Решение № 443 от 27.04.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Перник, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105945 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. А., с ЕГН: **********, чрез адв.

Н. Х., против Р. Г. Н., с ЕГН: **********, В. К. Б., с ЕГН: ********** и К. В.

К., с ЕГН: ********** /роден на 09.03.2005 г. т.е. навършва пълнолетие непосредствено след насрочване на делото и преди първото по делото о.с.з./, с която се иска 1/ да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на гр. Перник, одобрени със Заповед № РД 18 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 24.02.2022 г., който самостоятелен обект е с адрес: гр. ****** и се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение на сградата – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и който самостоятелен обект представлява жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ по схема от 65.36 кв.м., заедно с прилежащите му мазе № 11 от 4.47 кв.м. и 0.88 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори *** и ***, под обекта – имот с идентификатор

*** и над обекта имот с идентификатор *** и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху имота; 2/ да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата разделно всеки по 1000 лева или общо сумата от 3000 лева за периода от 01.02.2022 г. до 01.11.2022 г., представляваща сума, която ответниците са спестили, доколкото не са направили разходи за наем на имота, но ищцата за сметка на това е обедняла като не е реализирала доходи от ползване на имота с адрес:

1 гр. ****** и идентификатор *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 29.11.2022 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В първото по делото съдебно заседание след приемане на съдебна експертиза ищцата чрез процесуалния си представител е оттеглила частично иска си за неоснователно обогатяване – като е посочила, че предявява същия до сумата от 2250 лева – разделно или по 750 лева от ответник, а за разликата от общо 750 лева или по 250 лева на ответник оттегля претенцията си. Поради това и за сумата от 750 лева производството е прекратено.

В исковата молба се твърди, че ищцата била изключителен собственик на процесния имот с адрес: гр. ****** и идентификатор ***** – като ¼ идеална част от имота ищцата придобила по наследяване от своята майка Г.М. Н., починала на 16.05.1993 г., а останалите ¾ идеални части чрез покупко продажба от баща си Н.А.Н. – обективирана в Нотариален акт № 62, том VII, дело 2032/23.06.1994 г. на нотариус И.И.. С посочения нотариален акт бащата на ищцата лицето Н.А.Н. запазил за себе си безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху ¾ идеални части от имота, предмет на сделката.

На следващо място се твърди, че в следващите години /след сключване на сделката по нотариалния акт/ Н.А.Н. сключил граждански брак повторно – с ответницата Р. Г. Н. като заживял с нея в едно домакинство в процесния апартамент. Лицето Н.А.Н. обаче починало – на 01.02.2022 г. като със смъртта му според ищцата се погасило и вещното му право на ползване върху имота.

Независимо от смъртта на Н.А.Н. ответницата Р. Г. Н. продължила да живее в жилището с адрес: гр. ****** заедно с другите двама ответници – нейни син и внук. Ищцата от своя страна се опитвала многократно да си върне владението върху имота, но безуспешно като междувременно ответниците сменили ключовете от жилището и така ограничили достъпа й до него. Ищцата подавала множество сигнали до прокуратурата, но ответниците отказвали да напуснат имота с аргумента, че го били придобили по давност и имали права над него. В тази връзка и въпреки изпратени до тях покани – ответниците не напускали жилището, нито заплащали на ищцата наем.

Поради гореизложените съображения и доколкото ответниците обитавали фактически имота ищцата намира исковете си за основателни.

С исковата молба са представени: Нотариален акт № 62, том VII, дело 2032/23.06.1994 г. на нотариус И.И., удостоверение за наследници, договор за покупко продажба на жилище, схема на самостоятелен обект в сграда, удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за смърт, постановление отказ да се образувано досъдебно производство, покана и констативен протокол.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците Р.

Г. Н., В. К. Б. и К. В. К. не е постъпил писмен отговор – съдебните книжа са връчени на всички ответници на 16.01.2023 г. като на първата ответница 2 лично, а на вторите двама чрез първата ответница като лица от едно домакинство с родствена връзка.

В хода на производството по делото е разпит един свидетел на ищцата:

Е.М.Б., изслушана и приета е съдебно техническа експертиза относно стойността на наема за процесния период. Представено е удостоверение за сключен граждански брак като е приложено и копие от пр.пр. 521/2022 г. на РП Перник.

В съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 г., процесуалният представител на ищцата адв. Х. изразява становище за уважаване на исковете.

Поддържа, че ответниците изрично признават, че продължават да живеят в имота като така лишават ищцата от възможността да упражнява правата си.

Ответниците Р. Г. Н. и К. В. К., редовно призовани, се явяват лично /макар и със закъснение/ в съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 г. като изразяват становище за отхвърляне на исковете като неоснователни. В тази връзка ответницата поддържа, че няма намерение да освобождава имота, доколкото покойният й съпруг преди смъртта си имал намерение да й го остави. Поддържа и че двамата много се обичали и именно ответницата и децата й се грижели за него, като ищцата обратно не се интересувала от баща си, дори го биела. Поради това ответницата счита, че тя има права над процесния апартамент.

Ответникът В. К. Б., редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

От процесуалния представител на ищцата – адв. Х. са постъпили писмени бележки.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на ЗТСУ от 04.02.1981 г. се установява, че имот – апартамент № 8, находящ се в гр. ***** с площ от 65.36 кв.м., е придобит в собственост от лицата Г.М. Н. и Н.А.Н.. По делото липсва спор, че към момента на сделката приобретателите на имота са съпрузи.

