Определение № 23419 от 26.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23419 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110107621 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от И. М. Ф. против Л. Н. Ф., с искане договор за дарение от 04.07.2013 г. да бъде намален до размера на запазената му част като наследник и ответницата да бъде осъдена да му заплати паричната стойност на неговата запазена част, равна на 1/6 идеална част от наследственото имущество. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото, направено е искане за назначаване на съдебносчетоводна и на съдебно-техническа експертиза.

В срока за отговор ответницата подава такъв. Взима становище за неоснователност на иска. Представя документи с искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото, поставя допълнителен въпрос към съдебносчетоводната експертиза, моли за издаване на съдебно удостоверение.

По направените доказателствени и други искания:

Съдът намира исковата молба за редовна. Представените с нея и с отговора документи следва да се приемат като доказателства. Искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза е основателно и следва да бъде уважено.

Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза също е основателно с поставените и от двете страни въпроси. На следващо място всяка от страните следва да заплати на съда държавна такса за изготвяне на преписи съответно от исковата молба и от отговора на исковата молба.

Искането на ответницата за издаване на съдебно удостоверение също е основателно.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28 септември 2026 г. от 10:15 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в исковата молба и отговора документи така, както са описани в тях.

УКАЗВА на ищеца да заплати в полза на съда сумата от 0,95 евро – държавна такса за изготвяне на препис от исковата молба.

УКАЗВА на ответника да заплати в полза на съда сумата от 0,20 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка там, където е необходимо, да отговори на поставения с отговора на исковата молба въпрос.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Е. Ц., ****** при депозит от 180 евро, вносими от ищеца в седмодневен срок от получаване на настоящото определение.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка там, където е необходимо, да отговори на поставените и от двете страни въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. З. С., при депозит от 200 евро, от които 150 евро, платими от ищеца и 50 евро, платими от ответницата в седмодневен срок от получаване на настоящото определение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение на ответницата по делото, което да послужи за снабдяване с информация за водените срещу М.Н.Ф.. изпълнителни дела. Ответницата да представи проект за удостоверението в тридневен срок от получаването на настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:

Делото е образувано по искова молба от И. М. Ф. против Л. Н. Ф., с искане договор за дарение от 04.07.2013 г. да бъде намален до размера на запазената му част като наследник и ответницата да бъде осъдена да му заплати паричната стойност на неговата запазена част, равна на 1/6 идеална част от наследственото имущество. Ищецът твърди, че бил наследник по закон на своя баща – М.Н.Ф.., починал на 05.08.2025 г. Приживе наследодателят, заедно със съпругата си и майка на ищеца – Й.А.Ф, починала на 28.01.2016 година – извършил дарение, обективирано в Нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 157 от 04.07.2013 г., том I, рег. № 2188, дело № 131/2013 г. с което двамата прехвърлили на ответницата притежавания от тях недвижим имот – апартамент № *******, със застроена площ от 87,96 м2, заедно с избено помещение № 24, без посочена площ, заедно е 1,070% идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху УПИ I за ОСЖ от ***** Наследодателят е притежавал ½ идеална част от имота като лична собственост, включена в съпружеска имуществена общност, като този имот изчерпвал неговото имущество. Имал също така и задължения в размер на 152,70 евро. С Решение № 2263 от 06.02.2026 година, постановено по гр. д. № 51003 от 2025 по описа на 117 състав при Софийски районен съд ищецът приел наследството по опис. На 11.04.2024 г. ответницата отчуждила имота.

Ищецът счита, че с извършеното дарствено разпореждане М. Ф. бил накърнил 2 запазената му част и моли съда да намали това дарение, като осъди ответницата да го възмезди в пари. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищецът е син и наследник на М.Н.Ф.., починал на 05.08.2025 г., приемането на наследството по опис, сключването на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 157 от 04.07.2013 г., том I, рег. № 2188, дело № 131/2013 г., отчуждаването на имота от нейна страна на 11.04.2024 г. Твърди, че М.Н.Ф.. не бил собственик на ½ идеална част от имота. Имотът бил собственост на А.М.М. – дядо на ищеца и баща на неговата майка Й.А.Ф. Бил получен от М. като обезщетение за закупен от него и отчужден от държавата друг недвижим имот. По молба на М. процесният апартамент бил отреден на Й.А.Ф, като ответницата счита, че тази молба обективирала дарствено намерение на М. по отношение на дъщеря му.

Стойността на апартамента към момента на отреждането била 14332 лева, от които 8380 лева била заплатена от държавата като обезщетение, а останалите 5952 лева били изплащани от М.Н.Ф.. и Й.А.Ф. Ответницата счита, че М.Н.Ф.. притежавал 2976/14332 идеални части от апартамента, а не ½, както твърди ищеца. Освен това притежавала единствено голата собственост върху апартамента. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Съдът обявява за безспорни фактите, че ищецът е син и наследник на М.Н.Ф.., починал на 05.08.2025 г., приемането на наследството по опис, сключването на договора за дарение, в полза на ответницата, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот № 157 от 04.07.2013 г., том I, рег. № 2188, дело № 131/2013 г., отчуждаването на имота от нейна страна на 11.04.2024 г. В тежест на ищеца е да докаже стойността на процесния апартамент към момента на откриване на наследството.

Представени са доказателства и са направени доказателствени искания за установяване на този факт. В тежест на ответницата е да докаже придобиването на имота последователно първо от А.М.М., след това от Й.А.Ф в лично качество и заедно със М.Н.Ф.., както и стойността на имота към момента на отреждането. Представени са доказателства за установяване на този факт. Ответницата също така е длъжна да заяви на коя дата Й.А.Ф и М.Н.Ф.. са сключили граждански брак и да представи доказателства за това.

УКАЗВА на всяка от страните по делото, че, ако тя или нейният процесуален представител по делото живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение, всички съобщения и призовки ще бъдат прилагани по делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да 3 представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4