Протокол с решение от ОСЗ № 4938 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 4938 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330115048 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П. Я. Я. срещу В. К. С.Ч.. Твърди се, че страните сключили неформален договор за заем от 06.03.2020 г., по силата на който ответникът получил сумата 900 лв. Твърди се, че ответницата подписала разписка от 06.03.2020 г. и се задължила в срок до края на м. април 2020 г. да върне получената сума. Ищецът предал уговорената сума, но същата не била върната в уговорения срок, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47 ГПК. Моли съдът да признае дължимостта на главницата от 900 лв. и обезщетение за забава 407.40 лв. за периода 30.04.2020 – 26.05.2024 г. Претендира законна лихва от подаване на заявлението и разноски в производството.

Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срок. По същество оспорва иска и в частност да е получила сумата. Навежда също възражение за погасителна давност, което обаче е преклудирано, тъй като е направено след срока за отговор на исковата молба. По същия начин са преклудирани и възраженията на ответника във връзка с оспорването истинността на представената разписка.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. За основателността на исковете следва да са настъпили следните юридически факти – сключен договор за заем между страните, като е предадена от ищеца на ответника сумата от 900 лв., да е настъпил падежът за връщане на тази сума, длъжникът да е изпаднал в забава, като ищецът следва да установи и 1 размера на тези вземания.

Установява се от приложената към исковата молба разписка, че ответницата В. е направила изявление на 06.03.2020 г., че се задължава да върне сумата от 900 лв. на П. Я. до края на месец април 2020 г. Авторството на тази разписка, като неоспорено в срок от ответника, се приема за доказано, че принадлежи на ответницата В. С.. С това изявление действително ответницата не признава директно, че е получила сумата от 900 лв., но признава задължението си да върне същата сума.

От друга страна, по делото бяха приложени протоколи от разпит на ответницата по досъдебно производство № 59/2022, както и по НОХД № 1002/2025 на Районен съд Пловдив, като тези нейни разпити съдържат изявления, които следва да се ценят като признания на ответника за неизгодни за нея факти. По принцип е вярно становището на ищеца, че събрани по друго дело свидетелски показания не могат да се ценят в настоящото производство.

В случая обаче това търпи изключение, тъй като изявленията на ответницата не се ценят като свидетелски показания, а като извънсъдебно признание на страна по делото.

Така в протокола за разпит по досъдебното производство от 08.02.2022 г. ответницата признава, че е помолила ищеца П. Я. за заем, като той й дал сумата от 900 лв., а тя подписала документ, когато ги получила, и поела ангажимент да ги върне. В същия смисъл са и признанията на ответницата в съдебния протокол по цитираното наказателно дело, в който сочи, че дължала на П. Я. 900 лв.

Съвкупната преценка на всички тези изявления на самия ответник, обективирани в подписаната разписка, с която признава, че за нея е възникнало задължение за връщане на сумата от 900 лв., и изявленията й по съответното наказателно производство, че се касае за 900 лв., които е получила в заем от ищеца П. Я., водят до извода, че е доказано предаването на тази сума.

Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника, че тези доказателствени източници не доказват категорично предаването на сумата.

Освен че това се признава буквално пред органа на досъдебното производство, изявлението в разписката за възникване на задължението за връщане също доказва предхождащо получаване на сумата.

Така обсъдените писмени доказателства се подкрепят и от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Г., която, макар да дава вторични показания, потвърждава, че е разбрала от майката на ищеца, че същият е дал пари в заем на ответницата. Изразената от свидетелката несигурност за конкретната сума и за употребените думи, с които й е било казано относно дадения заем, според съда, тъкмо напротив, доказват добросъвестността на свидетелката, която не се стреми непременно да преповтори в пълнота тезата на ищеца, а да пресъздаде това, което действително си спомня. Макар и с несигурност, посочената от нея сума 900– 1000 лв. подкрепя писмените доказателства за размера на получената сума.

2

По отношение на показанията на свидетеля Т. съдът счита, че те по своето същество не опровергават останалите коментирани доказателства.

Напротив, свидетелят посочи, че по данни на ответницата същата е имала задължение за връщане на парична сума към ищеца във връзка с битови сметки. Потвърди се и размерът на това задължение – 900 лв. Дали мотивът на дадения заем е бил плащане на битови сметки или някаква друга причина, е без значение по делото, тъй като от значение е получаването на паричната сума, без оглед за какво е била потребена от ответницата.

От друга страна, показанията на св. Т. следва да се ценят, като се има предвид неговата заинтересованост, доколкото живее на семейни начала с ответницата, както и че по-голямата част от показанията му представляват изявления на самата ответница.

Свидетелят, от една страна, заяви, че разписката е била подписана поради заплаха от ищеца, но в същото време, присъствайки на подписването на тази разписка, той не споделя лични впечатления от отправяне на такава конкретна заплаха. Нелогично е също ответницата, получавайки заплаха от ищеца, да не се обърне за помощ към придружаващия я Т., а вместо това да подпише разписката.

