Решение № 440 от 23.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Перник, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500495 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 531/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6272/2022 г.

Пернишкият районен съд е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че В. Х. Т., ЕГН ********** от *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор - като цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 13.05.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. - България“ сумата от 3427.24 лв./три хиляди четиристотин двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена част от главница, цялата предсрочно изискуема от 20.05.2019 г. по недействителен договор за потребителски кредит № PLUS- ***, сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.- България“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ЧГД № 5589/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, като е отхвърлил иска за сумата от 12812.86 лв., представляваща разлика до пълния предявен размер от 16240.10 лв., както и за сумата от 5003.18 лв., 1 претендирана като обезщетение за забава за периода от 21.05.2018 г. до 24.10.2022 г., като неоснователни.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските , като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Х. Т. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от общо 75.98 лева /седемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от общо 172.00 лв. /сто седемдесет и два лева/, представляваща направени разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД , с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин. бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Н. Г.

П., с която се оспорва решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, поставено при допуснати съществени процесуални нарушение и неправилно приложение на материалния закон.

Намира, че неправилно първата инстанция е преценила, че процесният договор не отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че договорът е изготвен на разбираем и четлив език. На следващо място се сочи, че първоинстанционния съд погрешно е приел, че с договора са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се излагат подробни съображения в подкрепа на противното. Цитира се богата съдебна практика по сходни казуси, с което да се затвърдят твърденията на въззивния жалбоподател. Относно изложеното в мотивите на съда, че в погасителния план не е отразено по какъв начин се погасяват задълженията, се сочи, че в конкретния случай изискването към съдържанието на погасителния план е изпълнено - в същия са посочените размерът на погасителните вноски, броят, периодичността и датите на плащане. В заключение жалбоподателя изразява несъгласие и намира за неправилен извода на съда, че от договора за потребителски кредит не става ясно по какъв начин потребителя издължава сумата заплатена от кредитора на застрахователя като застрахователна премия, като сочи, че това се съдържа в Общите условия по договора и излага подробни доводи за това. В подкрепа на изложеното отново се цитира богата съдебна практика. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение.

Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, както и за присъждане разноските направените в заповедното производство.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение на размера на възнаграждението на особения представител. В случай, че съдът осъди Агенция за събиране на вземания ЕАД да заплати разноски на ответната страна по делото, моли съдът служебно да направи 2 прихващане на присъдените разноски. Прави се възражение в случай, че ответната страна се представлява от процесуален представител по реда на чл.

38 ЗАдв, за липсата на основание за предоставяне на безплатна правна защита на длъжника в настоящото производство.

В предоставения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна и първоначален ответник В. Х. Т..

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Като е преценил приложеното ч.гр.дело № 5589/2022 г., на РС – Перник, съдът е приел, че е водено заповедно производство по реда на чл. 41 0 ГПК за сумите, предмет на настоящото производство, поради което е направил извод, че предявеният установителен иск е допустим.

Съдът е приел, че по силата на договор за потребителски кредит, отпускане на нреволвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***- ***дина се установява, че на *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България“ и ответника В. Х. Т. е постигнато съглашение, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. България“ се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 16400 лева и да заплати вместо него застрахователна премия „Защита на плащанията“ в размер на 5904.00 лева. Страните се уговорили кредитополучателят да заплати такса ангажимент в размер на 574.00 лева и да върне заетата сума, ведно със заплатената застрахователна премия и договорна лихва от 13.79 % на 94 броя равни месечни вноски от по 345.46 лв., с падеж на всяка от тях на 20-то число на месеца. Крайният срок на договора е 20.02.2026 г., а общата стойност на плащанията - 33164.16 лева, с годишен процент на разходите в размер на 15.94 %.

В чл. 2 от договора страните с е уговорили застрахователната премия да бъде преведена от заемодателя направо на застрахователя. Таксата ангажимент била дължима за сключване на договора при фиксиран лихвен процент и се плащала от заемателя при усвояване на кредита чрез удръжка от отпусната в заем сума. Според чл. 5, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без 3 да е необходимо уведомление на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Въз основа на рамков договор за продажба на прехвърляне на вземания, сключен на 27.07.2017 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ищецът – настоящ въззивник е придобил вземането на кредитора към ответника по договор за потребителски кредит РЦЦ8-*** Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето, а с уведомление *** ищецът е уведомил ответника за прехвърляне на вземането, както и че към 15.05.2019 г. задължението му е в размер на общо 26564.01 лева и че следва да заплати посочената сума в срок от пет дни. Поради неплащане на две падежирали вноски, обявявил кредита за предсрочно изискуем изцяло, считано от получаване на уведомлението. Ответникът – настоящ въззиваем е получил надлежно уведомлението на 20.05.2019 г., чрез неговата съпруга - Т. Т..

С н о в о уведомление *** ищецът повторно е уведомил ответника за прехвъряне на вземането, както и че към 10.10.2022 г. задължението му е в размер на 21243.28 лева, че следва да я заплати в срок от 5 дни , заявил е, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради неплащане на две вноски с настъпил падеж, а уведомлението е било надлежно връчено на ответника на 13.10.2022 г. чрез неговата майка.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни 4 субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно по предявените главен, акцесорен и обратен иск. В заповедното производство, развило се пред Пернишкия районен съд, предмет на същото са били исковите суми и за исковите периоди. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника редовно, като същият е възразил в срок срещу нея, а ищцовото дружество в срок е подало исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Видно от приложеното към настоящото дело заповедно производство, по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, връчването на длъжника е извършено редовно, на заявителя е било изпратено съобщение за това обстоятелство и в срок той е предявил установителния си иск, който се явява допустим.

Правилно районният съд е преценил, че ответника се явява физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална дейност, поради което страните по съглашението имат качество на потребител и кредитор, съгл. чл. 9, ал. 3 и ал.

4 от ЗПК, постигнали облигационна връзка, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

За действителността на договора следва да са налични императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, като за тяхното изпълнение и валидност съдът следи служебно.

В настоящия случай договорът за потребителски кредит от *** година не отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК за сключването му – не е сторено по по ясен и разбираем начин, за посочване и изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин и на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Задължението на длъжника е било за заплащане на главница и договорна лихва , но в погасителния план не е отразено по какъв начин се престират с всяка от определените погасителни вноски. Не става ясно по какъв начин потребителят погасява сумата, 5 заплатена от кредитора на застрахователя за премията и дали е включена в годишния процент на разходите и в погасителните вноски.

От заключението на експертизата по казуса пред районния съд става ясно, че заплатените от ответника погасителни вноски били разпределени за погасяване на застрахователна премия, договорна лихва и главница.

Горното обуславя , че сключения договор за потребителски кредит не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, заложено в чл.10, ал. 1 от ЗПК, касателно посочване н а взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, предвидено в чл. 11, т. 10 от ЗПК и за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми съгласно чл.11, т. 11 от ЗПК. Неспазването и м съгласно чл. 22 от ЗПК влече недействителност на договора за потребителски кредит.