Решение № 837 от 03.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Т. Огн. Шуманова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100604711 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител С. С. срещу присъда на СРС, НО, 121 с-в от 04.07.1992г. на НЧХД 11252/2021г., с която подсъдимият Б. К. К. е признат за невиновен по обвинението, че на 03.07.2021г., 04.07.2021г., 17.07.2021г. и 18.07.2021г. за времето от 10:00часа до 12:00 часа в гр. София, ж.к „****, като родител не е изпълнил съдебно решение 101706/23.04.2019г. на СРС, 3 ГО, 92 с-в по гр. дело 53569/2018г. относно постановените лични контакти между майката С. М. С., с ЕГН: **** и детето С. Б. К. с ЕГН:**********, като не предал детето на майката – престъпление по чл.182, ал.2 от НК. С присъдата направените по делото разноски са възложени в тежест на частната тъжителка.

В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което към въззивния съд се отправя искане да я отмени и да постанови нова осъдителна присъда. В допълнението към жалбата се излагат подробни съображения във връзка с поведението както на подсъдимия, така и на майката. Изразява се несъгласие в интерпретацията на показанията на св. Н. С. и З., а по отношение на депозираните от детето С. К. показания се излагат съображения за това, че 1 същите са дадени в резултат на упражнено спрямо детето домашно насилие от страна на баща му – подс. К.. В заключение се предлага съдът да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като наложи съответно наказание и го осъди да заплати направените по делото разноски.

В проведено разпоредително заседание на 10.11.2022г. въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, нито събирането на нови писмени доказателства.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. И.

– моли съдът да уважи жалбата по изложените в нея съображения. Застъпва тезата, че режимът на лични отношения е бил известен на подсъдимия, като е направил всичко възможно детето да не се вижда с майка си. В заключение моли въззивният съд да признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл.182, ал.2 от НК с всички произтичащи от това последици, вкл. заплащане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Защитата на подсъдимия – адв. К. – оспорва жалбата и допълнението към нея, като счита, че първоинстанционният съд е направил подробен прочит на доказателствената съвкупност и е достигнал до правилни правни изводи. Подчертава, че решението на гражданския съд е неизпълнимо поради нежеланието на детето да вижда майка си.

В правото си на лична защита подс. К. заявява, че не се чувства виновен, тъй като детето му не иска да вижда майка си, като самият той не го е спирал.

В правото си на последна дума подсъдимият твърди, че не е спирал детето, нито го е скрил, като същото посещава училище.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е посочил и онези, които са неотносими към предмета на делото и съответно - неподлежащи на подробен коментар от съда. Така правилно не е анализирал представеното запорно съобщение от частната тъжителка, доколкото се отнася до претенция за издръжка спрямо нея, както и доклада от Дирекция „Социално подпомагане“, тъй като същият касае период извън инкриминирания.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

2

Подсъдимият Б. К. К. е български гражданин, с ЕГН: **********.

Подсъдимият е роден на ****г. в гр. Рудозем, неженен, неработещ, живеещ в с. Луково, вилна зона „Божена чука“.

Частната тъжителка С. живеела на семейни начала с подсъдимия в гр.

София, ж.к „****, ап.13 – апартамент, чийто собственик бил именно подсъдимият. На 18.11.2006г. двамата станали родители на св. С. Б. К.. С течение на времето отношенията между родителите се влошили, като значение оказала и честата употреба на алкохол от страна на майката.

С решение 101706/23.04.2019г. на СРС, Трето ГО, 92-св, влязло в законна сила на 28.05.2019г. упражняването на родителските права по отношение на малолетния С. К. било предоставено на бащата Б. К.; местоживеенето на детето било определено при неговия баща; майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева, бил определен режим на лични отношения на майката С. С. и детето С. К. както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя, с преспиване; през коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 26.12.; през новогодишните празници– всяка четна година за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01. на следващата година; през великденските празници – всяка четна година за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден; както и един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По инициатива на тъжителката било образувано изпълнително дело 893/2019г. по описа на ДСИ Б.К. при СРС.

На 27.05.2020г. подсъдимият сключил предварителен договор за продажба на притежавания от него апартамент в гр. ****. Впоследствие подсъдимият заживял заедно със сина си извън София, а именно – във вилната зона в село Луково, общ. Своге, като не уведомил тъжителката за промяната на местожителството си. От Дирекция „Социално подпомагане“ все пак тъжителката и нейната майка – св. Н. С. научили, че подсъдимият вече не живее на декларирания в съдебното решение адрес (установено от писмените доказателства – уведомление от 17.12.2019г. от длъжностно лице при Агенция за социално подпомагане (л.44 от изп. дело 839/2019г. по описа на СРС, отд. 1/уч. 22).

На 17.07.2021г. и на 18.07.2021г. частната тъжителка и майка й – св. Н.

С. отишли до познатия им адрес в ж.к. „Западен парк“, за да осъществят среща с детето С. К., звънели на звънеца, изчакали известно време, но никой не им отворил и съответно не осъществили контакт.

