Решение № 120 от 07.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно търговско дело № 20234001000128 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. С. З., ЕГН **********, с постоянен адрес град Т., ул. „П. Р. Славейков“ № 91, чрез пълномощник – адвокат Г. Н., срещу Решение № 14/13.03.2023г. по т.д. № 54/2021г. по описа на Окръжен съд-Габрово в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.09.2018г., за сумата над присъдените 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над присъдената сума от 63 лв. до пълния претендиран размер от 82 лв., както и за присъдените в негова тежест разноски по делото.

Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части, включително и поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Прави искане за отмяната му в посочените части и вместо това постановяване на друго решение, с което исковите му претенции бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, бул.

„Черни връх“ № 51, чрез пълномощник – адвокат М. И., е подала отговор на жалбата, в който заема становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без 1 уважение.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат в писмен вид изразените във въззивната жалба, съответно в отговора й, позиции по спора. Въззивникът поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 66146736 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Пламен Димитров Трифонов лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ 2160 КК към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение. С решение от 26.09.2018г. на Районна прокуратура – Суботица, Република Сърбия, влязло в законна сила, като необжалваемо, е установен факта на настъпване на процесното ПТП и е прието че вина за това има водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ВТ 2160 КК, който на 25.09.2018г. около 16.35 часа на територията на град Суботица, движейки се в крайна дясна пътна лента на път Е-75, посока от Нови сад към граничен пункт Хоргош, нарушавайки разпоредбата на чл.82 ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата, не спазил безопасната дистанция от превозното средство, което се е движило пред него, така, че да не представлява опасност за движението и на 44 км 385 м с предната дясна страна на автомобила ударил задната лява страна на движещия се пред него в същата посока т.а. с рег.

№ S U 061-BS, управляван от водача Йово Вуйнович, като по този начин нарушил разпоредбата на чл.289 ал.3 вр. ал.1 от НК на Република Сърбия. Описаният механизъм на настъпване на произшествието се потвърждава и от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза, според което същият е възможен и достоверен, имайки предвид всички останали събрани по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Трифонов досежно описания от него друг възможен механизъм на настъпване на инцидента предвид явната му предубеденост, като водач на процесния автомобил и поради факта, че изложените от него обстоятелства се базират главно на предположения поради липса на ясен спомен за случилото се. Поради това са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 о т ЗЗД. Вследствие на установеното противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ВТ 2160 КК, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищеца, като пътник на предна дясна седалка в автомобила, са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите. Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателят е релевирал оплаквания единствено относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени 2 неимуществени вреди и относно изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията за имуществени вреди над присъдения размер.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета в хода на първоинстанционното производство и неоспорена от страните, както и от ангажираните от ищеца писмени доказателства /епикризи, медицински документи, вкл. резултат от проведено апаратно изследване - електромиография/, се установява, че вследствие настъпилото произшествие същият е получил порезна рана в лявата теменна област на главата, разкъсноконтузна рана на дясното коляно и разкъсно-контузна рана в основата на палеца на лявата ръка с прекъсване на сухожилието на дългия мускул-сгъвач, първия интеросален мускул, мускула-адуктор на палеца и опониращия мускул на палеца, увреждане на срединния нерв – клончето за палеца. Проведено е било оперативно лечение със зашиване на раните на главата и коляното на ищеца в деня на произшествието и по-сложна операция на нараняването на палеца със зашиване на мускулите и нервните влакна с болнично лечение за пет дни и 30 дни домашно-амбулаторно лечение, последвани от още 30 дни нетрудоспособност.

