Решение № 466 от 26.07.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 41/2021
- Вид
- Решение № 466
- Подписан
- 26.07.2021
- Състав
- Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 129, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 466 гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Теодора Кръстева
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000041 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Еф Джи Ай Имобилиаре“АД- гр.
София, „Роуд Дизайн“ АД, гр. София, „Брукълс Инвестмънт“ ЕООД- гр.
София, „Лайт Инвестмънт“ЕООД- гр. София, „Ностема“ С.р.л.- Рим, Р.
Италия, „Ер Ем Джи Имобилиаре“ С.р.л.- Р. Италия, „Гуифор БГ“ЕООД- гр.
София и „Фламар БГ“ ЕООД- гр. София, всички чрез адв. В.К. К. от САК, срещу решение № 260288 от 6.11.2020 г. по т.д.№ 780/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 17 състав, с което по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД „Еф Джи Ай Имобилиаре”АД, е осъдено да заплати на „Оханас индъстрийс”ЕООД- гр. София сумата от 29 337, 45 лв., а всеки от останалите жалбоподатели- сума от по 9779, 15 лв., представляващи заплатена на отпаднало основание сума по развалено споразумение от 19.12.2018 г. за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, ведно със законната лихва върху тях от 24.04.2019 г., както и направените по водене на делото разноски.
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, 1 поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е кредитирал показанията на посочените от ответниците свидетелите С. и М., по съображения за тяхната недопустимост, на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК в частта, в която установяват постигнато между страните съгласие за изменение на съдържанието на споразумението от 19.12.2018 г., обема на поетото с него задължение- сключване на предварителен договор за продажба на дружествените дялове освен на „Монтероза“ООД, още и на „Монтеверде“ООД. Твърди се, че поради това нарушение, изразяващо се в отказа на съда да обсъди по същество в мотивите на решението си и да кредитира допуснатите и събрани от него гласни доказателства, ответниците са били лишени от възможността да посочат други доказателства за установяване на същото обстоятелство, или да направят други доказателствени искания за събиране на доказателства, установяващи обстоятелствата, на които основават защитната си теза.
Посочено е, че същевременно съдът е кредитирал показанията на посочения от ищеца свидетел И. И., които касаят същите обстоятелства, с което е нарушен установеният в нормата на чл. 9 от ГПК принцип на равенство на страните в процеса. Изложено е, че свидетелите на ответниците са допуснати за установяване на обстоятелствата относно воденето на преговорите, а не за изменение на сключеното на 19.12.2018 г. споразумение, за което разпитът на свидетелите нито е поискан, нито е бил допускан. Същевременно, в жалбата се твърди, че от показанията на свидетелите С. и М. се установява, че причината, поради която не са били сключени предварителните договори, е липсата на осигурено финансиране на купувача за придобиване дяловете и на двете дружества (респ. за придобиване на двете сгради), а не поради липса на консенсус между съдружниците, както и че от „самото начало“ предмет на продажбата са били и двете сгради, а не само тази, апортирана в капитала на „Монтероза“ООД. Изложено е, че споразумението от 19.12.2018 г. е във връзка със задължението за сключване на предварителен договор за покупкопродажба на дружествените дялове единствено на „Монтероза“ООД в срок до 31.01.2019 г., тъй като купувачът „Оханас Индъстрийс“ ЕООД не е разполагал с финансови средства, поради което са уговорили, че ако договорът не бъде сключен в този срок продавачите имат право да задържат гаранцията от 50 000 лв. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че споразумението от 2
19.12.2018 г. касае продажбата на дяловете само на „Монтероза“ООД, без да обсъди показанията на свидетелите М. и С., от които е установено, че предметът на сделката никога не е променян, т.е. включва и продажбата на дяловете на „Монтеверде“ООД, както и че в проекта за предварителен договор е била добавена клауза, че дружествените дялове на „Монтероза“ООД се продават само при условие, че бъде купена и сградата на „Монтеверде“ООД. Наведен е довод, че продавачите на дружествените дялове не са поемали задължение за оказване на съдействие на приобретателя на дяловете за финансиране на придобиването им с договор за банков кредит, поради което не може да им се вмени във вина, че са станали причина да не бъде сключен предварителният договор. Посочено е, че непосредствено преди датата на сключване на предварителния договор „Оханас Индъстрийс“ЕООД е изменило уговорените по него условия, като е изключило придобиването на дяловете на „Монтеверде“ООД като условие за това и е предложило цената да бъде заплатена еднократно преди сключване на окончателния договор, а не както е било уговорено- половината от сумата по нея - преди сключване на предварителния такъв. По тези съображения, във въззивната жалба се твърди, че предварителният договор не е бил сключен по изключително по вина на купувача на дружествените дялове, поради което в полза на дружествата- прехвърлители е възникнало правото по чл. 4 от споразумението да задържат заплатената им като парична гаранция искова сума. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените по делото искове, както и за присъждане на сторените по водене на делото разноски.
Въззиваемият „Оханас Индъстрийс“ЕООД оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. С. се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че след като между страните е подписано споразумението от 19.12.2018 г., всякакви други уговорки между тях, които не са инкорпорирани в него, не следва да се взимат предвид и е недопустимо установяването на такива със свидетелски показания. Посочено е, че съдът е изложил мотиви за обстоятелствата, чието установяване е приел за недопустимо със събраните гласни доказателства, а именно, относно изменяване съдържанието на споразумението, с установяване на уговорки, които не са включени в него.
