Определение № 160 от 18.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. София, 18.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20231100600116 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345 от НПК.

С присъда от 13.06.2022г. Софийски районен съд, 114 състав, е признал подс. Г. Б. Г. за виновен за извършено престъпление по чл. 343б ал.3 НК и на основание чл.54 ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 / една / година и „глоба“ в размер на 300лв. Съдът е постановил на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г. съдът е лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от 2 / две / години. На основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс. Г. по НОХД 13846/2014г. по описа на СРС наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като е постановил на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.59 ал.1 НК съдът е приспаднал от определените наказания времето, през което подс. Г. е бил задържан по ЗМВР и НПК.

Присъдени са в негова тежест и разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от адв. Д.В. – защитник на подс. Г.. С разпореждане на съда от 30.06.2022г. е дадена възможност на адв. В. да допълни жалбата си, като е удължен и срокът за това. Въпреки, че жалбата не е допълнена, делото е изпратено в СГС и е образувано ВНОХД № 2964/2022г. по описа на СГС, V въззивен състав.

Въззивният съд е констатирал, че жалбата не отговаря на разпоредбата на чл. 320 ал.1 от НПК, тъй като в същата не е посочено КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ, поради което с определение №1624/04.08.2022г. съдът е прекратил съдебното производство по ВНОХД № 2964/ 2022г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на определението.

След дадения му срок за отстраняване на нередовностите по жалбата от СРС, с „Допълнителни съображения“ от 26.09.2022г. адв. В. е направил редица доказателствени искания, но ОТНОВО НЕ Е ПОСОЧИЛ КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ по отношение на атакуваната присъда.Районният съд, вместо да изпълни задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 323 ал.1 т.1 НПК и да върне жалбата на жалбоподателя, отново е изпратил делото в СГС, за което е образувано ВНОХД № 3945/2022г. След като въззивният съд е констатирал, че районният съд не е изпълнил визираните в чл. 323 ал.1 т.1 НПК задължения, с определение № 2167/10.10.2022г. е прекратил производството по ВНОХД № 3945/2022г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на посочените по1 горе задължения.

С определение от 20.10.2022г. СРС на основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал жалбата на жалбоподателя адв. В..

Срещу това определение е постъпила частна жалба. В същата не е посочено от кого изхожда, подписана е, но без да е посочено чии е подписът. По делото няма никакви доказателства, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 323 ал.1 т.1 от НПК да покани жалбоподателя да приведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл.320 ал.1 от НПК.

Нормата на чл.320 ал.1 НПК е императивна и районният съд следва да провери дали жалбата е подадена от лице, имащо право на жалба. Вместо това СРС отново е изпратил делото в СГС за което е образувано ВНЧД № 4875/2022г. V въззивен състав. С определение № 2689/01.12.2022г. въззивният съд е прекратил съдебното производство по делото и е върнал подадената частна жалба на СРС с указания да бъдат отстранени нередовностите на същата.

Преписи от определението на съда са връчени на подс. Г. и на адв. В.. Въз основа на подадената частна жалба от 22.12.2022г., подписана от адв. В. е образувано настоящото ВНЧД 116/2023г. по описа на СГС V въззивен състав.

В жалбата се прави искане за отвод на V въззивен сътав, като се твърди, че с посочените по-горе определения на практика се е произнесъл именно този състав, а СРС само „формално“ се е произнесъл. Твърди се, че определението на V въззивен състав, постановено на 10.10.2022г. / явно по ВНОХД 3945/2022г. по описа на СГС / е „..отказ от правосъдие, защото необосновано и незаконосъобразно дава указания на СРС, чието изпълнение със задна дата препятства по-нататъшния ход на наказателното производство и търсене на справедливост от клиента ми!..“. Посочва се, че първоинстанционния съд следва да бъде упражнявана правомощията си по оставяне без движение и връщане на жалбата, но „…това не може да става по начина, по който е процедирал СГС, 5 в.с….“ . Твърди се също така, че СРС е приел, че „…несъответствията и нередностите съгласно изискванията на чл.320 ал.1 са отстранени..“.

В жалбата си адв. В. моли настоящата частна жалба да бъде разгледана от друг състав на СГС – НО и да се приеме, че в „Допълнителните съображения“ е изяснено искането на подзащитния му Г. да бъде признат за невиновен и оправдан.

След като се запозна с материалите по делото и съображенията на страните, изложени в частната жалба, въззивният съд намира за установено следното.

На първо място съдът намира, че няма основание за отвод на настоящия съдебен състав. Това е така, тъй като при констатирани нередовности на жалбата, компетентен да дава указания по привеждане на жалбата в съответствие с разпоредбата на чл.320 ал.1 НК , респ. да върне жалбата, ако нередовностите по същата не са отстранение, е първоинстанционният съд. Въззивният съд обаче също следи за нередовности на жалбата, но при констатиране такива не може сам да дава указания същите да бъдат отстранени от страните, а връща делото на първоинстанционния съд / в противен случай би лишил страната от възможност за въззивно обжалване / . Това в никакъв случай не може да се третира като намеса на въззивният съд в работата на първоинстанционния такъв във връзка с правомощията му по чл.323 ал.1 т.1 вр. чл.320 ал.1 НПК / в този смисъл виж Тълкувателно решение № 5/2018г. на ОСНК на ВКС, както и решение № 317/2010г. на ІІ НО на ВКС – „..Първоинстанционният и второстепенният съд следят за спазване на процедурата по чл.

