Решение № 579 от 27.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 27.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV

– ти въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА

ТАЛЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Елена Чаушева и прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.о.х.д.

№ 1662 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С

Присъда от 21.05.2018 г. по н.о.х.д. № 8604/2017 г. на СРС, НО, 109-ти състав, подсъдимият Р.М.Г. е признат за невиновен в това, че на 18.08.2016 г., в гр.

София, ж.к. „**********, се заканил на А.Й.Г. с убийство, като й казал „Ще те убия жестоко и брутално! Това е най – голямата ти грешка“ и тази закана е възбудила основателен страх у А.Г. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Недоволство от присъдата е изразил представителят на СРП, който в срочно подаден протест и допълнение към него я атакува като неправилна и необоснована. Поддържа, че СРС не е обърнал внимание и неправилно е преценил в тяхната съвкупност наличните по делото доказателства и по – конкретно – показанията на свид. А.Н., Й.Н., А.Г. и К.Н.. Акцентира върху обстоятелството, че свидетелите Г. и Н. са присъствали на инкриминираното деяние и са посочили кои факти и обстоятелства са възприели пряко и непосредствено, като с оглед спецификата на конкретния случай било напълно възможно и житейски логично, макар и присъствали на мястото на инцидента, същите да не са възприели „на сто процента“ случващото се около тях и да има известни разминавания в техните показания. Изтъква се, че дадените от полицейските служители показания не водели автоматично до извода, че описаното от свид. Г. не отговаряло на истината, като това се обосновава със спецификата на работата на органите на реда, които се отзовавали на множество сигнали и било напълно логично да не помнят всеки случай. Нормално и логично било да има противоречия и в показанията на пострадалата, тъй като въпросният инцидент бил свързан с посещения на различни полицейски служители – три пъти за вечерта.

При така наведените аргументи се иска отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С присъда от 09.11.2018 г. Софийски градски съд, НО, XII-ти въззивен състав, на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, е отменил обжалваната присъда на районния съд и е осъдил подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

С решение на ВКС от 15.04.2019 г. присъдата на Софийски градски съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, вследствие на което е образувано настоящото съдебно производство.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че за правилното изясняване на делото, както и за изпълнение на указанията на касационната инстанция, е необходимо провеждането на допълнителен разпит на пострадалата А.Г. и свидетеля Б.С., без да се налага разпит на подсъдимия и други свидетели.

В открито съдебно заседание на 30.05.2019 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което е проведен разпит на допуснатите от въззивния съд свидетели.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа протеста на СРП, с който се атакува присъдата на първоинстнционния съд, като счита, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин. Този извод обосновава и с показанията на разпитаната пред въззивния съд А.Г., като се изтъква, че същата си спомня случая и потвърждава всички обстоятелства, които са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че следва да се кредитират показанията и на свид. Н.а, които били логични и последователни. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание.

Защитникът на подсъдимия Г. – адв. Х., намира протеста за неоснователен. Поддържа, че твърденията на А.Г. за отправяни заплахи спрямо нея от подсъдимия категорично се опровергават от разпитите на свидетелите С.К., Х.П.и Г.Д.. Сочи, че цитираните свидетели заявили, че от страна на подсъдимия не били отправяни каквито и да било заплахи спрямо А.Г., а още по-малко и свързани със закана за убийство. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Г. изразява становище, че се придържа към казаното от адвоката си, като моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за неправилност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и заявеното от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствата по делото, в това число и на ангажираните в хода на проведеното въъзивно следствие доказателствени източници, и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка, която макар и да не съвпада изцяло с възприетата от първата инстанция, не обосновава различни правни изводи.

Анализирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните констатации от фактическа страна:

Подсъдимият

Р.М.Г. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с начално образование, женен, осъждан, безработен, живее в гр. София, ж. к. "Сердика", ул. „**********, с ЕГН **********.

На

23.03.2010 г. свид. А.Г. и подс. Р.Г. сключили граждански брак, докато подсъдимият изтърпявал наказание лишаване от свобода. След изтърпяване на наказанието двамата заживяли заедно в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*********. В същото жилище живеели и свид. К.В.Н.- дъщеря на свид. Г. от предходен мъж, както и свид. Й.П.Н. – баща на свид. Г.. Подсъдимият Г. също имал деца от предходна връзка, а именно: Б.Р.Д.и Е.Р.Д.. Няколко години след сключения брак отношенията между свид. Г. и подс. Г. били добри, като свид. Н. приемала подсъдимия като свой баща. С течение на времето подсъдимият започнал да злоупотребява с алкохол, което довело до влошаване на отношенията му със свид. Г.

– между двамата често възниквали скандали, като се случвало подсъдимият да отправя заплахи към свид. Г.. Така през 2015 г. подс. Г. и свид. Г. фактически се разделили, като подсъдимият напуснал семейното жилище, но от време на време се е случвало да звъни по мобилния телефон на свид. Г. и да й крещи, и да я заплашва.