3
Изложено е, че ищецът не е оспорвал обстоятелството, че са били водени преговори за придобиване дяловете на двете дружества-„Монтероза“ООД и „Монтеверде“ООД, но в споразумението от 19.12.2018 г. не е включена клауза, засягаща дружествените дялове на „Монтерверде“ООД, поради което първоинстанционният съд не е нарушил процесуалните правила, като е отказал да кредитира показанията на посочените от ответниците свидетели, в частта, с която установяват уговорки относно предмета на предварителния договор, които не са инкорпорирани в споразумението. Поддържа се, че ищцовото дружество е заплатило исковата сума, чието връщане се претендира, в изпълнение на споразумението от 19.12.2018 г., представляващо самостоятелен договор, а не въз основа на предварителния договор, какъвто не е бил сключен. Изразено е становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че предварителният договор за продажба на дяловете на „Монтероза“ООД не е бил сключен поради виновното поведение на ответниците, които не са оказали на „Оханас Индъстрийс“ ЕООД необходимото съдействие за отпускане на банков кредит за придобиване дяловете на дружеството, като не му е предоставил изискваните от банката документи, независимо от това, че такова задължение не е изрично уговорено в споразумението, доколкото необходимите за това документи са били в държане единствено и само на ответниците и без тяхното съдействие не е било възможно да бъде завършено опускането на средствата по кредита. Наведен е довод, че едва на 21.01.2019 г., т.е. след датата, уговорена със споразумението, на пълномощника на купувача е бил изпратен проект на предварителен договор, който включва продажбата на дяловете на „Монтеверде“ООД. Посочено е, че съгласно клаузата на чл. 4 от споразумението продавачите имат право да задържат заплатената гаранция, само ако купувачът откаже да сключи предварителния договор за изкупуване дяловете на продавачите в „Монтероза“ООД, съгласно същото споразумение, какъвто отказ се твърди, че в случая не е налице. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по водене на делото разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
4
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между странните по делото, че жалбоподателите са съдружници в „Монтероза“ООД- „Еф Джи Ай Имобилиаре“АД с дялово участие от 360 000 лв., а „Роуд Дизайн“ЕООД, „Брукълс Инвестмънт“ЕООД, „Лайт Инвестмънт“ ЕООД, „Ностема“ООД- Р. Италия, „Ер Ем Джи Имобилиаре“ООД- Р. Италия, „Гуифор БГ“ЕООД и „Фламар БГ“ЕООД- с дялово участие от по 120000 лв. всеки от споменатите съдружници.
Не се спори също, а това се установява и от данните по партидата на „Монтеверде“ООД в търговския регистър, че част от жалбоподателите са съдружници в това дружество, съответно „Ер Ем Джи Имобилиаре“- Р.
Италия с дял от 220 000 лв., „Фламар БГ“ЕООД- България и „Гуифор БГ“ЕООД- България с дяловото участие от по 330 000 лв. всеки, „Лайт Инвестмънт“ЕООД и „Брукълс Инвестмънт“ЕООД с дяловото участие от по 360 000 лв., както и две дружества, които не са страни по настоящото дело„Либертас“ЕООД, с ЕИК 175383407- гр. София, ***, ет. 1, ап. 1, с дялово участие от 40 000 лв. и „Бордони“ЕООД, с ЕИК 175333443- гр. София, ***, с дялово участие от 360 000 лв.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че на 19.12.2018 г. между „Еф Джи Ай Имобилиаре”АД, „Роуд Дизайн“ АД, „Брукълс инвестмънт“ЕООД, „Лайт Инвестмънт“ЕООД, „Ностема“ С.р.л., „Ер Ем Джи Имобилиаре“ С.р.л., „Гуифор БГ“ЕООД и „Фламар БГ“ЕООД, като продавачи и съдружници в „Монтероза“ ООД, от една страна и „Оханас индъстрийс”ЕООД, като купувач от друга, е сключено споразумение, в преамбюла на което страните са констатирали, че се намират в преговори за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на дяловете на продавачите в „Монтероза“ООД. В клаузата на чл. 1 от споразумението купувачът „Оханас Индъстрийс“ ЕООД се е задължил да заплати в полза на всички продавачи сумата от 50 000 евро, по сметката на единия от тях- „Еф Джи Ай Имобилиаре”АД, посочена в чл. 2 от него, която според чл. 3 служи за 5 гаранция относно намерението на купувача да сключи предварителния договор до 31.01.2019 г. Съгласно чл. 4, ако купувачът откаже да сключи предварителния договор в този срок, така заплатената сума остава в полза на продавачите, а ако страните сключат договора в уговорения срок, сумата се счита част от първата вноска от покупната цена (чл. 5). Не се спори също, а това се установява и от приетото в първоинстанционното производство преводно нареждане (кредитен превод), че на 21.12.2018 г. сумата е била заплатена по уговорения в споразумението начин в левовата ù равностойност от 97 781.80 лв.
В първоинстанционното производство, като доказателства по делото са приети снети на хартиен носител писма, представляващи разменена електронна кореспонденция между пълномощниците на страните- И. И. на „Оханас Индъстрийс“ЕООД и М. М.- на дружествата-продавачи, във връзка с готовността им за сключване на предварителния договор.
С електронно писмо от 18.01.2019 г. представител на „Оханас Индъстрийс“ЕООД е уведомил пълномощника на продавачите М. М., че към същата дата те не са представили документите, необходими за разглеждане на искането за отпускане на кредит от кредитния комитет на „БАКБ“АД, за които са били уведомени на срещата, проведена на 15.01.2019 г., необходими за извършване на „дю дилижънс“ на дружеството, чиито дялове са предмет на продажбата, като ги е поканил да ги представят най-късно до 21.01.2019 г. с предупреждение, че в противен случай предварителният договор не може да бъде сключен на уговорената дата.