Решение № 853 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Елена Тахчиева

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500507 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение №5409/25.10.2023г по описа на СГС, ГО, I-14 с-в, е осъдена Столична община да заплати на П. С. К. - Н., ЕГН ********** на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 08,04,2022г. увреждане, в резултат на падане, предизвикано от необезопасена неравност в гр.София, на тротоар в района на ул. „Трети март“ № 41А, ведно със законната лихва от 06,02,2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 861,81лв., обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода 08,04,2022г. до 06,02,2023г., като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000,00лв. до пълния предявен размер от 25100,00лв. и за обезщетение за забава за разликата над 861,81 лв. до пълния предявен размер от 2126,53 лв. като неоснователни. Осъдена е Столична община да заплати на П. С. К. – Н. на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сумата от 563,98лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата и получените обезщетения за временна неработоспособност, за периода от 08,04,2022г. до 20,07,2022г., ведно със законната лихва от 06,02,2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 35,13 лв., обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на плащане на всяко парично обезщетение за временна неработоспособност до 06,02,2023 г.

Осъдена е Столична община да заплати на П. С. К. - Н., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1908,70лв. - разноски по делото. Осъдена е П. С. К. - Н., ЕГН **********, 3 да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 63,80лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от юрк. В. Н., в частта му, с която са уважени исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди и лихвите за забава, с доводи, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните 1 правила и материалния закон. Сочи, че не оспорва вида на уврежданията, които е претърпяла ищцата, но оспорва мястото, на което е получила травмите. Възразява срещу кредитиране на показанията на св.Е. Б., която е описала инцидента с посочване на детайл, който не следва да е особено важен, а именно, че телефонът на ищцата е паднал от чантата й, което доказва възражението за съпричиняване, че пострадалата се е разсеяла от гледане на екрана на телефона, както и относно височината на неравностите на плочките 25-30см, което не кореспондира с представения снимков материал. Излага доводи, че свидетелката не е случайно минавала край инцидента, а е позната на ищцата. Поддържа, че не са съобразени причините от смесен характер за продължителното възстановяване на ищцата, а именно наличието на професионално заболяване от работата й с клавиатура и мишка, което се установява и от решението на ТЕЛК и което основава частична липса на причинноследствена връзка.

Излага доводи, че е следвало първоинстанционният съд да отмени хода на делото по същество и да събере доказателства относно отношенията на свидетелката със Столична община.

Поддържа, че не е доказано, че процесните неравности са опасни, като не всяка неравност може да бъде отстранена от общината бързо, като следва да се съобрази, че други жители на квартала или случайно премиващи не са се наранявали.

Сочи, че не е обсъдено наведеното възражение за съпричиняване за проявено невнимание от ищцата по време на придвижването й, както и, че добре е познавала мястото на инцидента, тъй като живее на улицата, на която е настъпил.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и в частта за разноските, като при евентуалност да се намалят наполовина присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Ответната страна-П. С. К. е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението от Столична община да поддържа пътната инфраструктура, съгласно чл.48, т.2, б. „б” от Правилника за прилагане на закона за пътищата, което е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност, при настъпило увреждане.

Позовава се на заключението на съдебно-медицинската експертиза, от което са установени настъпилите увреждания, както и механизмът на настъпването им, като по делото не е установена друга причина.

Сочи, че е недоказано възражението за съпричиняване, което не може да почива на предположения. В болничния лист е вписано „злополука нетрудова”, а не обща трудова злополука и професионално заболяване, като при обжалване на същия от НОИ е оставено без уважение. Свидетелски показания на св.Н. и Д. счита, че следва да се кредитират като непротиворечиви, тъй като кореспондират на всички доказателства по делото. Свидетелката Д. не е заинтересовано лице, като обстоятелството, че е присъствала на сватбата на ищцата не обоснова това твърдение. Същата няма дела с ответника към датата на даване на показанията, като наличието на дело за наложено дисциплинарно уволнение е ирелевантно за процеса.

Подадена е насрещна въззивна жалба от П. С. К. срещу решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 25 100лв., ведно със законната лихва, с доводи, че е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че обезщетението е занижено и не отговаря на принципа на справедливост, съдебната практика и конкретните икономически условия към момента на увреждането, като неправилно е преценена тежестта на увредата, продължителността на лечението, претърпените страдания и психически травми, както и, че болките не са преминали и се налага да продължава лечението си. За неоснователни сочи доводите, че продължителността на болките и страданията й се дължат на професионално 2 заболяване, а не на травматичното увреждане-счупване на горен десен крайник, като представените доказателства от регионалната картотека на медицинските експертизи са ирелевантни. Не е доказано, че в ТЕЛК или НЕЛК има регистрирано професионално заболяване. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до пълния предявен размер от 25 100лв.

Ответната страна–Столична община е оспорила насрещната въззивна жалба с доводите, изложени във въззивната й жалба.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонният съд и тя е следната:

Ищцата П. С. К. е посочила в исковата молба, че на 08,04,2022 г., в гр. София, кв.

