделен случай.
В конкретният случай ищецът по предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС претендира постановяване спиране на изпълнението като обезпечителна мярка по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС на приетото решение по т. 2 от дневния ред от ОС на ответната ЕС от 15.02.2023 г., с което съгласно чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС с избраната с над 50 % гласове компания „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД може да бъде сключен договор за поддръжка и управление на „Кабакум Бийч Резидънс“ на база бюджета и условията приети с мнозинство и записани в протокола от ОС на ЕС, проведено на 05.02.2023 г., последното оспорено от ЕООД по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предмет на висящо гр. д. № 3188/2023 г. по описа на ВРС, Х LIX състав. Въззивният съд приема, че в случая не е налице легитимен интерес у молителя от допускане на исканото обезпечение, т.
2 е. не е налице обезпечителна нужда, доколкото не е доказано, че ищецът ще претърпи евентуални вреди от изпълнение на оспореното решение, чието спиране на изпълнението се претендира, които да налагат ограничаването им чрез спиране на изпълнението по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС.
Оспореното решение по т. 2 от дневния ред, прието от ОС на ЕС, проведено на 15.02.2023 г., е с цел охрана интересите на етажните собственици, като твърдяните от ищеца евентуални имуществени вреди от изпълнението му, които биха настъпили в правната му сфера, от недължимо събрани такси от „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД при евентуално уважаване на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са предполагаеми. Още повече, че стабилното съдебно решение, постановено по спора с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС действа само за напред, т.е. няма обратно действие и събраните такси от избрания „професионален домоуправител“ няма да са недължимо платени от етажните собственици.
По изложените съображения, искането по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС следва да бъде оставено без уважение, до какъвто идентичен правен резултат е достигнал и първоинстанционният съд, поради което частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4670/19.04.2023 г., постановено по гр.дело № 3188/2023 г. по описа на ВРС, ХLIX състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3