Определение № 406 от 19.06.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Шумен, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500230 по описа за 2023 година

Производството е с основание чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Делото е образувано по частна жалба на „А1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М.и действащо чрез чрез пълномощника си М.К. против Разпореждане № 1146 от 18.04.2023 г., постановено по ЧГД № 659/2023 г. по описа на РС – Шумен, III с-в, с което е ОТХВЪРЛЕНО изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А1 България“ ЕАД, срещу длъжника Н. Я. Й. да заплати на посочени в заявлението суми, тъй като не са изпълнение указания на съда от 29.03.2023 г.

Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно с оглед следните доводи: За да отхвърли заявлението съдът е приел, че не са изпълнение дадените им указания в цялост.

Излага доводи, че указанията са изпълнени тъй като с претендираната цена на услуги точно и ясно е посочено, че услугите са уговорени с Приложение № 1 от 16.10.2019 г., като е посочен и конкретния тарифен план – A1 Mix Standard 75 + MV XL 2017 - 2Y. С посочването на номерата на услугите, включени в този тарифен план е индивидуализирано достатъчно ясно, какви са представените услуги, като са посочени срокът, за който е сключено приложението, сумата, която се претендира за всяка една услуга, както и периодът на претенцията. Относно претендираната цена за устройство – предмет на договор за продажба на изплащане – подробно е описана на коя дата е сключен този договор – 26.06.2019 г., какъв е предметът му – Handset Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, и за какъв период се претендира задължението. С оглед на това счита, че всички указания на заповедния съд са изпълнени и обжалваното разпореждане е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено, както и да бъдат присъдени разноските за настоящето производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна/заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

Частно гражданско дело № 20233630100659 по описа за 2023 година по описа на РС – 1

Шумен е образувано въз основа на заявление с вх. рег. № 4294 от 27.03.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК 131468980, представлявано от изп. директор А.Д. и М.М., с пълномощник по делото юрк. П.П., с която се иска съдът да осъди длъжника Н. Я. Й. с ЕГН - ********** от гр. Шумен, да заплати посочени в заявлението суми, както следва: задължения за периода от 12.03.2020 год. до 27.05.2020 г. на обща стойност 1128.99 лв., формирани от:

Неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 38.22 лв.

Неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 598,50 лв,

Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, начислени неустойки в общ размер на 492.27 лв. както и искането за присъждане на държавна такса и 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

С Разпореждане № 933 от 29.03.2023 г. съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания в 3-дневен срок заявителят да отстрани определени нередовности, а именно: да посочи колко договори и какъв вид (с какъв предмет) има сключени между заявителя и длъжника – като индивидуализира договорите – дата на сключване, предмет и ако има номер; в случай, че по договора има сключени анекси – да посочи актуалния анекс, който обуславя претенциите в заявлението като го индивидуализира по посочения по-горе начин; какви суми се задължат по всеки договор, като ако от един и същи договор произлизат вземания за различни стоки и/или услуги да конкретизира вземанията за всяка отделна стока, респ. услуга (като услугите бъдат конкретизирани); да посочи колко отделни неустойки дължи длъжника, по кой договор и на какво основание.

В законния срок е постъпила молба вх. рег. № 5236 от 13.04.2023 г., с която заявителя твърди, че отстранява посочените неточности.

Първоинстанционният съд е приел, че дадените указания не са изпълнени изцяло. Съдът счита, че твърдението, че задълженията произтичат от един рамков договор е въпрос на счетоводна организация и водене на деловодство, но не и на задължения произтичащи от отделни договори или от един договор и анекси, с които страните изменят неговите условия. Счита, че различните видове услуги, които се предоставят от заявителя представляват различни правопораждащи факти.

Освен това съдът е приел, че заявителят не е посочил кой е актуалния към момента анекс, който уговаря отношенията между страните. Не е посочил и за какви услуги се дължат конкретните суми.

Посочването на израза „услуга 201001236840“ не дава никаква информация за това за каква услуга се търси въпросното вземане. По този начин заявителят не е изпълнил и указанията на съда да посочи предмета на договора, респ. анексите, нито каква услуга/стока касае конкретното вземане.

Предвид на горното съдът е приел, че искането на заявителя следва да се отхвърли изцяло.

С оглед на това и на основание чл.413, ал. 2 от ГПК съдът с Разпореждане № 1146 от 18.04.2023 г., постановено по ЧГД № 659/2023 г. по описа на РС – Шумен, е отхвърлил изцяло заявление с вх. рег. № 4294 от 27.03.2023 г одина за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 2 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК 131468980, представлявано от изп. директор А.Д. и М.М., с пълномощник по делото юрк. П.П., с която се иска съдът да осъди длъжника Н. Я. Й. с ЕГН - ********** от гр. Шумен, да заплати посочените в заявлението суми.

