Решение № 501 от 19.07.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./19.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 277 по описа на ВОС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ/.

Образувано е по предявен от «Соф.Ам.Лизинг”

ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ ГОД.М. Димитров“, бл. 6, представлявано от управителя Т. З., чрез адв. Г.М. - САК, срещу И.В.С., ЕГН ********** ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. 415 ГПК, за признаване в отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по Запис на заповед от 27.12.2012 год. с падеж – 21.12.2014 год. в размер на 58 004 евро, ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 3420/09.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 6615/2015 год. по описа на ВРС, XXIV с-в. Претендира и присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 6 269 лева, както и разноските в исковото производство.

Ищецът твърди, че ответникът се е задължил да заплати на 21.12.2014 год. сумата от 58 004 евро по Запис на заповед от 27.12.2012 год. Сочи, че въпреки, че е настъпил падежа на задължението, липсва изпълнение и към настоящия момент. Излага, че документът е редовен и съдържа всички задължителни реквизити, за да породи валидно менителничното задължение. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на извършените в производствата разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, от ответникът И.С. депозира отговор на искова молба, с който оспорва иска. Твърди, че процесният запис на заповед не е формирал самостоятелно задължение, защото има обезпечителна функция по сключен между страните договор за лизинг. Сочи, че е заплащал лизингови вноски, но не може да представи доказателства за тези обстоятелства, защото са му били иззети при връщане на лизинговата вещ. Излага в условията на евентуалност, че ако записа на заповед не е издаден като обезпечение на договор за лизинг, то тогава се явява без правно основание, поради липсата на каузално отношение между страните. Твърди също, че записа на заповед е нищожен, защото мястото му на плащане не разрешава да се изпълни задължението съобразно изискванията на закона и липсва посочване на вход, етаж и апартамент. В допълнение сочи, че адв. Г.М. е действал при превишаване на пределите на представителната си власт заявявайки цялата сума от 58 004 евро по записа, след като е бил упълномощен само за сумата от 43 020 евро, което е довело до незаконосъобразно произнасяне на заповедния съд извън допустимия за претендиране размер.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа вече изложеното. Възразява, че между страните съществува каузално правоотношение по договор за лизинг. Твърди, че извършените от процесуалния представител действия не са без представителна власт, като същите могат да бъдат винаги изрично потвърдени.

В срока по 373 ГПК, ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба. Твърди, че видно от вписаните по партидата на ищеца в търговския регистър обстоятелства, същият извършва търговска дейност свързана с пътни превозни средства. Поддържа вече изложеното с отговора.

В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител, въвежда твърдението, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на задълженията по договор за лизинг № 68095 от 26.03.2012 г. и по договор за лизинг № 7266/27.12.2012 г., по които ответната страна е останала задължена съответно със сумите от 20 150 лева и 30 371.94 лева, като по взаимно устно съгласие на страните записът на заповед е послужил като обезпечение и на задължения по договор за лизинг № 77650/16.10.2013 г. с лизингополучател „Анджелина Строй“ ЕООД, но по който ответникът И.С. е трето задължено лице. По същество, моли за уважаване на предявения иск.

В о.с.з., ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявения иск.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 379/06.02.2017 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Със заповед № 3420 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 09.06.2015 год., ВРС – 24-ти състав по ч.гр.д. № 6615/2015 год., е осъдил И.В.С. да заплати на „СОФ.АМ.ЛИЗИНГ“ ООД сумата от 58 004 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден в гр.София на 27.12.2012 год. с падеж на опредлен ден – 21.12.2014 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК – 08.06.2015 год. до окончателното заплащане на задължението и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 6 269 лева, от които 2 269 лева държавна такса и 4 000 лв.адвокатски хонорар, като с разпореждане № 24269/09.06.2015 год. е постановил на основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.

Видно от приобщеното ч.гр.д. № 6615/2015 год., длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане № 2481 от 21.01.2016 год., получено от заявителя на 04.02.2016 год., съдът е указал на кредитора за постъпилите възражения и че в едномесечен срок от получаване на възражението следва да предяви иск относно вземането си като довнесе държавната такса.

Записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е приложен на л.10 от делото и видно от същия, ответникът има качеството на негов издател. В сезиралото съда заявление кредиторът не е навел твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, но с оглед възраженията на ответника навежда такива в проведеното по делото първо съдебно заседание. Сочи, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на задълженията по договор за лизинг № 68095 от

26.03.2012 г. и по договор за лизинг № 7266/27.12.2012 г., по които ответната страна е останала задължена съответно със сумите от

20 150 лева и 30 371.94 лева, като по взаимно устно съгласие на страните записът на заповед е послужил като обезпечение и на задължения по договор за лизинг № 77650/16.10.2013 г. с лизингополучател

„Анджелина Строй“ ЕООД, но по който ответникът И.С. е трето задължено лице.