На

17.08.2016 г., около 22:00 часа, подсъдимият отново позвънил на мобилния телефон на свид. Г., като започнал да й крещи, да я обижда и заплашва, и заявил, че ще дойде в жилището й. Свид. Г. се изплашила и напуснала апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, където останали свид. К.Н. и свид. Й.Н.. Притеснена за дъщеря си и баща си, обаче, свид. Г. останала в квартала, като паркирала колата си в близост до обитавания от нея блок. Малко по – късно, около полунощ, подсъдимият, придружен от сина му Б.Д., отишъл до посочения адрес, като гласът му бил чут от свид. Н., която позвънила на майка си и казала, че подс. Г. е под прозореца на апартамента. Свид. Г. се изплашила за дъщеря си и позвънила на полицията. Не след дълго пристигнал полицейски автопатрул - свид. Б.С. и свид. С.К., който спрял пред блока, в който живеела пострадалата. Тъй като свид. Г. била наблизо, видяла, че подсъдимият е зад процесния блок заедно със сина си Б.Д., поради което насочила полицаите и отишла с тях към подс. Г., който седял на една дървена пейка. Пред полицейските служители подсъдимият запазил спокойствие и не отправял заплахи към свид. Г.. Полицейските служители попитали свид. Г. дали желае някакво съдействие от тях, като тя ги помолила само да предупредят подсъдимия и категорично отказала да пуска жалба срещу него. След това свид. Г. помолила органите на реда да я съпроводят с автомобила си, докато тя шофира към дома на сестра си, което и сторили. Свид. Н. и свид. Н. останали в апартамента в ж.к. „*********, като почти през цялата нощ свид. Г. и свид. Н. поддържали връзка по телефона. В ранните часове на 18.08.2016 г. свид. Н. чула подсъдимия да крещи и да блъска входната врата, поради което се обадила в полицията, откъдето бил изпратен друг екип – свидетелите П.и Даскалов. Същите установили, че подсъдимият е седнал на стълбищна площадка между етажите във входа на процесния блок, като след проведен разговор с него, последният заявил, че чака съпругата си да се прибере и да говори с нея. Полицаите докладвали в ОДЧ и по разпореждане съставили и връчили на подсъдимия протокол за предупреждение, след което подсъдимият напуснал входа на блока. След като полицаите си тръгнали подсъдимият се покатерил по рекламно съоражение, поставено под прозорците на процесния апартамент, което било възприето от свид. Н.. В следващия момент свид. Н. видяла подсъдимия на един от прозорците на апартамента, като същият я помолил да му отвори, но тя отказала и той започнал да блъска по стъклото. Изплашена от действията на подсъдимия, свид. Н. избягала, като междувременно уведомила свид. Г. за случилото се, а последната от своя страна подала нов сигнал на телефон 112, след което заедно със сестра си тръгнала към апартамента в ж.к.

„Обеля“. В това време подсъдимият проникнал в апартамента, като в присъствието на свид. Н. започнал да чупи покъщнината и повредил водопроводна връзка, което довело до наводнение. На място бил изпратен полицейски екип – отново в състав свид.П.и Даскалов, които задържали подсъдимия.

На

19.08.2016 г. свид. Г. подала до СРС молба за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН, която била уважена от първоинстанционния съд. С решение по гр.д. № 3241/2017 г. по описа на СГС било отменено решението на СРС по гр.д. № 46637/2016 г., а молбата на свид. Г. за предоставяне на съдебна защита на нея и на дъщеря й К.Н. за акт на домашно насилие, извършен от Р.Г. на 17.08.2016 г., била оставена без уважение като недоказана, поради което било отказано издаването на заповед за защита.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на К.Н., според заключението на която същата е изпитала основателен страх от осъществяването на отправените, съгласно обвинителния акт, заплахи в момента на деянието, както и че е със съхранен интелект и възприятно-представни възможности, и има запазена свидетелска годност.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на А.Г. се установява, че същата е изпитала основателен страх от осъществяването на отправените, съгласно обвинителния акт, спрямо нея заплахи в момента на деянието.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и по отношение на Р.Г., в чието заключение е посочено, че същият не боледува от психично заболяване, а при него се касае за психическа и физическа зависимост към психоактивни вещества /ПАВ/, като към момента на изготвяне на заключението е в ремисия. Сочи се още, че по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, въпреки че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след анализ на доказателствения материал, събран по делото, а именно: показанията на свидетелите А.Г. /дадени в хода на съдебното следствие пред първия и въззивния съд и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, К.Н. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Б.С., /дадени в хода на съдебното следствие, пред първия и въззивния съд и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Христо Петров, /дадени в хода на съдебното следствие, пред първия съд и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Г.Д.,