Не може категорично да се даде вяра и на твърдението на свидетеля, че не е видял предаване на парична сума именно на тази дата, тъй като същият заяви, че не е видял подписвания документ, който би имал възможност да види, след като е имал видимост дали се предава парична сума.

Отделно от изложеното, показанията на свидетеля противоречат на всички останали по делото доказателства – в това число признанията на ответницата и показанията на свидетелката Г..

Всичко изложено води до извода, че ответницата е получила сумата от 900 лв., без значение дали чрез реалното й предаване или чрез плащане на нейни задължения в същия размер. Договорът за заем е реален, защото се сключва с предаване на сумата, но предаване не означава задължително даване на парите на ръка. То може да бъде чрез превод по банка, чрез плащане на задължение на заемополучателя или по друг начин.

Впечатлението на свидетеля Т., че не е получавана такава сума нито на ръка, нито по банка, се изясни от свидетеля, че не е присъствал на предаването на такава сума, нито му е споделено от ответницата, което не означава, че такива пари не са били дадени.

Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка за основателност на иска, а именно - сключването на договора за заем чрез получаване на сумата от 900 лв.

Не се дава вяра на показанията на свидетеля Т., че в тази сума се включва и наказателна лихва, тъй като тези показания са основани на твърдения на ответницата, които не съответстват на нейните собствени показания пред органите на наказателното производство.

Установява се настъпването на падежа за връщане на сумата, посочен в приложената към исковата молба разписка, а именно - края на месец април 3

2020 г., или с други думи – 30.04.2020 г. С настъпването на падежа е възникнало задължение на ответницата да върне получената сума от 900 лв., като ответницата нито твърди в становището си по делото, нито доказва да е върнала тази сума.

Единствено такива данни се съдържат в изявленията на самата ответница по наказателното дело, в съдебната му фаза, с които се сочи, че част от тази сума е била погасена. Тези изявления обаче, доколкото третират положителни за ответницата факти, не се ползват с такава доказателствена стойност, каквато признанията за неизгодни факти.

Освен това твърдение за частично плащане изобщо не се поддържа в настоящото дело. Съвкупната преценка на изявленията и позицията на ответника води до извод за противоречие и недоказаност да е погасена каквато и да е част от дадения заем. Ето защо искът за главница се явява изцяло доказан и следва дължимостта на тази сума да се признае за установена между страните.

По отношение на обезщетението за забава, доколкото се установи главното вземане и настъпването на падежа му, ответницата е изпаднала в забава в деня, следващ падежа, а именно - 01.05.2020 г. Ето защо обезщетение за забава се дължи за периода 01.05.2020 г. – 26.05.2024 г., датата, предхождаща заявлението пред съда.

За изчисляване на този размер съдът не се нуждае от специални знания, доколкото е определен от закона, като законната лихва за този период е в размер на 406,46 лв. или 207,82 евро, като искът за обезщетение за забава подлежи на отхвърляне за периода от 30.04.2020 г. до 01.05.2020 г., или за горницата над 207,82 евро до претенцията от 208,30 евро.

Сумата от 900 лв. / 460,16 евро, следва да се присъди, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда на 27.05.2024 г. до окончателното плащане. По този начин искът за лихва е частично основателен и следва в посочените части за 207,82 евро да се признае дължимост, а в останалата част да се отхвърли.

При изхода от спора разноските по иска за главница следва да се присъдят изцяло в полза на ищеца, а именно 25,56 евро държавна такса. По иска за лихва държавната такса по съразмерност се получава 25,50 евро.

По отношение на адвокатския хонорар – претендира се такъв в размер общо на 800 лв. за исковото и заповедното производство. Липсва възражение за прекомерност, поради което следва да се определи в пълен размер и по съразмерност да се присъдят 799,43 лв. или 408,74 евро.

За отхвърлената част от иска се дължат 0,15 евро от претендирания от ответницата адвокатски хонорар, които са в тежест на ищеца.

На ищеца се дължат и разноски за държавна такса за преписи в размер на 0,35 евро, или по съразмерност 0,34 евро.

Така, след приспадане на взаимните задължения за 0,15 евро в тежест на ищеца и 0,34 евро в тежест на ответника, се получават 0,19 евро в тежест на ответника и в полза на ищеца.

4

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр с чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД, ч е В. К. С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на П. Я. Я., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9146/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 460,16 евро/900 лв. - главница по сключен между страните договор за паричен заем, обективиран в разписка от 06.03.2020 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 27.05.2024 г., до окончателното плащане; сумата от 207,82 евро/406,46 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лухва върху главницата за периода от 01.05.2020 г., вкл. до 26.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, вр с чл.86 ЗЗД за горницата над 207,82 евро/406,46 лв., до претенцията от 208,30 евро/407, 40 лв. и за периода от 30.04.2020 г. до 01.05.2020г.

ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, да плати на П. Я. Я., ЕГН **********, разноски, както следва:

51,06 евро за държавна такса по заповедното и исковото производство, 408,74 евро - адвокатски хонорар за двете производства, както и разноски за такси за преписи –0,19 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 2седмичен срок от днес.

Съдът указва на ищеца в 1-седмичен срок от днес да представи банкова сметка за плащане.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 12,04 часа