Видно от удостоверение за наследници на Г.М. Н. същата е починала на 16.05.1993 г. като е оставила двама наследници: Н.А.Н. /съпруг/ и А. Н. А.

/дъщеря/.

На следващо място от нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 62, том VII, дело 2032/23.06.1994 г. на нотариус И.И. се установява, че на 23.06.1994 г. Н.А.Н. е продал на дъщеря си А. Н. А. своите собствени ¾ идеални части от апартамент № 8, находящ се в гр. **** с площ от 65.36 кв.м. /което жилище по документ за собственост е с адрес: гр. *** – кв. 97, ул. ***** с площ от 65.36 кв.м./. С посочения нотариален акт лицето Н.А.Н. е запазило за себе си вещното право на ползване върху апартамента безвъзмездно до края на живота си.

Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-199290/24.02.2022 3 г. процесният апартамент към момента е с адрес: в гр. ****** и е с площ от 65.36 кв.м.

От дубликат на удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Н.А.Н. е сключил повторно граждански брак – с ответницата Р.

Г. Н. /М./ - на 21.11.2005 г. в гр. Перник.

Видно от препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на Н.А.Н. обаче той също е починал – на 01.02.2022 г. като е оставил за свои наследници съпругата си ответницата Р. Г. Н. и дъщеря си ищцата А. Н. А.. Последната е извършила отказ от наследството на баща си съгласно отбелязване в удостоверението за наследници – обективиран в удостоверение № 1150/22.02.2022 г.

По делото е представена и покана до ответниците Р. Г. Н., В. К. Б. и К. В.

К., отправена от ищцата А. Н. А.. Със същата ищцата е уведомила ответниците, че процесният апартамент е нейна изключителна собственост и следва да го напуснат. Доколкото обаче последните обитават имота към 01.02.2022 г. /смъртта на Н.А.Н./ и след това като лишават ищцата от възможността да ползва имота си, то според нея й дължат наем от 300 лева месечно. Поради това и с поканата ищцата отправя искане до ответниците да й заплащат наем с оглед лишаването й от ползване на имота от 01.02.2022 г. С оглед уреждане на отношенията ищцата е поканила ответниците да се явят пред нотариус М.М. на 03.11.2022 г., за да й предадат владението и ключовете от имота. Документът е получен от ответника В. К. Б. на 18.10.2022 г.

Видно от констативен протокол от 03.11.2022 г., изготвен от помощник нотариус в кантората на нотариус М.М., обаче ответниците не са се явили в кантората на нотариуса в определения в поканата ден и час съответно не са предали владението върху имота на ищцата.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка от 23.11.2022 г. процесният апартамент е деклариран като изключителна собственост от А. Н. А..

На последно място от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.07.2022 г. и от материалите по приложената пр.пр.

521/2022 г. на РП Перник се установява, че процесният апартамент и след смъртта на Н.А.Н. продължава да се обитава от Р. Г. Н., В. К. Б. и К. В. К..

Последните са преустановили достъпа до имота на ищцата и отказват да признаят правата й върху имота съответно да й предадат владението върху същия. Ответниците се позовават на обстоятелството, че нямало къде да живеят, а имотът били наследили от Н.А.Н., който поначало бил имал намерението да им го прехвърли още приживе.

От показанията на свидетелката Е.М.Б. /на ищцата – без дала и родство със страните/ се установява, че познава ищцата от 1988 г. като двете били съученички и останали близки приятелки. Поради това и свидетелката познава и втората съпруга на бащата на ищцата – ответницата Р., като уточнява, че последните били женени от 2005 г. Свидетелката е наясно и с процесния апартамент в гр. **** като знае и че имотът е собствен на ищцата, макар да не била виждала документи. Според свидетелката жилището се обитавало приживе от покойния баща на ищцата, който живеел там с 4 ответниците със съгласието на ищцата. След смъртта му обаче последните отказвали да се изнесат. Свидетелката разказва, че ищцата правила множество опити да се разбере доброволно с ответниците, но безуспешно като ответницата Р. Н. в последна сметка отказвала както всякакъв достъп до имота, така и контакт с ищцата. Поради това ищцата търсила и съдействие от органите на МВР и прокуратурата.

На следващо място свидетелката разказва, че приживе на бащата на ищцата двете заедно посещавали имота много пъти. Свидетелката придружавала ищцата по нейна молба, доколкото последната се страхувала от поведението на ответниците и най-вече на Р. Н.. В тази връзка свидетелката допълва, че познава всички ответници, а последно посетила имота заедно с ищцата през 2021 г., когато й направило впечатление лошото състояние на жилището.

Свидетелката твърди и че ищцата разбрала от текстово съобщение за смъртта на баща си и когато отишла след това в имота отново помолила свидетелката да я придружи. Тогава обаче никой не им отворил. Ищцата се опитала да влезе с ключовете, които притежавала, но установила, че патронът на бравата е сменен. В тази връзка свидетелката си спомня, че това се случило на 19.02.2022 г. /когато се чествало обесването на В. Левски/.

На последно място свидетелката разказва, че дори когато баща й бил жив ищцата винаги го посещавала след като предупреди за това и позвъни, нищо че имала ключове. Това било така, доколкото ищцата била в лоши отношения с втората съпруга на баща си и се страхувала от нея. Последната обаче редовно вдигала скандали, искала пари от ищцата и я обвинявала, че не полага грижи за баща си.