Решение № 4374 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4374 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330107525 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. Г. Л. против „Креди Йес“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***/25.02.2025 г., е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/ 25.02.2025 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 1 500 лв. при годишен процент на разходите от 62, 539 %. Сочи, че в клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора е установено задължение за осигуряване на обезпечение на задължението, предмет на договора, което да отговаря на установените от страна на кредитора условия.

В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 1 493, 08 лв., платима на вноски, ведно с главницата и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план, което задължение било установено в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи заплащане на установената неустойка, тъй като последната е 1 уговорена при заобикаляне на правилото, установена в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, чрез предвиждане на задължение за заплащане на неустойка за кредитора се осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорната възнаградителна лихва. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Твърди, че чрез въвеждането на задължение за заплащане на неустойка се въвежда още един сигурен източник на доход в полза на икономически по-силната страна. Поддържа, че неустойката не съответства на вредите от неизпълнението, като последната е договорена в размер представлява приблизително 100 % от заетата сума. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че при сключване Договор за паричен заем № ***/ 25.02.2025 г. в полза на потребителя е предоставена пълна преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, като в последният е налице информация относно размера на предоставената сума и установената възнаградителна лихва, както и относно обезпеченията, които следва да бъдат предоставени. Твърди, че при сключване на договора ищецът е издал в полза на кредитора ценна книга, но не е осигурил обезпечение чрез гарант, който да отговаря на условията, установени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия. Сочи, че в полза на ищеца е предоставен заем в размер на сумата от 1 500 лв., като към момента на депозиране на отговора на исковата молба ищецът е заплатил сумата от 266 лв. Твърди, че потребителят е запознат с условията на договор чрез предоставянето на стандартен европейски формуляр, както и със задължението си за предоставяне на обезпечение. Сочи, че в клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора е индивидуално уговорено задължение за заплащане на неустойка, което задължение е установено под отлагателно условие – в случай на непредоставяне на неустойка, в тридневен срок след сключване на договора. Твърди, че неустойката е уговорена доброволно между страните – в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Сочи, че начина за заплащане на неустойката е установен предварително между страните, но 2 последната се дължи в нейния пълен размер от момента на възникване на основанието за заплащането й. Поддържа, че неустойката е установена с оглед типичната й обезпечителна функция. Сочи, че в договора е установено правото на потребителя да се откаже от договора, което е могло да бъде упражнено, след като потребителят установи, че не може да осигури исканите обезпечения. Твърди, че неустойката не следва да бъде включена в годишния процент на разходите по кредита, тъй като последната представлява разход, който потребителят следва да заплати, поради неизпълнение на задължението си по чл. 6, ал. 1 от Договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца основания за недействителност на посочената клауза на основанията, изложени в исковата молба – по реда, установен в петитума на исковата молба, с което е отправено искане до съда за установяване недействителността на клаузата за неустойка на няколко самостоятелни основания.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за заем № ***/25.02.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 3 458 лв. на 13 месечни вноски, всяка в размер от 151, 15 лв., с падеж на първата вноска на 25.03.2025 г. и падеж на последната вноска на 25.03.2026 г. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Установен е месечен лихвен процент от 4, 100 % и годишен процент на разходите от 62, 439 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – поръчител, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл.

10, ал. 1, т. 1 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество 3 съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл.

10, ал. 1, т. 3 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 1 493, 08 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора. По делото не са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

Следва да се пристъпи към разглеждане на първото, посочено от ищеца основание за недействителност на клаузата за неустойка, а именно – поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

В клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 131, 22 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

4

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 6, ал. 2 Договора, поради установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.