Филиповци, около 17:00 часа, в района на ул. „Трети март“ № 41а/стр.63/, е попаднала в увреден участък на тротоара, настъпила е разклатена плочка, която се е повдигнала почти вертикално, и се е спънала, залитнала и паднала с цялата си тежест, подпирайки се на дясната си ръка. Почувствала силни болки в областта на дясната ръка и левия крак, а впоследствие било установено счупване на горния край на лакътната кост, закрито. Навела е доводи, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗП и чл. 3, ал. 1 вр. чл. 29 вр. чл. 31 от ЗДвП, общината отговаря за поддръжката за пътя и прилежащите тротоари, като допуснатата неравност е в резултат на противоправно бездействие на служителите на Столична община, натоварени с поддръжката на пътя. Посочила е, че процесният участък на тротоара не е бил обезопасен или сигнализиран. Претърпяла е болки и страдания от причиненото и телесно увреждане и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение и получените обезщетения по общественото осигуряване.

Претендирала е на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, осъждане на ответника за сумата от 25100,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 08,04,2022г. увреждане, ведно със законната лихва от 06,02,2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2126,53 лв., обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 08,04,2022 г. до 06,02,2023г., сумата от 563,98 лв. (допуснато увеличение с определение от 25.09.2023 г.), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата и получените обезщетения по общественото осигуряване за периода от 08,04,2022 г. до 20,07,2022 г., ведно със законната лихва от 06,02,2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 35,13лв. (допуснато увеличение с определение от 25.09.2023 г.), обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на плащане на всяко парично обезщетение за временна неработоспособност до 06,02,2023 г.

Ответната страна-Столична община е изложила становище за неоснователност на предявените искове. Не е оспорила, че е задължение на общината да поддържа тротоарната настилка в процесния участък на ул. „Трети март“. Оспорила е изложения в исковата молба начин на настъпване на увреждането, твърдените вреди да са в причинна връзка с механизма на инцидента. Посочила е, че общинските власти не са задължени да отстраняват всяка неравност, а само такива повреди, които създават непосредствена опасност за пешеходците.

При оглед на мястото от страна на служители на общината не са били намерени разклатени или изправени вертикално плочки на тротоарната настилка. Единствено се наблюдавали повдигнати плочки от корени на дървета, но те трудно могат да предизвикат падане.

Оспорила е претендирания размер като прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост. Релевирала е възражение за съпричиняване на увреждането от страна на 3 ищцата, която не е проявила нужното внимание при преминаване през увредения участък, както и е навела доводи, че продължителният период на лечение е резултат и от професионално заболяване. Оспорила е присъждането на адвокатски хонорар при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ, тъй като има данни, че ищцата не е материално затруднена.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции, като е приел, че Столична община следва да отговаря за поддръжката на тротоара на процесната улица, тъй като е общинска собственост и не е изпълнила задълженията си за поддържане на собствеността си, носи отговорност поради действията на лицата, на които е възложила работа по поддържане на собствеността си. Приел е, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата.

Не се спори между страните по делото, че ищцата е претърпяла телесно увреждане, от което е търпяла болки и страдания, но се оспорва механизмът на причиняване на увреждането, противоправното поведение и причинната връзка между тях.

Видно от представен лист за преглед в КБД/СО на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД за пациент П. С. К. - Н., приета и изписана на 08,04,2022 г., е , че е била назначена терапия мека превръзка. В болничен лист на ищцата е посочена диагноза - счупване на горния край на лакътната кост.

По делото е представен снимков материал, който установява идентично състояние на тротоара в района на ул. „Трети март“ № 41. Установява се, че плочките на тротоара са разбити, разместени и повдигнати от корените на намиращо се в близост дърво.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на инцидента от 08,04,2022г., П. С. К. - Н. е получила следните увреждания, които имат травматичен характер: счупване на горния край на дясната лъчева кост-закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Контузия с кръвонасядане в областта на лява коленна става. Вещото лице е посочило, че тези увреждания са в състояние да бъдат получени от описания в исковата молба механизъм. Било е проведено консервативно лечение в домашноамбулаторни условия. След инцидента на 08,04,2022г. ищцата посетила травматологичен кабинет в УМБАЛСМ "Пирогов" ЕАД. Направени са рентгенографии на дясна лакътна става и лява коленна става, като е установено счупване на горния край на дясна лъчева кост, поставена е мека имобилизация, назначени са обезболяващи. Оздравителният период е продължил 104 дни. Болките и страданията, които е търпяла ищцата, са били найинтензивни непосредствено след травмата, след поставяне на имобилизацията и в началото на раздвижването. Провела е 14 физиопроцедури-2 курса. Не са налице изменения в ставата, нито данни за износване. В конкретния случай без разместване, към момента без изменения в ставата, без данни за износване на ставата. При извършения от вещото лице преглед не се е установило функционален дефицит в дясна лакътна става и лява коленна става, не се очаква възникване на отоци на горен десен крайник. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент ищцата е без функционален дефицит в дясна става. Било е проведено правилно лечение. За в бъдеще с провеждане на периодични физиологични упражнения оплакванията могат да отзвучат. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че основният възстановителен период е един месец, като за да продължи неработоспособността 104 дни са били налице индивидуални оплаквания от страна на ищцата.