Определение № 592 от 26.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Пазарджик, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20245200100708 по описа за 2024 година

Съдът е оставил исковата молба без движение с поредното разпореждане № 773 от 17.06.2025 г., получено на 14.07.2025 г. от адв. Г., с указания за отстраняване в едноседмичен срок на констатирани нередовности, като го е предупредил, че при неизпълнение ще прекрати производството.

Въпреки подадената в срок уточнителна молба вх. № 7949 от 24.07.2025 г. (пощенско клеймо от 21.07.2025 г.) указанията на съда в цитираното разпореждане не са изпълнени, като предявените искове продължават да са нередовни по основание, включително поради противоречие между обстоятелствена част и петитум.

Това е така поради следното:

Ищецът излага в последната уточнителна молба противоречиви твърдения, които са относими както към основание на иск по чл. 2б от ЗОДОВ (с оглед твърдението за „незаконно повдигнато обвинение в рамките на 10 години“; „самото разследване е продължило твърде дълго“), така и към основание на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (с оглед твърдението за незаконно обвинение и посоченото в петитума престъпление, за което ищецът е бил „оправдан с влязла в сила присъда“). Само това е достатъчно, за да се приеме, че указанията не са изпълнени и производството да се прекрати на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Доколкото ищецът няма задължение да сочи правната квалификация на исковете, посочената от него такава по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ няма да се коментира, освен че показва липса на идея какво точно се твърди и претендира.

Нещо повече. В цитираното последно разпореждане на съда по чл. 129, ал. 2 от ГПК изрично е посочено, че неимуществените вреди са едни и се 1 определят глобално в общ размер (т. 1 от ТР № 1/2022 г. ОСГК-ВКС). В петитума на исковата молба обаче ищецът за пореден път прави разграничение в неимуществени вреди като по неясно правно основание ги разпределя на периоди по т. 1 от 06.10.2010 г. до 29.04.2019 г. и по т. 2 от м. май 2022 г. до 25.04.2024 г.

Относно имуществените вреди съдът е указал на ищеца да ги определи п о вид: претърпяна загуба и/или пропусната полза, съответно по пера и размер. За първи път ищецът сочи нови твърдения (т. 3, буква „а“), касаещи претенция от 10 000 лева за претърпени имуществени вреди вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление, „без да има вина“, обосновани с осъждането му да плати на трето за спора лице – Ш. А. М. „неизплатени възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск“, твърдения, които без отново да бъде оставена исковата молба без движение, не биха могли да бъдат подведени под която и да е норма от ЗОДОВ, с което съдът става помощник на ищеца за сметка на безпристрастен и справедлив исков процес.

Отделно в петитума се претендира имуществена вреда (т. 3, буква „б“) в неясен размер, с оглед изявлението в него: „от неполучени трудови възнаграждения наред с допълнително възнаграждение за продължителна работа – 30 000 лева. Също така, както отбелязах в исковата са иззети и 30 000 лева, 18 000 евро, както и 600 долара“, т. е. съдът трябва да гадае дали се претендира сбора от посочените суми или претенцията е за 30 000 лева неполучени (1) трудови възнаграждения и (2) допълнителни възнаграждения (за които освен че няма изложение на обстоятелства, на които се основава искът – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, няма и разпределение по размер между двете възнаграждения, което отново би наложило оставяне без движение на исковата молба), след като се излага, че само се отбелязва (а не се иска/претендира), че посочените суми от 30 000 лева, 18 000 евро, както и 600 долара са му иззети.

Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое не. Повторното указание по чл. 129, ал. 2 от ГПК до ищеца не възобновява, нито удължава вече изтеклия срок за изпълнение. – така Решение № 50265/22г. от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2021 г., ІV г. о.

Поради неизпълнение указанията на съда, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 708/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3