След отказ от страна на СРП да образува наказателно производство частната тъжителка депозирала тъжба в деловодството на СРС, въз основа на която било образувано НЧХД 11252/21г. по описа на СРС, НО, 121-ви с-в.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след 3 анализ на доказателствения материал, събран в хода на наказателното производство, включващ: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Н. С., на С. К., на Милчо З.; писмени доказателства: решение 101706/23.04.2019г. на СРС, 3 ГО, 92 с-в, издаден изпълнителен лист от 30.05.2019г., протокол по ДСИ при СРС от 29.01.2020г.,, документи от Агенция „Социално подпомагане“, предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, докладна записка от 23.10.2015г.,,копие от изпълнително дело 839/2019г. и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

На първо място не могат да бъдат споделени доводите на защита за необоснованост на съдебния акт на СРС. Възприетите от първата инстанция изводи относно основните факти са правилни и обосновани, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически несъответствия. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна относно няколко факта, а именно: общо дете между подсъдимия и тъжителката – свидетелят С. К., роден на 18.11.2006г.; наличието на влязло в сила на 28.05.2019г. решение на съда, с което родителските права се предоставят на бащата и с което се определя режим за лични контакти с майката. Спорно и нуждаещо се от подробен коментар е поведението на подсъдимия и дали същото е станало причина за неизпълнението на постановеното съдебно решение.

Районният съд при анализа на депозираните от св. С. К. показания е обърнал особено внимание на неговата възраст и емоционално състояние.

Въззивният съд намира този подход за разумен и съобразен със зрялостта на детето и особената ситуация, пред която е изправено – ситуация, в която влизат в съществено противоречие интересите на баща си (подсъдимия) и на майка му (тъжителката). Акуратно първоинстанционният съдебен състав е кредитирал като добросъвестно и чистосърдечно споделена информацията, касаеща изричното му нежелание да се вижда и контактува с майка си (частната тъжителка) и баба си (св. Н. С.). Нежеланието на свидетеля К. да общува с майка си намира доказателствена опора и в приобщените писмени доказателства по делото. Твърдението в жалбата, че показанията на детето са депозирани под влияние на бащата и упражнено насилие от него върху свидетеля, съдът намира за необосновано, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства за тенденциозно отношение и насаждане на негативизъм в детето към майката от страна на подсъдимия К.. Видно от заявеното от детето, същото никога не е било възпирано от страна на подсъдимия да поддържа и осъществява контакт с майка си, а дори напротив – било е поощрявано с думите: „отиди и се виж с майка ти, няма никакъв проблем.“ (л.76, СП, СРС). В съдържателен план показанията му са източник на информация освен за волята му да не пристъпва към общуване с тъжителката, така и за възприети от него моменти на консумация на алкохол от страна на майка му, както и относно факта на нанасяни му удари от последната. Обстоятелството, че тъжителката е имала проблеми с алкохола се потвърждава и от показанията на собствената й майка – св. Н. С..

4

Контролираният съд не е игнорирал като източник на доказателства и споделеното от св. Н. С., че на 17.07.2021г. и на 18.07.2021г. тя е придружила тъжителката до адреса на подсъдимия – гр. София, ж.к Западен парк, бл.87 с желанието да спазят определения им режим на лични отношения и да се видят със св. С. К., но среща така и не била осъществена. Въззивният съд намира за недостоверно твърдението на св. С., че към юли 2021г., когато са посещавали известния им към онзи момент адрес на подсъдимия, тя и дъщеря й (тъжителката С.) не са знаели, че подс. К. е с променен такъв. Това е така, тъй като видно от материалите от образуваното изпълнително дело още през 2020г. тъжителката е узнала за този факт, като чрез адвоката си дори е депозирала молба, с която иска съдействие по установяване на новото местожителство на подсъдимия с цел осъществяване на личен контакт със сина си (л.115 от и.д. 839/2019г. по описа на СРС). Съдържанието на тази молба е възпроизведено в документ, който датира от 22.03.2021г., т.е. преди инкриминирания от обвинението период, началната дата на който е от 03.07.2021г. (л.26, СП, СРС).

На следващо място следва да бъдат обсъдени показанията на св. З..

Действително същият не е възприел пряко факти и обстоятелства, инкриминирани в тъжбата, но споделеното от него спомага за цялостното изясняване на фактите по делото. Отделно от това, от показанията на св. З. се извличат контролни факти за характера на изградените отношения между детето и ЧТ (неговата майка). Показанията на св. З. са източник на доказателства за грижите, полагани от подсъдимия спрямо детето му, за влошените отношения между подсъдимия и тъжителката, за оплакването на детето от това, че майка му злоупотребява с алкохол и че се срамува от това.

От показанията на този свидетел се извличат и данни относно смяната на адреса на подсъдимия и приблизителния период от време, в който е станало това (2019-2020г.). Възражението на повереника, че по делото липсват доказателства за реална продажба на апартамента от страна на подсъдимия, е неоснователно. Дали подс. К. е осъществил реална покупко - продажба или е сключил друг вид договор, касаещ недвижимия му имот, е обстоятелство извън предмета на доказване. Фактът, че подсъдимият не е променил и постоянния си адрес в базата данни на населението също не може да обуслови извод за неговата виновност или желание да се укрие от съдебните власти, още повече – същият се е явявал в съдебните заседания по делото. Не без значение в случая е и фактът, че съгласно постановения съдебен акт на гражданския съд местожителството на детето е установено при неговия баща, а не непременно на територията на гр. София и в частност – на адреса, на който подсъдимия и синът му са пребивавали към момента на постановяване на съдебното решение на гражданския съд. Поради това и промяната на местожителството на бащата - подс. К., след постановяване на съдебното решение, определящо режима на лични отношения между тъжителката и общото им дете, не се явява в противоречие с установеното в съдебния акт относно местожителството на дееца и не представлява неизпълнение на 5 съдебния акт. Тук е мястото да бъде посочено, че подсъдимият К. не е длъжен да предоставя собственото си жилище за осъществяването на лични контакти между детето и майката, което е още един аргумент в подкрепа на крайните изводи, до които е стигнал първоинстанционният съд, а именно за липсата на осъществен субективен състав на престъплението, инкриминирано с частната тъжба.