Решение № 7077 от 19.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14271/2024
- Вид
- Решение № 7077
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Ина Бранимирова Маринова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 430 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 489 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 490 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 7077 гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100514271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на адв. С.С. от САК-особен представител на длъжника Т. Б. срещу определеното му възнаграждение по Постановление за възлагане от 14.08.2024 г. по изп.дело №1009/2023 по описа на ЧСИ А.Б. №850, получено на 10.09.2024 г. Отправя искане за определяне на допълнително възнаграждение, тъй като първоначално определеното му като особен представител е било съобразено с данъчната, а не с пазарната оценка на имотите по проведената публична продан, които са били възложени на спечелилите търга.
Жалбоподателят сочи, че определеното му възнаграждение не е съобразено по размер с пазарната оценка на продадените на търг имоти и е занижено. Същото е било изчислено неправилно върху данъчната оценка, а не върху пазарната такава, като ЧСИ не е съобразил това. При осъществяване на продажбата на търг, според жалбоподателя, вече имаме продажна пазарна цена и тя се явява тази по чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ. В Постановление от 14.08.2024 по изп.дело №1009/2023 ЧСИ А.Б. пропуска да изпълни задължението си за промяна на данъчната оценка на имотите с пазарната цена, по която трябва да се преизчисли възнаграждението на особения представител при интерес от 100 хиляди до 500 хиляди на 8650 лева плюс 4% за горницата над 100 хиляди според НМРАВ. Изпълнителното дело е с няколко имота, с огледи на всеки поотделно, които са продадени на няколко отделни търга, насрочвани по няколко пъти всеки от тях. Продължителността им често продължавала с часове и дори цял ден. Поддържа, че е присъствал при всички призовавания по делото.
Ето защо, моли за присъждане на допълнително възнаграждение съобразно пазарната 1 стойност на продадените в хода на изпълнителното производство имоти.
Ответникът по жалбата взискател "П.И.Б. АД, ЕИК ****, оспорва жалбата като недопустима, при условията на евентуалност, като неоснователна. Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само от посочените в чл.435, ал.3 ГПК лица и на посочените там основания, между които не е жалбоподателя – особен представител на длъжника. Освен това счита, че в случая възнаграждението на особения представител е било вече определено и заплатено при съобразяване приложимите към този момент разпоредби.
В депозираните по делото мотиви ЧСИ А.Б. е посочил, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът е определил дължимото възнаграждение на особения представител посочен от САК и назначен от ЧСИ. Твърди, че възнаграждението е било определено еднократно съобразно действащите и приложими разпоредби.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК. Под ненадлежно извършено наддаване законът има предвид нарушения на самата наддавателна процедура, а не нарушения в действия преди осъществяването на тази процедура.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
В случая е подадена жалба срещу определените в хода на провежданото изпълнително производство разноски за особен представител - възнаграждение по чл.47, ал.
6 вр. чл. 430 от ГПК от самия особен представител- адв.С.Д.С. от САК по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 ГПК доколкото не се обжалва постановлението за възлагане на посочените с разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК основания.
Жалбата е депозирана на 16.09.2024 г., като се обжалва постановление за възлагане на съдебния изпълнител от 14.08.2024 г. в частта на определеното възнаграждение на особения представител, връчено на последния на 10.09.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.
Тъй като възнаграждението по чл.47, ал. 6 вр. чл. 430 от ГПК е право на самия адвокат, то, същият е и процесуално легитимиран да оспорва определеният му от 2 ръководния орган по ГПК - съд или ЧСИ, размер на възнаграждението / в този смисъл ср. определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4328/2016 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, определение № 5 от 07.01.2015 г. по гр. д. № 7173/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС/.
Ето защо следва да се приеме, че и назначеният от ЧСИ особен представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК в изпълнителното дело има същото право да обжалва постановеното относно неговото възнаграждение, каквото право има и длъжника относно обжалване на разноските съобразно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество обаче, съдът намира че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
В случая, от една страна, с цитираното и обжалвано Постановление за възлагане на ЧСИ от 14.08.2024 г. не са определени разноските на особения представител – жалбоподател.
От друга страна, възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК е определено от съда еднократно на сумата 1944.00 лв., както е посочено в изпратеното по изпълнителното дело писмо на САК /л.255 от приложеното изпълнително дело/ на основание правилата на чл. 10, т. 2, вр. чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно приложимата към 14.12.2023 г. редакция.
Освен изложеното, съдът намира че следва да добави и следното:
С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. и актуалната практика на ВКС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните членки, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко 3 фактическата и правна сложност на делото.
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба на адв. С.С. от САК-особен представител на длъжника Т. Б. подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу определеното му възнаграждение по Постановление за възлагане от 14.08.2024 г. по изп.дело №1009/2023 по описа на ЧСИ А.Б. №850, получено на 10.09.2024 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4