Това разпореждане е предмет на въззивна проверка.

Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.

411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК , да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК .

Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК , съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на морала или на добрите нрави. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. За тази цел следва съответния акт/договор от който заявителя черпи права да се предостави на съда.

При служебната проверка за редовността на заявлението, съдът е установил, че същото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, а именно: В заявлението е посочено, че посочените суми се претендират на договорно основание. Липсва индивидуализиращи белези на договора, въз основа на който заявителя твърди, че са възникнали вземанията му – посочен е само партиден номер и номера на рамковия договор, което е недостатъчно за индивидуализиране на правопораждащия юридически факт. Тъй като става дума за договор с потребител, заявителят е приложил договори към заявлението, но същите са различни по вид – договор за предоставяне на електронно съобщителни услуги и договор за продажба на мобилни устройства на изплащане. От приложените документи се вижда, че става дума за един договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и няколко анекса към него, респ. един договор за продажба на мобилно устройство на изплащане. Техните индивидуализиращи белези обаче не са посочени в заявлението.

Това прави неясна и самата индивидуализация на вземанията и пречи на защитата на длъжника, който няма как да разбере за задължения по кой договор заявителя има претенции към него. Освен това в т. 12 е посочено, че длъжникът дължи няколко различни неустойки, но е посочена само една обща сума. Отделните вземания следва да бъдат индивидуализирани от заявителя, за да може длъжникът да има ясна представа каква сума и за какво се претендира тя от него.

Индивидуализацията на вземанията е необходима и на съда за преценка на законосъобразността на претенциите и относно наличието на неравноправни клаузи . Съдът не може служебно да посочи индивидуализиращите белези на договорите като замести волята на страната. Индивидуализацията на вземанията е необходима и за длъжника, за да направи правилна преценка дали възразява или 3 не срещу заповедта за изпълнение.

При наличието на сочената нередовност на заявлението съдът следва да се произнесе по същество със съдебен акт за отхвърляне на заявлението. В заповедното производство с оглед принципа на бързина съдът не дава указания за поправяне недостатъци на заявлението /с изключение на хипотезата на неизползвано заявление по образец или използване на неправилен образец – чл.425, ал.2 ГПК/, а директно се произнася с акт за отхвърлянето му, ако същото е нередовно. Горното следва и от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, според която съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК.

Независимо от това първоинстанционния съд е дал възможност на заявителя да изправи нередовностите на заявлението, а именно: да посочи колко договори и какъв вид (с какъв предмет) има сключени между заявителя и длъжника – като индивидуализира договорите – дата на сключване, предмет и ако има номер; в случай, че по договора има сключени анекси – да посочи актуалния анекс, който обуславя претенциите в заявлението като го индивидуализира по посочения по-горе начин; какви суми се задължат по всеки договор, като ако от един и същи договор произлизат вземания за различни стоки и/или услуги да конкретизира вземанията за всяка отделна стока, респ. услуга (като услугите бъдат конкретизирани); да посочи колко отделни неустойки дължи длъжника, по кой договор и на какво основаниедокаже, което той не е сторил.

Изрично е указал на заявителя, че при неизпълнение на указанията на съда в срок, заявлението ще бъде отказано.

С депозираната молба вх. рег. № 5236 от 13.04.2023 г., заявителя не е отстранил посочените неточности. Заявителят продължава да твърди, че става дума за един рамков договор и произтичащи от него анекси обединени за удобство под един партиден номер. Това обаче е въпрос на счетоводна организация и водене на деловодство, тъй като от правна гледна точка не може договорът за продажба на изплащане, сключен през 2019 г. да е част от договор за мобилни услуги, сключен през 2018 г. Освен това различните видове услуги, които се предоставят от заявителя представляват различни правопораждащи факти. Но дори и да се приеме, че през 2018 г. между търговеца и потребителя е сключен 1 договор, а условията по него са променяни след това чрез анекси, заявителят не е посочил кой е актуалния към момента анекс, който уговаря отношенията между страните. Следва да се посочи, че и твърдяния като правопораждащ от заявителя рамков договор не е приложен от него. Нещо повече приложените анекси не касаят вземанията, които се претендират, както и се отнасят за предоставени съвсем други мобилни устройства като марка, модел и услуга. Същите са сключени на 16.10.2019 година, а не на сочената от заявителя дата 26.06.2019 год. и касаят коренно различно устройство /апарат Sam А70 Bla+PH TTEC cl, не претендираното от заявителя устройство Handset Huawei Y5 2018 Blu +PH TTEC cl Сърф XS 23м/. А посочването на израза „услуга 201001236840“ не дава никаква информация за това за каква услуга и за какво вземане се търси от заявителя. Споделят се и всички други доводи изложени от първоинстанционния съд.