323, ал. 1, т. 1 вр. чл. 320, ал. 1 и 2 НПК…“.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, не е предубеден по никакъв начин, което да не гарантира справедлив процес на подс. Г., т.е. че не е налице каквото и основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл.29 ал.1-2 от НПК, а даваните неколкократно указания по прилагане на закона / по ВНОХД № 2964/2022г., по ВНОХД № 3945/2022г., по ВНЧД № 4875/2022г. / са в съответствие с правомощията на въззивната инстанция.

2

По същество настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

В постъпила жалба от адв. Д.В. – защитник на подс. Г., е посочено само, че се обжалва посочената по-горе присъда, като в жалбата са коментирани част от събраните по делото доказателства и е посочено, че ще бъдат направени доказателствени искания, след като защитникът се запознае с мотивите към присъдата. В ЖАЛБАТА НЯМА НАПРАВЕНО КАКВОТО И ДА Е БИЛО ИСКАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА

ОБЖАЛВАНАТА ПРИСЪДА. С разпореждане на съда от 30.06.2022г. е дадена възможност на адв. В. да допълни жалбата си, като е удължен и срокът за това. Въпреки това адв. В. не е допълнил жалбата си

Именно това е наложило въззивният съд да прекрати съдебното производство по ВНОХД № 2964/ 2022г. и да върне делото на първоинстанционния съд за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на определението, т.е. за посочване на това КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ.

В изпълнение на дадените му указания адв. В. е депозирал на „Допълнителни съображения“. В същите отново се коментират част от събраните по делото доказателства, твърди се че първоинстанционният съд се е отнесъл с предубеденост към подсъдимия и са направени доказателствени искания – за нова СХЕ и за изискване на медицинска документация на името на С. Г.а от ДПБ Суходол. Въззивният съд е констатирал, че въпреки дадените му от първоинстанционния съд указания да приведе жалбата в съответствие с разпоредбата на чл.320 ал.1 НПК – да посочи КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИСЪДАТА и че районният съд не е изпълнил визираните в чл.

323 ал.1 т.1 НПК задължения, поради което с определение № 2167/10.10.2022г. е прекратил производството по ВНОХД № 3945/2022г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за изпълнение на посочените по-горе задължения. С определение от 2010.2022г. СРС на основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал жалбата на жалбоподателя адв. В..

Във втората по ред частна жалба / първата също е върната на първоинстанционния съд, тъй като не е посочено от кого е подадена и подписана /, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело срещу определението на съда за връщане на жалбата, се посочва, единствено, че в „Допълнителните съображения“ изясняват искането на подзащитния му Г. да бъде признат за невиновен и оправдан. В императивната разпоредба на чл.320 ал.1 НПК изрично е посочено, че жалбата следва да се посочат: съдът, до който се подава, от кого се подава и КАКВО ИСКАНЕ СЕ ПРАВИ. Това искане безспорно се отнася до постановената присъда, а не е равнозначно на искане по доказателствата, доколкото в същия текст законодателят е предвидил, че в жалбата се посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, който следва да се съберат и проверят от въззивния съд, т.е. направените доказателствени искания по никакъв начин не са тъждествени с искането по отношение на присъдата, т.е. в жалбата и „допълнителните съображения“ по никакъв начин не става ясно какво се иска от въззивния съд по отношение на първоинстанционната присъда, доколкото правомощията на съда са изброени в чл.334 вр. чл.335 вр. чл.336, вр. чл.337 НПК.

На следващо място въззивният съд може да отмени присъдата и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за невинен. Такова искане обаче няма в жалбата и в „допълнителните съображения“. Нещо повече - дори в последното изречение на настоящата частна жалба се посочва, че „… че „Допълнителните съображения“ изясняват искането на подзащитния ми Г. да бъде признат за невинен и оправдан, така, както първоначално е приел СРС, 114 с.“. От кой съд да бъде оправдан – от въззивният ли такъв или от СРС / ако присъдата бъде отменена и делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС?! /.

Това несъответствие произтича и от обстоятелството, че в „Допълнителните съображения“ се навеждат доводи за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав по смисъла на чл.335 ал.2 НПК вр. чл. 348 ал.3 т.1-2 НПК / без такова искане да е формулирано където и да е/ - предубеденост на съда, нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, липса на 3 мотиви от страна съда по отношение на доводи на защитата.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен съста намери, че атакуваното определение от 20.10.2022г., с което СРС на основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал жалбата на жалбоподателя адв. В. следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, тъй като същият в дадения му срок по никакъв начин не е изпълнил дадените му указания да приведе жалбата си в съответствие с разпоредбата на чл.320 ал.1 НПК, като посочи какво искане по отношение на атакуваната присъда се прави.

Водим което на основание чл.345 вр. чл.341 ал.2 НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. за отвод на съдиите от V въззивен състав, НО, СГС.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.10.2022г., с което СРС на основание чл. 323 ал.1 т.1 НПК е върнал жалбата на жалбоподателя адв. В. срещу присъда от 13.06.2022г.

Софийски районен съд, 114 състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4