Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 05.12.2018, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 264/2018
Вид
Решение № 152
Подписан
05.12.2018
В сила
21.01.2020
Състав
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.48, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 5 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 55 и сл. · Закон за защита от дискриминация
  • чл.55, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 62 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 66 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 68 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 78, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
  • §1, т.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 331 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№…… гр. Ловеч, 05.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 264/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

68 от Закона за защита от дискриминация

(ЗЗДискр) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по жалба от П.М.П. с адрес *** против

Решение № 294/ 12.07.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

По изложени доводи за неправилност и недоказаност на обжалвания административен акт се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят

– редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представил е допълнителна молба, с която поддържа жалбата и излага съображения в тази насока.

Ответникът по делото – КЗД – редовно призован - не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Д.А.Р. оспорва жалбата в съдебно заседание, тъй като счита, че същата е неоснователна.

Заинтересованата страна „Напоителни системи“ ЕАД гр. София – редовно призована – не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Министерство на земеделието, храните и горите гр. София чрез пълномощник поддържа жалбата. Изразява становище, че е основателна.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна.

Административното производство е започнало по жалба до КЗД от Д.А.Р. *** срещу П.П. *** към „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Среден Дунав“ гр. Плевен. Жалбоподателят твърди, че работи като охрана в същото предприятие и на 20.10.2017 г. около 16.50 часа отишъл на работа. Смяната му започвала в 17.00 часа до 08.00 часа на другия ден. Заварил началник си П.П., който бил видимо пиян, както и още двама работници в същото предприятие – И.М. и Т.И.. Жалбоподателят твърди, че около 17.10 часа П. започнал да му се кара и го обижда. Наричал го некадърник, помияр, долен турчин, мръсен циганин и др.

След това станал от стола, тръгнал към него, хванал го за реверите с лявата си ръка и му нанесъл удар с дясната ръка в скулата на лявата на лицето му. Според Р. двамата му колеги скочили да го защитят, но въпреки това П. успял да му нанесе няколко удара в главата и ръцете. След няколко минути пак започнал да крещи, обижда и псува на майка, нанесъл му удар под брадата и му счупил зъб от протезата. После блъснал масата върху него и го ударил близо до слабините в бедрото на левия крак.

Двамата работници за пореден път го спряли, защото налитал върху жалбоподателя и искал да си напише молба за освобождаване от работа. След това си събул гащите и по думите на жалбоподателя го приканил „да го работи“. После го изгонил от работа. Жалбоподателят твърди, че отишъл в община Летница, където дежурния го свързал с дежурния полицай, който му казал да се прибере в къщи и да подаде жалба в следващите дни. Р. отишъл в „Бърза помощ“ където му почистили и превързали окървавената ръка и му поставили инжекция. Жалбоподателят е посочил, че е на 58 годишна възраст, инвалид 1-ва група със 100 % трайно намалена работоспособност. Изповядва друга религия – мюсюлманин е, поради което иска от КЗД да се образува производство и да се установи налице ли е дискриминация по признак религия, етнически признак и тормоз на работното място.

Към жалбата Р. е приложил: - фиш от медицинско досие от Център за спешна медицинска помощ Ловеч, филиал Летница от 20.10.2017 г. в 19.10 часа, в който е отразено, че по данни на пострадалия е получил травма в областта на лява предмишница. Извършена е дезинфекция и превръзка; -медицинско удостоверение за пред съда № 662/2017 г., издадено от д-р Д.Д. –доцент в катедра по съдебна медицина и деонтология на медицинския университет гр. Плевен и вещо лице от списъка на Окръжен съд Плевен, който е прегледал Р. на следващия ден - 21.10.2018 г. и е изготвил заключение, че му е било причинено: повърхностно разкъсно контузна (охлузна) рана на предмишницата на лява ръка, отоци и кръвонасядания на малка площ в областта на дясна китка, лявата скула и лява мишница, отчупване на част от коронката на втори долен ляв зъб, който е изкуствен. Според лекарят уврежданията са резултат от удари с твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която съобщава жалбоподателя. Тези травми са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота; - болничен лист от 23.10.2017 г. за отпуск за седем дни – от 23.10.2017 г. до 29.10.2017 г. с диагноза декомпенсиран инсулинозависим захарен диабет.; - епикриза от клиника по вътрешни болести при Университетска МБАЛ д-р „Георги Странски“ гр. Плевен, където е постъпил на 30.10.2017 г. и е изписан на 03.11.2017 г.; - епикриза от „ МБАЛ-Левски“ ЕООД гр. Левски, където е постъпил на 12.12.2017 г. и е изписан на 18.12.2017 г.;

- Експертно решение на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ д-р Г.Странски“ № 1947 от 14.06.2016 г., с който му е определена 100 % т.н.р. без чужда помощ с водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет;

С разпореждане № 35/16.01.2018 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 17/2018 г. по описа на КЗД, която е разпределена за разглеждане на петчленен разширен състав за множествена дискриминация, който да я разгледа. С оглед данните в жалбата и допълнението към нея КЗД е започнала разследване по признак „религия“ и признак „увреждане“.

С разпореждането са дадени указания на страните относно доказателствената тежест, техните права и задължения и т.н. За изясняване на фактическата обстановка по случая КЗД в съответствие с изискванията на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. е изискала и приложила по преписката становищата от страните и доказателствата от участниците в производството. Изискано е от трети лица – филиал за спешна помощ гр. Летница, Полицейски участък гр. Летница да представят информация и писмени материали.