При така наведените от ищеца твърдения, приобщен по делото е договор за финансов лизинг на лек автомобил № 68095/26.03.2012 год., касателно лек автомобил марка BMW, сключен между страните. В същия липсва клауза сочеща на издаването на запис на заповед от страна на лизингополучателя като обезпечение на задълженията му по договора, а и видно, същият предхожда издаването на процесната запис на заповед /27.12.2012 год./.

Такава клауза не е налице и в представения договор за финансов лизинг № 71266/27.12.2017 год., касателно лек автомобил марка MERCEDES, сключен между страните, както и в договор за финансов лизинг № 77650/16.10.2013 год. относно лек автомобил AUDI, сключен с „Анджелина Строй“ ЕООД, по който ответникът, съгласно клаузата на чл.53 от договора е встъпил като съдлъжник за задълженията на лизингополучателя по договора. За тези два договора са представени и споразумения за отказ от договорите, обективиращи изявления на страните за задържане на сума от 50 000 лева като неустойка по договор № 77650/16.10.2013 год. и за неизплатено задължение в размер на 30 371.94 лева /просрочени лизингови вноски, допълнителни разходи, неустойки и др./ по договор № 71266/27.12.2012 год., като се договаря и начин на разплащане на задължението – на вноски, с определени падежни дати.

Че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за лизинг се сочи и от ответника, който първоначално не конкретизира възраженията си чрез посочване като обезпечение по кой договор за лизинг е издал записа на заповед, нито за кой автомобил – иззет, според твърденията, поради неплащане на лизингови вноски. В писмено становище от 22.03.2017 год. /л.103/, ответникът признава факта, че процесният запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на договор за лизинг № 71266/27.12.2017 год. и е подписан непосредствено след подписване на договора според постигната между страните договорка.

За установяване на ищцовите твърдения, ангажирани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.Х.К. – служител на финансово-счетоводния отдел на „Софавто“ ООД

/свързана с дружеството – ищец/, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК и доколкото същите кореспондират с останалия събран доказателствен материал.

В показанията си свид. К. излага, че познава ответника И.В., който е бил лизингополучател за два автомобила - BMW, за който е издаден запис на заповед и MERCEDES, за който също е издаден запис на заповед. Свидетелства, че издаденият за първия автомобил запис на заповед е върнат, тъй като автомобилът е бил оставен в „Софавто“ и впоследствие – сключена сделка за друг автомобил. Сочи, че не така са стояли нещата с втория запис на заповед /за лек автомобил MERCEDES/, тъй като при връщането на автомобила е имало задължения, за които е сключено споразумение за плащане. По отношение на третия договор за лизинг за лек автомобил AUDI, чийто лизингополучател е било дружество „АНЖЕЛИНА СТРОЙ“ сочи, че предвид липсата на кредитна история на фирмата са решили съдлъжник да е ответникът; че няма да се преиздава нова запис на заповед, а че ще се ползва старата. Сочи, че записът на заповед, който е издаден съвпада с датата на лизинговия договор за лек автомобил MERCEDES.

Ангажирани по делото са и специалните познания на вещо лице – експерт счетоводител, чието заключение не е оспорено от страните и бива кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено, но което ще бъде обсъдено при необходимост.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл.

422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1

ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6615/2015 год. на ВРС – 24-ти състав.

Предмет на предявения иск е фактическата, материалната и действителната дължимост на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай, видно издадената заповед за незабавно изпълнение е обоснована с представен по чл.417 т.9 ГПК документ - запис на заповед, издадена на 27.12.2012 год. от ответника по делото за сумата от 58 004 евро. Същата, съдът намира, че съдържа всички предвидени в чл. 535 от

ТЗ реквизити и обуславя извод за наличието на валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответниците.

Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 т.4 ТЗ падеж – на определен ден

21.12.2014 год., който към датата на сезирането на съда е изтекъл.

С отговора на исковата молба ответникът релевира възражение за нищожност на менителничния ефект поради недостатъчна индивидуализация на мястото на плащане, с конкретен адрес, което възражение не се споделя от настоящия състав.

Съгласно чл.536, ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и ал. 4 на същата разпоредба. Съгласно чл.536, ал.3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. В конкретния случай, мястото на издаване и мястото на плащане съвпадат и същите са надлежно индивидуализирани като: гр.София, бул.Г.М.Димитров, бл.6. Че под "място на плащането" и "място на издаването " следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент, постановено и решение по чл.290 ГПК, съставляващо задължителна практика за съдилищата: решение № 21 от 4.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК.