Решение № 143 от 14.07.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 50/2022
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 14.07.2022
- В сила
- 20.08.2022
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 432 · Търговски закон
- чл.432 ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Ловеч, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело № 20224300100050 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и чл.432 ал.1 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Съдът е сезиран с искова молба вх.№682/2.02.22 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец", бул.
"Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК **********, представлявана от АН. В. АНГ. - Изпълнителен директор и М.Т.П. Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д. ИЛ. ИЛ., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № 1345/1346/10.02.2017Г. по описа на Лили Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара срещу: АТ. КР. Г. ЕГН:********** са адрес: ********** с предявени обективно съединени искове при условията на евентуалност: главни положителни установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, и материалноправна квалификация: чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД; евентуални осъдителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл. 124, ал. 1 от ГПК, и материалноправна квалификация: чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД с посочена цена на исковете: главница: 32 939.85 лева, редовна лихва:
884.21 лева и наказателна лихва: 570.75 лева, общо: 34 394.81 лева Излага, че в законоустановения срок и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с 1 чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК, от името на своя доверител - „Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) предявява положителни установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност относно вземания в общ размер на 34 394.81 лева (тридесет и четири хиляди триста деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки), от които:
- редовно падежирали главници, в размер на 1504.82 лева (хиляда петстотин и четири лева, осемдесет и две стотинки) за периода от 20.09.2019г. до 20.01.2020Г. включително; предсрочно изискуема главница в размер на 31435.03 лева (тридесет и една хиляди, четиристотин, тридесет и пет лева, три стотинки) с настъпила изискуемост 13.02.2020г.; изискуема редовна лихва в размер на 884.21 лева {осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки), начислена за периода от 20.08.2019 г. до 12.02.2020 г. включително;
- изискуема наказателна лихва в размер на 570.75 лева (петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки), начислена за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г. включително;
- законна лихва за забава от 14.05.2020г. до изплащане на вземането.
Излага съображения по процесуалната допустимост на главните искове, а именно, че са налице общите и специалните положителни предпоставки за допустимостта на главните установителни искове. Сочи, че след успешно проведено заповедно производство, в полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които на кредитополучателя АТ. КР. Г. е разпоредено да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължими по Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г суми.
Изтъква, че вследствие, "Райфайзенбанк (България)" ЕАД образува изпълнително дело № 20218800400134/2021 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч. След извършване на редица действия, целящи връчване на заповедта за изпълнение както по постоянния адрес на длъжника, така и по настоящия, длъжникът АТ. КР. Г. не е открит, поради което книжата са връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на двата адреса. Сочи, че в предвидения в закона срок длъжникът не се е явил, за да получи заповедта.
Изтъква, че предвид това, че Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в приложение на 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал да предяви иск. Сочи, че на 04.01.2022 г. заявителят е уведомен от заповедния съд по ч.гр. д. № 195/2020 г., по описа на Районен съд - Тетевен, II състав, че следва да подаде искове за установяване на вземанията си в едномесечен срок.
Моли при обсъждане на служебния въпрос за допустимостта на установителните искове, съда да прецени, че същите са допустими и своевременно подадени от заявителя.
Изтъква, че по основанието за местна подсъдност от извършените справки за адрес на длъжника по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. от Национална база данни „Население" е 2 установено, че длъжникът е с постоянен адрес в гр. София и настоящ адрес в с. Градежница, обл. Ловеч и предвид факта, че длъжникът е потребител и на основание чл. 113 от ГПК, завежда настоящите искови претенции пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя.
По основателността на исковете заявява, че:
На 10.01.2017 г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя АТ.
КР. Г. е подписан Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., с който е отпуснат кредит в размер на 41 800.00 лева (четиридесет и една хиляди и осемстотин лева). Датата на първо усвояване е 10.01.2017г. Налице е предписаната от специалния закон (чл.430, ал.З от ТЗ) писмена форма за действителност на волеизявленията.
Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване - 20.01.2027 г.
Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.4 от Договора, страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва.
За първите 24 (двадесет и четири) месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.95 % (четири цяло деветдесет и пет процента) - чл. 4.1. от Договора. След изтичане на срока, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два компонента - променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 5.597 пункта (чл. 4.2. от Договора).
Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава - наказателна лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване /чл. 4.5. от Договора/.
Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредита ще бъде погасен на 120 (сто и двадесет) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.02.2017 г. до 20.01.2027 г., включващи приложимата лихва. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 24 месеца от действието на Договора, с включена годишна лихва е 442.33 лева (четири стотин четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки), съгласно Погасителния план към Договора. При промяна на лихвата се променя и размерът на дължимата месечна вноска.
Твърди, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. и закона: на Кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване; от страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните; кредитът е първо усвоен на 10.01.2017г.
Изтъква обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на 3 вземанията на Банката по кредита, а именно:
Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.
На датите на падеж - от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г. включително, кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение на основание чл.8.1. от Договор за потребителски кредит № 1704282121113190 от 09.05.2017 г. и поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2. Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. във връзка с чл. 432 от ТЗ, банката надлежно упражнила потестативното си право да обяви (направи) изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на процесното Заявление. Сочи, че до задълженото лица са изпратени писма за обявяване/уведомяване на случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., съответно на постоянния и настоящия адрес.
Твърди, че на 13.02.2020г. на кредитополучателя АТ. КР. Г. е надлежно обявена предсрочната изискуемост на вземането по Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. с писмо с изх. номер ИЗХ-001-9236 от 10.02.2020г.
Сочи, че видно от представената обратна разписка, изпратеното на настоящия адрес на длъжника писмо е получено от лицето Д.Х., в качеството и на леля на А.Г., като писмото е надлежно връчено на „друго лице" по смисъла на чл. 46 от ГПК, съгласило се да го приеме и задължило се с полагането на имена и подпис, че ще предаде книжата на адресата. Счита, че с получаването на процесното писмо от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата на основание чл. 46, ал. 4. и редовното връчване на друго лице при спазване изискванията на чл. 46, ал. 1 от ГПК замества личното връчване на адресата и сбъдва предвидената в закона фикция.
Сочи, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. е осчетоводена на 13.02.2020Г.
Излага, че предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Твърди, че в Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. №610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Моли, в случай, че настоящият съдебен състав не приеме за основателни посочените 4 по-горе аргументи в полза на твърдението, че предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена, то да има предвид, че за предсрочната изискуемост на задължението длъжникът може да бъде уведомен и ако уведомлението е инкорпорирано в исковата молба.
Сочи, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Изтъква, че когато изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Излага, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми и в подкрепа на тези аргументи цитира практика на ВКС. Счита, че в настоящия случай уведомяването по този начин следва да се счете за надлежно и безспорно и като такова да породи правните си последици в момента на връчването на препис от исковата молба.
Разпечатката съдържа 35 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47c633bd-6611-432b-8fb2-147082c2ff09