Решение № 515 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора В. В. М. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601820 по описа за 2025 година С присъда от 01.07.2024г., постановена по НОХД №3654/2023г.

Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 23 състав, е признал подсъдимия С. Е. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,ал.2 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК отложил за срок от три години.

С обжалвания акт подс. С. Е. К. е осъден да заплати на гражданския ищец Ц. Н. Г. сумата от 7000 лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от инкриминираната деятелност, в едно със законната лихва от датата на увреждането-08.08.2021г. и е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до пълния предявен размер.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подсъдимия С. Е. К. - адвокат К. М.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че обжалваният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на матералния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо. Инвокират се доводи, че от събрания по делото доказателствен материал не можело да се направи извод, че К. е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка.

1

С жалбата се моли подсъдимият да бъде признат за невиновен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Алтернативно се моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда и да наложи по-леко наказание на подсъдимия.

С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В закрито заседание на 18.03.2025г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,вещи лица и свидетели.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на СГП моли първоинстанционната присъда № 442 от 2024 година на СРС, 23 състав, с която подсъдимият С. Е. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2 от НК, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ц. Г.-адв.Н., моли обжалваната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Пледира, че правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на неговата доверителка и св. Х., както и на полицейските служители. Счита, че правилно първостепенният съд е уважил определения граждански иск и размерът на същия е справедлив.

Защитникът на подсъдимия С. Е. К. -адв.М. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, като сочи допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви. Твърди, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите посочените от защитника аргументи в пледоарията му за налагане на подзащитния му наказание „пробация“. Моли по отношение на гражданския иск, ако въззивният съд приеме, че подсъдимият е виновен, да намали неговия размер.

Подсъдимият С. Е. К. в пледоарията си подържа казаното от защитника му, като в последната си дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато на първата съдебна инстанция.

Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба и обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от адв. М., в качеството му на защитник на подсъдимия К..

Тъй като както в жалбата и в пледоарията на защитника се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то въззивният съд намира за необходимо първо да ги обсъди.

Въззивният съд е задължен да извърши, съгласно разпоредбите на чл.

313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна проверка на правилността на 2 обжалвания акт. Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт включва проверка за неговата законност и обоснованост.

Законността обхваща преценката относно правилното приложение на закона /материален и процесуален/, а обосноваността означава, че приетите от първоинстанционния съд в мотивите фактически положения, изцяло съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Въззивният съд констатира, че по делото първата съдебна инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви.

Така изготвените от първата съдебна инстанция мотиви показват едно флагрантно неизпълнение на задълженията на контролирания съд, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, изискваща съдът да излага с достатъчна яснота, аргументираност и изчерпателност своите мотиви, подчинени на реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което се явява гаранция за справедливостта на процеса.

Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации, логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство, чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на обективната истина.

В настоящият случай, възивният съд е в невъзможност от мотивите да провери дали първостепенният съд, при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите, е спазил логическите правила, тъй като, след като е изложил в мотивите кратка фактическа обстановка, на практика не е обсъдил доказателствената съвкупност, от която извежда приетите от него фактически положения.

Първостепенният съд при обсъждане на доказателствената съвкупност започва с твърдението, че са налице противоречиви доказателства относно авторството на деянието.

Продължава като приема, че независимо, че пострадалата и свидетеля Х. се явяват заинтересовани от изхода на делото, техните показания следва да се възприемат от съда за достоверни.

В мотивите на първоинстанционния съд освен твърдението, че процесните гласни доказателствени средства са подкрепени от показанията на полицейските служители П. и Б., липсва какъвто и да е анализ на същите.

Този анализ, особено анализът на показанията на св. Х., е бил задължителен, тъй като първостепенният съд е констатирал противоречия между показанията на свидетеля Х. от съдебната и тези от досъдебната фаза на процеса, като последните ги е чел на осн. чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.1 от НПК.

Независимо, че лисва анализ на показанията на св.Ц. Г. и Д. Х., 3 първостепенният съд обосновава тяхната достоверност позовавайки се на показанията на свидетелите П. и Б..

Видно от показанията на последните, същите не са присъствали при причиняването на телесните увреждания на св. Г., а са придобили впечатления за автора на деянието от твърдения на пострадалата и св.Х., което означава, че въпросните гласни доказателствени средства са производен източник на факти, чиято достоверност се определя от достоверността на първичните, които са именно показанията на свидетелите Г. и Х., което е налагало техния пълен, всестранен и обективен анализ.

Първостепенният съд посочва в мотивите, че свидетелите В. и М. отричали авторството на подсъдимия, като приема, че в тази им част техните показания били фрагментарни и не съответствали на установеното от показанията на полицейските служители и затова не ги кредитирал.

Свидетелите В. и М., видно от техните показания са присъствали на мястото на инцидента, при който се твърди в обвинителния акт, че на Г. са причинени телесни увреждания, като са възприели конкретни факти, докато свидетелите П. и Б. не са присъствали по време на въпросния инцидент, поради което доказателствения извод на първостепенния съд да не кредитира показанията на св. В. и М. се явява изцяло необоснован, тъй като не почива на внимателното им и аналитично обсъждане, което да е изцяло съобразено с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Не на последно място въззивният съд констатира, че в първоинстанционните мотиви липсва какъвто и да е доказателствен анализ на показанията на свидетелите Й.И. и Д.И., като за контролната съдебна инстанция не става ясна причината за това.

С оглед на посоченото, въззивният съд приема, че в мотивите на първата съдебна инстанция липсва пълен, всестранен и обективен анализ на показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебното следствие свидетели, което се явява нарушение на изискването на процесуалния закон- чл. 305, ал. 3 от НПК .

Липсата в мотивите на излагане на конкретни съображения, покриващи елементарните стандарти на доказателственото право, тъй като не е налице обсъждане както поотделно, така и в съвкупност на гласните доказателствени средства, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които са противоречиви, не позволява на въззивния съд да прецени обосноваността на фактическите изводи на първата съдебна инстанция, т.е да проследи на база какви доказателства и доказателствени средства първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение.

От всичко изложено въззивният съд приема, че присъдата на Софийски районен съд страда от липса на мотиви .

Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съдебен състав е длъжен да отбележи, че в конкретния 4 случай не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото разглеждане на делото.

В заключение контролната инстанция намира за необходимо да посочи, че не сме изправени пред хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.

Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 01.07.2024г., постановена по НОХД №3654/2023г. по описа на Софийски районен съд –НО, 23 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5