Изпълнителният директор на

„Напоителни системи“ ЕАД е представила на КЗД цялата преписка по случая, включително събраните доказателства.

Управителят на „Напоителни системи“, Клон Среден Дунав с писмо до Изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД гр. София е посочил, че е сформирала комисия за изясняване на случая. Взети са устни и писмени обяснения от служителите, присъствали на инцидента – Т.И., И.М. и началника П.П., от които е станало ясно, че спорът между Р. и П. е започнал след края на работния ден. Касаело се за личен, несвързан с работата конфликт, от който никой не е пострадал и който не е бил основан на каквато и да е дискриминационна основа. Посочено е, че е извършена устна справка в община Летница и РУ Летница относно подадени сигнали във въпросния ден, свързани с инцидента и такива не били регистрирани. По време на проверката се установило разминаване в часовете на конфликта и несъответствие в твърденията на потърпевшия. Наложено е дисциплинарно наказание – забележка на П., защото си е позволил след работно време в сградата на хидроучастъка в гр. Летница да възникне подобен спор. Р. е освободен по негово изрично настояване от заеманата от него длъжност на основание чл. 331 от КТ, считано от 01.02.2018 г.

Установява се, че Управителят на

„Напоителни системи“, клон Среден Дунав със заповед № РД 07-19/26.10.2017 г. във връзка с подадена жалба от Д.Р. е определила тричленна комисия със задача да изясни случая.

И.Н.М. и Т.Г. И., които са свидетели на случая твърдят в писмените си обяснения, че на 20.10.2017 г. след като са приключили работа, началникът П.П. ги е закарал до хидроучастъка в гр. Летница към 17.15 часа. Докато се подготвяли за тръгване е дошъл Д.. След това е възникнал спор между П. и Д.Р. за лични неща. Свидетелите са категорични, че не са чули П. да обижда Р. или да го удря. Между тях не е имало физически контакт. В своето обяснение П.П. твърди, че е имало спор между него и Р., който не е свързан с работата, нито със здравословното състояние или религиозните му възгледи. Не му е посягал, нито се е държал арогантно или неетично към него.

След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства, да посочат нови доказателства, които искат да бъдат събрани, да изложат всичките си искания и и възражения, да посочат свидетели и да вземат отношение по становищата на другите страни.

От приложените протоколи се установява, че КЗД е провела открито заседание съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗД, на 25.04.2018 г., за което страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. са изслушани исканията на страните и съображенията им по съществото на спора. Предоставена им е възможност в 7-дневен срок да представят писмени заключителни становища.

С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 294 от 12.07.2018 г., постановено по преписка № 17/2018 г. КЗД е установила, че П.П. в качеството му на началник на район „Осъм“ Летница, Клон „Среден Дунав“ на „Напоителни системи“ ЕАД е осъществил дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „увреждане“ и „религия“ по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Д.А.Р., за което му е наложила на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗДискр. наказание глоба в размер на петстотин лева.

За да постанови този резултат, КЗД, петчленен разширен заседателен състав е приел, че са установени действия от страна на П. по отношение на Р., които да водят до нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. – увреждане и религия, изразени физически, което има като резултат накърняване на достойнството му. Прието е, че е имало спор и скарване между двамата в края на работния ден около 17-17.30 часа. Прието е, че преките свидетели на случилото се – И.М. и Т.И. не потвърждават, но писмените доказателства – медицинското удостоверение за пред съда и медицинската документация от ЦСМП гр. Ловеч недвусмислено сочат, че действително ответникът П. се е държал грубо и си е позволил по време на скарването да нанесе физически удари на жалбоподателя. КЗД е намерила, че следва да кредитира депозираните медицински документи, които доказват физически тормоз спрямо жалбоподателя имайки предвид йерархичната подчиненост на двамата преки свидетели към ответника. КЗД е приела, че твърдението, че ответникът е използвал обидни думи и квалификации спрямо жалбоподателя не е доказано. Според КЗД факта, че жалбоподателят е освободен от заеманата от него длъжност, считано от

01.02.2018 г. също говори, че конфликтът между него и ответника е довел до невъзможност Р. да изпълнява спокойно трудовите си задължения и да работи заедно с ответника П., който е негов пряк ръководител. За да постанови своя акт, КЗД е приела, че по правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. относно разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят е представил факти, които е подкрепил с писмени доказателства, даващи основание да се направи обосновано предположение за наличие на дискриминация, но ответникът П. не е успял да докаже в производството пред КЗД, че не е нарушил принципа за равенство в третирането по отношение на жалбоподателя Р.. По отношение на размера на наказанието, КЗД е взела предвид, че извършеното нарушение е еднократен акт, което се установява от показанията на свидетелката Г.А.Г., което се приема като смекчаващо вината обстоятелства и затова на ответника следва да се наложи глоба в рамер на петстотин лева - над минималния, установен в чл. 78, ал.1 от ЗЗДискр.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Обжалваното в настоящото съдебно производство решение на КЗД е издадено от компетентен орган. В чл. 47 от ЗЗДискр. в тринадесет точки са посочени правомощията и компетенциите на КЗД. Съгласно т.1, КЗД установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. В т.3 е предвидено, че КЗД налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда за преустановяване на дискриминационни практики.