Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 573 от 03.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2351/2022
Вид
Решение № 573
Подписан
03.05.2023
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502351 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по т.д. 135/21 г. по описа на ОС Враца - М. А. М..

С решение по делото № 30/23.04.22 г. съдът, като е приел, че ищцата не е съпричинила вредоносния резултат, получен при самокатастрофиране на МПС, управлявано от съпруга й, и застраховано по риска Гражданска отговорност при ответника ЗД Евроинс АД, че уврежданията при ищцата са преодолени без оперативно лечение за период, по-кратък от 6 м., приемайки събраните гласни доказателства (показания на дъщеря й) за преувеличени, е присъдил на основание чл. 432 КЗ, вр. чл.

52 ЗЗД за обезвреда на неимуществените вреди на ищцата сумата от 7 000 лв. и за разликата до 50 000 лв. е отхвърлил предявения иск.

С въззивната жалба се оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част, като се твърди, че страданията на ищцата са подценени. Набляга се на неблагоприятните последици – болки, обездвижване, намален обем от движения на ръцете и се претендира присъждане на обезщетението в пълен размер (50 000 лв.).

Ответникът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на постановеното решение.

Като трето лице, помагач на ответника, е конституирана Агенция Пътна инфраструктура поради това, че на 16.12.20 г., когато катастрофата е станала при 1 излизане от ляв завой, пътят е бил заледен поради неизпълнени задължения на агенцията.

При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение. Поради това се дължи произнасяне относно правилността на решението съобразно доводите за неправилност, съдържащи се в исковата молба.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства и преценката следва да се базира на доказателствените материали, приобщени към първоинстанционното дело.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказетелствен материал, САС прави следните изводи:

В осъдителната му част решението не е обжалвано и поради това относно изводите за правопораждащите обстоятелства – начин и причини за катастрофата, вина на водача на катастрофиралото МПС, основания за носене на функционалната отговорност на застрахователя (валидно застрахователно правоотношение, при липса на правоизключващи или правоограничаващи обстоятелства) не е наличен спор.

На проверка подлежи онази част от решението, с която съдът обосновава размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение.

За вредите на ищцата е представена медицинска документация, анализирана от вещи лица по комплексна медицинска експертиза и гласни такива, снети от двама свидетели, запознати с възстановителния процес.

Видно от експертното заключение, в пряка причинна връзка с катастрофата са: сътресение на главния мозък, протекло с качествена промяна в яснотата на съзнанието, без изпадане в безсъзнание, търпящо обратно развитие за период 3-5 седмици; разкъсно-контузна рана с размер около 1 см., счупване на бодлестите израстъци на 6ти и 7-ми шийни прешлени, без данни за последващо срастване и без травмиране на гръбначния мозък, прекъсване на горната дискална повърхност на първи гръден прешлен, деформация на краниалните ставни повърхности при първи до четвърти гръден прешлен, без контузия на гръбначния мозък, с мускулен спазъм, с болезненост.

Преодоляването на травмата в шийната област е отнело 4-6 седмици, а на гръдния отдел от гръбначния стълб – 3-4 месеца. Не се наблюдава отпадна неврологична или двигателна симптоматика. Гръбначният стълб е запазил формата си и не предпоставя променени движения. Не се очакват късни проявления на постравматични симптоми от черепно-мозъчната травма. Вещите лица приемат, че заявените при ищцата оплаквания (болка при крайно отвеждане на шията встрани или ротация) са предизвикани от започнали дегенеративни промени, а не са с травматична етиология. Доказано е, че ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност в продължение на 6 м.

2

Свидетелката А. Д. (дъщеря на ищцата) твърди, че след катастрофата майка й лежала, не могла да се самообслужва, била изкривена на една страна, движенията на ръцете й били ограничени. Това продължило 6 м., след което пострадалата започнала да се раздвижва.

Свидетелят Д. Д. (син на ищцата) твърди, че движенията на шията и ръцете на майка му продължават да са ограничени до момента.

Поради разминавания в показанията на свидетелите и изводите на вещите лица първостепенният съд е приел наличие на заинтересованост на свидетелите.

Настоящият състав счита, че психологически обяснимо е хиперболизирането на страданията от страна на близките, поради изпитвания страх за състоянието и възстановителния процес. Затова, без да се игнорират като заинтересовани, показанията следва да се зачетат като неточни, преувеличаващи тежестта и продължителността на състоянието на майката на свидетелите след катастрофата.

С оглед на вредите, установени на база медицинска обективна документация (резонансно изследване, рентгенографии) и личен преглед на ищцата, САС приема, че тя е имала множествена травма в областта на главата, шийния и гръдния отдел на гръбначния стълб, но същата е отзвучала във времето, без хирургична интервенция, и без да е необходим за възстановяването постелен режим. Поради това ищцата е могла от самото начало да осъществява физиологичните си нужди без чужда помощ и да поддържа ниво на личната си хигиена, съответстващо на подвижността й. Налице е пълно възстановяване преди изтичане срока на удостоверената нетрудоспособност.

Няма остатъчни последици от уврежданията и не се очаква появата на късни такива.

Болезнеността и ограниченията в движенията, заявени от ищцата се дължат на дегенеративни изменения. Няма данни за патологичен посттравматичен стрес, а доколкото ищцата е имала страхови изживявания, те са били реактивни, нормални спрямо преживяната катастрофа, която съдът третира като безспорен източник на силен стрес.

С оглед на горното САС приема, че първостепенният съд е определил правилен размер на паричния еквивалент на страданията на ищцата.

Жалбата е неоснователна и като такава, следва да остане без последствия, а решението да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемото ЗД Евроинс АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част решение № 30/23.04.22 г., постановено по т.д. 135/21 г. по описа на ОС Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК М. А. М. да заплати на ЗД Евроинс АД сумата от 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в производството пред САС.

Решението е постановено при участие на Агенция Пътна инфраструктура като трето лице, помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4