Решение № 17700 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17700 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110136533 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Б. П. против „Топлофикация София“ ЕАД. Ищецът твърди, че на основание изпълнителен лист от 28.02.2023 г., издаден по гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 с-в, ответникът образувал срещу него изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 за събирането на следните вземания: 328,99 лв. разноски по делото; 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси на ЧСИ, като впоследствие съдебният изпълнител начислил такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 60,68 лв. Ищецът сочи, че въз основа на наложен запор е заплатил по сметка на ЧСИ изцяло горепосочените суми. Поддържа, че вземането на ответника за разноски в размер на 328,99 лв. е погасено по давност, тъй като съдебното решение, с което е установено същото, е влязло в сила на 17.10.2014 г. и в продължение на повече от пет години не са искани и извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок. Ищецът твърди, че от горепосочените суми съдебният изпълнител е превел на ответника сумата от 591,99 лв. за погасяване на вземанията му, която сума се твърди да е получена на отпаднало основание – събрана принудително след изтичане на давностния срок за принудителното й събиране.

Посочва се, че с остатъка от 60,68 лв. ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, тъй като е спестил такси и разноски в изпълнителното производство, образувайки същото за принудително събиране на погасени по давност вземания. С оглед изложеното, предявява следните искове:

1/ За признаване за установено, че не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, сумата от 328,99 лева, като погасена по давност;

2/ За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 591,99 лв., като получена на отпаднало основание – събрана принудително след изтичане на давностния срок за 1 принудителното й събиране;

3/ За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60,68 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил такси и разноски в изпълнителното производство, образувайки същото за принудително събиране на погасени по давност вземания.

Претендира се и законна лихва върху горепосочените суми от датата на исковата молба – 30.06.2023 г., до окончателното им изплащане, както и разноски в производството.

Ответникът, в срока за отговор, счита, че съдебното решение от 23.09.2014 г., допълнено с Решение от 14.02.2020 г., с което са установени процесните вземания, е влязло в сила на 11.03.2020 г., от който момент е започнал да тече 5-годишен давностен срок, прекъснат с подаването на молба за образуване на изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Поддържа, че ищецът му е заплатил доброволно сумата от 591,99 лв., поради което не се дължало връщане на същата. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С доклада на делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев за принудителното събиране на следните свои вземания:

328,99 лв. разноски по гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 с-в; 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси на ЧСИ, както и че съдебният изпълнител е начислил такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 60,68 лв.

От приложеното гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 състав се установява следното: с Решение от 23.09.2014 г. ищецът М. Б. П. е осъден да заплати на ответника „Топлофикация София“ ЕАД съдебни разноски в общ размер от 328,99 лв.; посоченото решение е връчено на „Топлофикация София“ ЕАД на 08.10.2014 г., а на третото лице помагач „Топлоконтрол“ ООД и на М. П. – на 13.10.2014 г.; с молба от 16.10.2014 г. ищецът П. е поискал допълване на решението в частта за разноските, като дружеството бъде осъдено да му заплати и сторените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете; горепосоченото решение от 23.09.2014 г. е допълнено с Решение № 41367/14.02.2020 г. на СРС, като последното е връчено на „Топлофикация София“ ЕАД на 17.02.2020 г., а на М. П.

– на 25.02.2020 г.

На 28.02.2023 г. по гр. д. № 60657/2012 г. по описа на СРС, 75 състав е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. П. за сума в общ размер от 328,99 лв., представляваща съдебни разноски по делото, по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, от 24.2.2023г.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист, на 03.05.2023 г. ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал молба до ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 за образуване на изпълнително дело срещу ищеца П., като е поискал конкретно посочени изпълнителни действия. Образувано е изпълнително дело № 1729/2023 г. за събиране на горепосочената сума, като съдебният изпълнител е приел и следните такси и разноски: 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси по т. 1, т. 5, т.

3 и т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. Начислил е в своя полза такси по т. 26 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 60,68 лв.

Със запорно съобщение от 25.05.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на П. в „Юробанк България“ АД.

2

От отбелязванията върху приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист и от представеното от ЧСИ удостоверение от 02.10.2023 г. се установява, че въз основа на наложения запор, на 05.06.2023 г. по изпълнителното производство е постъпила сума в общ размер от 652,67 лв., като от същата на 07.07.2023 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД са изплатени 591,99 лв., а в полза на съдебния изпълнител 60,68 лв. - такси по т. 26 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.

С разпореждане от 17.07.2023 г. ЧСИ Неделчо Митев е приключил изпълнително дело № 1729/2023 г., на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради погасяване на всички задължения по същото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, сумата от 328,99 лева, като погасена по давност.

За да е допустим установителен иск, за ищеца следва да е налице правен интерес от исканото установяване. Наличието на правен интерес от иска е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните - за които съдът е длъжен да следи служебно, вкл. като извърши преценка за наличието й преди да постанови крайния си съдебен акт.

Липсва интерес от установителен иск, когато може да бъде предявен осъдителен, тъй като и чрез този иск ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но едновременно с това ще се постигне и присъщата на решението по осъдителния иск изпълнителна сила.

С определението си по чл. 140, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК за сумата от 328,99 лева, при положение, че твърди, че е заплатил всички суми, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1729/2023 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841, като го е предупредил, че в противен случай исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството – прекратено в тази му част. В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа, че вземането на ответника по изпълнителното дело е удовлетворено, като му е заплатена сумата от 591,99 лв. От представените доказателства се установи, че тази сума включва и горепосочената от 328,99 лева, както и че изпълнителното дело е приключено, поради изплащане на всички задължения по него.

Следователно, ищецът няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, а от осъдителен такъв, какъвто е и предявил в условията на обективно съединяване за сумата от 591,99 лв. Предвид изложеното, исковата молба в тази част следва да бъде варната, а производството по нея - прекратено, като недопустимо.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 591,99 лв., като получена на отпаднало основание – събрана принудително след изтичане на давностния срок за принудителното й събиране.

От събраните доказателства се установи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на съдебното решение от 23.09.2014 г. по гр.д.№ 60657/2012 г. на СРС, 75-ти състав в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в общ размер от 328,99 лева. Съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД, давността на вземане, установено със съдебно решение, е всякога 5- годишна. Давността за вземане, установено със съдебно решение, започва да тече от датата, на която решението е влязло в сила, тъй като от този момент кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение. Спорен по делото е въпросът дали посоченото решение е влязло в сила самостоятелно, или с влизане в сила на постановено по-късно решение от 14.02.2020 г. за допълването му в частта за разноските. За да се отговори на този въпрос, следва да се 3 има предвид, че решението от 23.09.2014 г. съдържа произнасяне по отношение на отговорността за съдебните разноски на ищеца П., които са предмет на изпълнителното дело. При липса на въззивна жалба или молба за изменението му в частта за тези разноски в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД следва да се приеме, че решението е влязло в сила - чл. 296, т. 2 ГПК, в необжалваните части, с изтичане срока на настоящия ответник за обжалването му. Това е така, защото тези две части не могат да бъдат дестабилизирани и променени чрез други последващи процесуални действия на настоящия ищец П.. Молбата от 16.10.2014 г. на П. по никакъв начин не е представлявала пречка за влизане в сила на решението от 23.09.2014 г. в частта за присъдените в полза на „Топлофикация София“ ЕАД разноски, тъй като с нея е поискано допълване /постановяване на още един диспозитив/ на решението по отношение на разноските, дължими на М. П.. При произнасянето по тази молба съдът няма възможност да влияе на вече присъдените разноски на другата страна – в случая на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което и решението в тази част е влязло в сила с изтичането на двуседмичния срок от връчването му на страните.

По делото се доказа, че препис от решението е връчен последно на М. П. и на третото лице помагач – на 13.10.2014 г., от който момент е започнал да тече двуседмичният срок за въззивна жалба или за молба за изменението му в частта за присъдените в полза на ответното дружество разноски. Срокът за обжалване на ищеца по посоченото дело, „Топлофикация София“ ЕАД , е изтекъл на 22.10.2014 г./решението му е връчено на 8.10.2014г./. От тази дата, е започнал да тече 5-годишен давностен срок за принудително събиране на присъдените вземания, изтичащ на 22.10.2019 г. Установи се по делото, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е предприел действия по принудително събиране на присъдените му разноски едва на от 24.2.2023г. , когато е подал молба до СРС за издаване на изпълнителен лист, въз основа влязлото в сила решение, към която дата давността за вземането вече е изтекла.. Към този момент той вече не е имал право на принудително изпълнение, но въпреки това се доказа, че в хода на изпълнителното дело, чрез наложен запор върху банкови сметки на ищеца, е събрана сума в общ размер от 652,67 лв., като от същата 591,99 лв. са преведени на ответника „Топлофикация София“, включващи: 328,99 лв. присъдени разноски по гр. д. № 60657/2012 г. на СРС, 75 с-в; 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното дело; 108,00 лв. авансово заплатени такси на ЧСИ. Следователно, към 24.2.2023 г. е било отпаднало основанието за принудително получаване на сумата от 591,99 лв., поради което същата подлежи на връщане. Неоснователни са възраженията на ответната страна, че тази сума е заплатена доброволно – събраха се доказателства, че сумата е събрана от М. П. чрез принудително изпълнение, а „Топлофикация София“ АД не ангажира никакви доказателства за доброволни плащания, които евентуално да прекъснат теченето на давностния срок. Поради тази причина предявеният иск срещу ответника „Топлофикация София“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.