Провеждана била физиотерапия и рехабилитация, както и медикаментозно лечение за невропатна болка и подобрение състоянието на нерва на ръката. Според вещото лице оздравителният процес на раните на главата и коляното е приключил около месец след инцидента, а оздравителният процес на раната и уврежданията на мускулите на палеца на лявата ръка е продължил около два месеца – за зарастване на мекотъканните увреждания и раздвижването, но са останали трайни и необратими последици – увреждане на срединния нерв към палеца, намалена сила и нарушена хватателна способност на лявата ръка, хипотрофия на мускулатурата. Съгласно заключението, доколкото е нарушена и то съществено хватателната функция на тази ръка, а същата е била доминантна според твърденията на ищеца, потвърдени от гласните доказателства по делото, то същият се е нуждаел от чужда помощ при самообслужване и други ежедневни дейности, свързани с употреба на ръката, особено в първия месец след операцията, а по-късно ограничено. Според вещото лице и към момента на прегледа за изготвяне на експертното заключение той е трайно нетрудоспособен и не може да извършва тежък физически труд с лявата ръка. В съдебно заседание пояснява, че при успешно проведено лечение възстановяването на периферен нерв не е възможно, още повече ако последствията от увреждането и функционалния дефицит продължават дълго време, както в случая. Според него съответстват на полученото увреждане оплакванията на ищеца от сетивни смущения като безчувственост, липса на сетивност на пръста, съчетана с повишена чувствителност до болки и бодежи в основата му. От представените експертни решения на ТЕЛК, второто от които представено в хода на въззивното производство – от 31.05.2023г., издадено от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД-Габрово, се установява, че ищецът е диагностициран с мононевропатия на горен ляв крайник и 50 % трайно намалена работоспособност.

Събраните гласни доказателства по делото също установяват факта на проведеното оперативно и следболнично лечение на пострадалия, обездвижването на лявата ръка с лонгета, извършването на рехабилитационни процедури за раздвижването й, продължителния период на приемане на обезболяващи медикаменти поради болките в същата ръка, както и липсата на подобрение в нейното състояние.

Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че оплакването на ищеца Н. С. З. за несъответстващо на претърпените от него неимуществени вреди обезщетение е неоснователно. Съображенията за това са следните:

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че 3 вредата на ищеца се изразява в претърпените телесни увреди, вследствие на което е преживял физически болки и страдания, психически стрес и дискомфорт. От представените епикризи, медицинска документация и експертното заключение на комплексната експертиза се установява по несъмнен начин, че той е получил порезна рана в лявата теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на дясното коляно и разкъсно-контузна рана в основата на палеца на лявата ръка с прекъсване на сухожилието на дългия мускул-сгъвач, първия интеросален мускул, мускула-адуктор на палеца и опониращия мускул на палеца, увреждане на срединния нерв – клончето за палеца. Във връзка с получената на палеца на лявата ръка увреда същият е претърпял операция, ръката е била обездвижена с поставянето на лонгета.

Бил е в невъзможност сам да се грижи за себе си и да извършва други ежедневни дейности с тази ръка, при това доминатна за него, поради което е бил обгрижван от близките си.

Показанията на разпитаните свидетели установяват, че ищецът е преживял болки непосредствено след инцидента, след претърпяната оперативна интервенция и в периода на лечение, като понастоящем има сетивни смущения и понякога болки и бодежи в основата на палеца си. Категорично е установено по делото, че увредата на срединния нерв на палеца на лявата ръка е необратимо, с наличие на намалена сила, нарушена хватателна способност на ръката и хипотрофия на мускулатурата, намалена трайна неработоспособност, съответно с липса на благоприятна прогноза за неговото възстановяване.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение, първоинстанционният съд е отчел всички онези, предпоставящи основателността му фактори, установени по несъмнен начин въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и неоспореното от страните и прието от съда експертно заключение на съдебния медик. Ето защо, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е спазил принципа за справедливото му възмездяване, поради което оплакването за занижено по размер обезщетяване е неоснователно. При постановяване на решението си, за да достигне до извод за основателност на предявения иск в присъдения размер, първоинстанционният съд е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, съобразявайки и размера на присъдените обезщетения при други сходни с настоящия случаи и икономическата обстановка в страната към датата на събитието, като изложените в решението му мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тях.